Време за поезия: Пет поетеси от ателие „Владимир Башев“

Поетично ателие „Владимир Башев“ е свободна територия на поети-журналисти от различни поколения. В историята си ателието има издаден сборник с поезия „Време за камъни“ през 2014 година и редица поетични четения. В komentator.bg започваме представянето на ателието с пет поетеси-журналистки – Ева Гечева, Иглика Горанова, Мариана Кирова, Спасиана Кирилова и Татяна Явашева.

еваЕвелина Гечева  – стихове. Евелина Гечева е собственик на уеб-издателство „Академика“. Казва, че с журналистика се занимава поради вроденото си любопитство, което не я оставя на мира нито за миг. Вярва, че под Луната има място за всички, за които няма място под Слънцето. Гордее се с това, че освен честното си име ще остави след себе си две малки книжки – стихосбирката „Думите не казват нищо“ и закачката „Да сготвиш новини“.

 

 

 

 

ГЕНЕТИКА

Космическо зрънце
и паяжини от лъчи –
това са моите гени.
Не липсват сред тях и други черти
на Господ, огледал се в Мене.
Произходът мой е сложен и стар.
Абе, тури му пепел.
Тупти ми отляво звезда, и то каква –
обичаща всички комети.
Комета си ти, комета е нощта,
комета е всяка целувка.
И всеки миг изживявам така.
И умирам само наужким.

КРАЯТ

Къде търчите така, въпроси?
Няма отговори за всеки от вас.
Думите лъжат, а всяка посока
ни граби от времето час по час.
Питането, впрочем, е детска черта.
Само децата искат да знаят.
Големите смятат, че е грехота
да питаш за края.
А той е логичен и всекиму – по реда.
Записваш се, за да чакаш.
И идва ти краят, тъй както дъждът –
всеки път е внезапно.

***
ТОВА Е
Падат листата.
Сбират се на купчини
зелени истории да си разправят.
Бавно минавам.
В парка е пусто.
Тук и без мен е все тая.

Дърветата мъдро
ме утешават:
„Не се умира всяка есен…
Бели кахъри…
Всичко се забравя…“
Вместо точка слагат кестен.

Вятърът е мъж,
от битието спънат.
В есента след илюзии тича.
Това е.
Май пак сбърках.
Повече няма да се увличам.

* * *
Като единственото ми желание
е това последно сухо листо.
Осъдено е на чакане.
Обречено – да е само.
Знам, така става с желанията.
Някои си висят с години.
И обречена, и отчаяна съм
в желанието си
да те видя.

иглика коментарИглика Горанова -стихове. Иглика Горанова е заместник главен редактор на сп. Икономист. Завършила е Немска езикова гимназия в гр. Ловеч и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е във вестниците „Новинар“, „Пари“, „168 часа“, „Политика“, в. „Класа“. Председател на Сдружение „Журналисти за прозрачно управление“, чийто официален сайт е komentator.bg. През 2005 година издава стихосбирката „Преписвам те, тъга“, която печели наградата на издателство „Захарий Стоянов“ на конкурса „Южна пролет“.

 

 

 

 

БЕЛЕЖКА

Броя. Между кухнята и листа крачките са само 10.
И всички трябва да ги спазвам.
Като заповеди са,
без тях
конструкцията ще рухне.
И синовете ще избягат предварително.

Много вероятно е да те обичам –
дългите ти пръсти, светлото петно в очите
и чувството за хумор, с което се събличаш…

Мислиш ли наистина, че ще ни дадат крила,
ако сме достатъчни послушни?

 

КАРТИНА

Ангелът е тъжен и не е красив,
лицето му единствено е златно.
Нозете му от газене в калта
са деформирани и непохватни.

Крилете му – без блясък и пера,
приличат на палто в битака,
или пък взето на шега
от реквизит на беден театър.

Не зная докога ще ни търпи,
едното му око е вече сляпо,
а другото изглежда го боли
от всичко, дето вижда на земята.

Времето за тръгване е близо.
И с остатъка от светлината
Ангелът ще литне
по-красив и лек от тишината.

Жал му е, защото тя ще смаже
нас, които сме забравили,
кои сме, за какво сме тук
и защо ни посещават ангели.

 

ВЪПРОС НА НАБЛЮДАТЕЛЯ

Тук не се знае какъв е реда на чувствата,
нито на срещите.
Но обикновено те не са си на мястото.
Връхлитат ги, когато нямат нужда от тях и всичко в душата им е заето.
И ако те съгрешат,
ние отбелязваме черна точка в книгата на живота.

 

В КЪЩИЧКАТА НА ИЛЮЗИИТЕ

Цяла нощ наричам
славеи дървениците
и целувам жаби,
които искат да са принцове.

Кръвта ми чак се изчерви на устните
от липсата на резултат.

Mariana-Kirova-1-200x315> Мариана Кирова -стихове. Мариана Кирова работи в Националния литературен музей – институцията, която се грижи за литературната памет на българските поети и писатели. Доктор е по българска литература. Работила е като политически репортер и коментатор във вестниците „Демокрация”, „Подкрепа”, „Век 21”, „Народно земеделско знаме”, „Пари”, „Монитор” и др. Автор е на две стихосбирки („Скитница” – 1994 г. и „Балканска магия”- 2003 г.) и на един сборник с разкази („Пазачите на розите” – 2002 г.). Носител е на две първи награди за литература – на приза „Народни будители”, връчен й от Съюза на свободните писатели за поезия и на първа награда за разказ на българската секция на АIEP – Международната асоциация на писателите криминалисти.

 

 

 

 

РИКОШЕТ

Не се тревожи сега, демократе,

ти мислеше, че стреляш
с халосни куршуми.
Няма кръв и няма атентати…
Ти се усмихваш сега
на осем милиона чифта очи
и осем милиона чифта уши
слушат днес твоите
пророчески думи.

Всичко е съвсем наред, демократе –

толкова глави мислеха
как да станеш герой.
Не ти ги извика
и не някой ги прати –
просто те търсеха „свой”!

А искаха да започнат всъщност
на чисто, но не знаеха как.
Ти също не знаеше
и затова от площадите
им посочваше враг до враг,
враг до враг!

И докато стреляше по него
с думи в пространството
и призоваваше самия Бог,
рикошира един от куршумите,
събрал хаоса на отсрещния блок,
залута се из площада,
направи странен скок…

Някого търсеше зареденият –
а насреща му ….
аз бях!

Не се строполих на паважа…
Но аз, демократе, умрях!
Спокойно! – Миг ще ме няма.
Или час, или ден, или век…
А ти се питаш – „Но какво е станало?
Не виждам убит човек!”

Аз непременно ще стана
от сивия, одрипан паваж!
И други така в мене стреляха –
понякога с цял патрондаш.

Вали върху мене на плочника,
знамена и семки се валят в калта…
ще се повдигна, ще стана –
не днес, може би утре… Сутринта.

ЗИМНА ЧАЙКА

Сиви облаци – стълпотворение!
Уморени очи, жълт паваж, рамене…
Ах, това низко, низко летене!
Докога? И защо? Казвам – не!

Сухи стволи, неми стрехи. Тъмно е.
Жив лъч искам от светулка поне!
Посред пладне дойде, а пък сънно е…
Докога? И защо? Казвам – не!

И се лутам така между хората –
зимна чайка сред ледно море.
Аз съм тук – да разбия леда
във вълноломите. – С мойте крехки
и живи криле!

ПИР НА МУХИТЕ

Просветва,
когато затворя очи
и ме няма
в моя ранен от рамене свят.
Тук оставям суета на усмивки,
костеливи ръце и измами.
И затварям очи –
не поглеждам назад.

А там долу кръжат
триста бесни фантома
и се лутат като януарски мухи.
А стъклата блестят,
те се блъскат в измамното слънце,
търкалят се в кома
и пируват
с овлажнени от теча трохи!

Господи, ако счупят стъклата
и политнат към белите тънки лъчи,
ако тръгнат към слънцето,
ако закръжат край земята,

ако скъсат небесния креп
и тръгнат към Теб!…

Страх ме е, че ще се сгуши доброто
в някой ъгъл зад облак или зад звезда,
че ще изсъхне тревата,
ще олисее дървото,

че ще остане не жива земя,
а пръст!

И тогава
гениалният мозъчен тръст
на триста мухи, прояли дървото
ще направи от него
поредния кръст!

Те се радват сега
на януарското слънце,
угояват се пищно
с мокри трохи.
И се хилят
на белия облак, отлъчен
от тихите зимни мъгли…

А дървото
напролет ще цъфне!
Под него
ще лумне глухарче
сред млада трева!

Дай му плод,
и ръце да милват стъблото му,
Господи!

За да отворя очи след това!

спасианаСпасиана Кирилова -стихове. Спасиана Кирилова е водеща предаване в Телевизия „ТВ+“, автор на редица документални филми. Работила е в радио “Тангра”, в Дарик радио, в БНР, в Нова телевизия и в ТВ+. И в два вестника – “Демокрация” и “Банкеръ”. Има две издадени стихосбирки – “Доловимото” и “Чужд човек”.

 

 

 

 

 

 

 

ДА ОБЕЛЯ РЕАЛНОСТТА

Само докато спя лицето ми става истинско
пласт след пласт се стопяват маските зависи колко
далеч потъвам в мечтите си отдолу раната
напомня скрий ме сутринта се събуждам същата
още нямам хриле за дълбокото нито криле
за високото нито нокти за катеренето
нито зъби за капаните не знам цветовете
по местата където отивам и има ли там
какво да се диша през деня лицата не са ми
по мярка долу раната твоето име крият

***
Обличам
най-удобните дрехи –
тези, които не хапят.
Слагам си
най-любимите пръстени
с другите се сбогувам.
Взимам си само
пътническата душа
тази, която без да искам
откраднах от Павич.
Тръгвам да те търся.
Тръгвам да се търся.

***
Сложих на любовта
часовник да ме отмерва.
На всеки кръгъл час
сърцето ми е пълно
на половинките се колебае
на четвъртинките се къса.
Голямата и малката любови
правят почетна обиколка
около теб.
Така ми минава времето.

***
Докато ти вървиш
към мен,
аз стъпвам в стъпките ти
да избягам.
Защо излиза,
че те следвам?

***
И ето:
идва покана
да обеля реалността
така,
че нищо да не
остане.

tatyana-yavasheva_5500 Татяна Явашева е представител на Клуба на поетите журналисти от Поетично ателие „Владимир Башев”. Тя е редактор в сп. «Икономика». Била е главен редактор на в. KMETA.bg, отговорен редактор „Икономика” в сп. ТЕМА, специален кореспондент на сп. BusinessWeek, работила е на различни позиции във в. ПАРИ.
Има издадени две стихосбирки – „По ръба на чадъра” и „Смеха на огледалото”. Носител е на две награди за поезия – от ежегодния конкурс за млади автори на издателство „Христо Г. Данов” и от литературния конкурс „Южна пролет”.

 

 

 

 

МАЛКА МОРСКА МЕЛОДИЯ

Кое започва с М?
Мечтите
Мрежите
Морето
Ще пусна своите мрежи в дълбините

1.
Изваждам шепота на разглобени миди:
От кал човекът е направен
А ти си от адамово ребро
Скоро със праха ще бъдеш равен
Изпий соленото ведро

Усещам вкуса на съществуването

2.
Ръждивият цвят на пясъка
Парещото слънце
Жаждата
Протегнатата ти ръка
И искрата, която възпламенява огъня ми
После твоето Тръгвам вече
Което разрязва нашата петък вечер
И желанието да разполагаш
с двете страни на монетата
Или да я погребеш в морето
на своите усещания

3.

Навънка пада синкав мрак
И сенките започват да говорят:

Вратите виж
Вратите към безкрая
Където свършва Черното море
Където свършват думите, вълните
Където почва другото небе
Вратите виж –
Една и две, и три…
Къде ли водят?
Знаеш ли?
Кажи

4.
Ловя морето в моите мрежи
А то във своите ме хваща

– – –

КОНТРАСТЪТ НА ФОРМИТЕ

Форма А

Малка
Недоволна от себе си
Не натрапва контурите си на другите форми
Все търси своето място
И понякога го намира

Форма Б
Голяма
Винаги недоволна от Форма А
Знае мястото, на което иска да стои
И умее да го достигне

Форма Три

Форма Три стои на най-доброто място
във времето и пространството
Идеална като обем, контури,
мисъл и действие
С единствен недостатък –
че реално не съществува

Между Форма А и Форма Б
съществува необяснимо привличане

Съпоставката с Форма Три
ражда недоволство

Контрастът прави формите различими
А кое ли ги прави съвместими?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.