Подслушването е законно, но не съвсем

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

След известно затишие темата за нарушените права при подслушванията отново е на фокус. Поде я шефът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков, който обяви пред парламента, а после и пред националните медии, че четирима магистрати са били подслушвани неправомерно през 2016 г. Както и бивш депутат, който в момента води гражданско дело по Закона за отговорността на държавата и общините за неимуществени вреди. Причините за петте разрешения за нерегламентирано подслушване са: липса на данни за тежки умишлени престъпления, липса на данни за съпричастност на подслушваното лице към конкретно престъпление, както и даване на разрешение от некомпетентен орган.

Докладът на Бюрото бе прочетен от Рашков в Народното събрание по настояване на БСП. Той заяви, че гражданите не могат да бъдат 100% сигурни за правата си, защото прокуратурата не дава информация на Бюрото за исканията си за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). На което главният прокурор Сотир Цацаров отговори, че това са политически изказвания. И отрече да се подслушват неправомерно политици, магистрати и журналисти.

Ограниченията
„Има заповед на главния прокурор, която ще покажа на медиите и която забранява на прокуратурата да ни дава информация“, обясни Рашков пред „Икономист“ проблема между неговата институция и държавното обвинение. На базата на тази заповед от ДАНС също не им дават достъп до цялата информация. От прокуратурата пък заявиха пред „Икономист“, че е несериозно да се говори, че законът не се спазва при строгите правила, които действат.

Сотир Цацаров е в сериозен конфликт с Бойко Рашков още от 2015 г. Вече две години двамата водят публичен спор доколко Бюрото има право да се запознава с документацията на прокуратурата по искане за СРС за събиране на веществени доказателства, както и кой е по-вещ в познаването и прилагането на закона за СРС. Обвинението счита, че не трябва да дава информация по веществените доказателства, събрани със СРС, защото така делото може да се компрометира в съда. Опасенията са да не изтича информация от Бюрото към разследваните. Рашков обаче счита, че Бюрото има право да се запознава с мотивите, с които се искат СРС, за да могат да бъдат гарантирани правата на гражданите и защото контролът им е вменен по закон. Този спор най-вероятно ще се решава при премиера Бойко Борисов. „Исках по телефона такава среща, ще я поискам и публично“, обяви пред „Икономист“ Рашков.

Какво констатира докладът
В доклада на Националното бюро за контрол на СРС за 2016 г. се подчертава, че в сравнение с 2011 г., когато са били подслушвани 8194 лица и страната бе осъдена в Европейския съд за правата на човека, сега контролът е далеч по-строг и исканията за СРС са по-сериозно мотивирани пред съда. През 2016 г. са започнали процедури за СРС спрямо 2749 лица, като през 2015 г. те са с около 100 по-малко. Най-голям е делът на исканията от МВР – 56,2%, от прокуратурата той е 33,39%, а от ДАНС – 10,08%.

Най-много искания са направени за подслушване на организирани престъпни групи – 2108. И най-много разрешения за СРС е издал Специализираният наказателен съд, който е постановил и най-голям брой откази. Според доклада на Бюрото натовареността на Специализирания съд не съответства на лошата му материална база, в която не може да се съхранява документацията.

Пред „Икономист“ шефове на съдилища обясниха, че магистратите много внимават с издаване на разрешенията, защото вече има осъден магистрат за неправомерно разрешение за СРС. Законът дава право на съдията, до когото са отправени исканията за СРС, да се запознава с оперативното дело, за да види дали има сериозни мотиви за разрешение за подслушване, и осъществява последващ контрол. В някои случаи разрешенията за подслушване на едно лице са над 10, защото обикновено контролираното лице притежава по няколко телефона и процедурата изисква да се опише както номерът на телефона, така и номерът на сим картата. „Случвало се е тъкмо да дадем разрешение, и лицето да си смени сим картата, и пак наново да разписваме разрешение“, коментираха съдии пред „Икономист“.

Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО), която извършва подслушванията, пък трябва да държи сметка дали сроковете са разписани правилно, и когато установи несъответствие, се обажда на съдиите за корекции. Действията ѝ са резултат както от задълженията по закон, така и от инструкциите на Бюрото на Рашков, които са над 100 страници и които са изпратени до всички органи, които прилагат СРС-та. „Благодарение на работата, която вършим, вече има ред в подслушванията и законът се спазва от съдиите, които дават разрешенията“, обобщава Рашков. Докладът на Бюрото обаче констатира, че въпреки работата по ограмотяване на служителите, прилагащи закона, все още има заявители за СРС-та, които пишат неграмотни мотиви и срещат съдебни откази.

Сигнали и проверки
През миналата година в Бюрото са образувани 88 проверки за нерегламентирано подслушване. 81 от тях са по сигнали на граждани, сред които петима депутати, 13 магистрати и 9 адвокати. 9 проверки са правени по инициатива на Бюрото. След проверките Бюрото установява, че срещу петима граждани са прилагани неправомерно СРС и те са уведомени за това. През 2015 г. незаконно са били подслушвани 10 души, а през 2014-а – 4. От всичките 19 незаконно подслушвани през 2014 – 2016 г. 8 са завели дела по Закона за отговорността на държавата, но до момента няма нито едно решение, влязло в сила.

За да има повече яснота при работата със СРС, хората на Бойко Рашков препоръчват създаване на единен регистър, в който службите да въвеждат имената на лицата, спрямо които се извършва подслушване.

Още слушалки
Проблемът с подслушването заплашва да стане наистина сериозен, след като парламентът приеме новия антикорупционен закон, който вече мина на второ четене в правната комисия. Новият антикорупционен орган ще може да иска подслушване на представители на висшите етажи на властта не въз основа на данни за тежки престъпления, а по сигнали на граждани, които подозират властимащи в корупционни схеми и незаконно забогатяване. Единственото условие е сигналът да не е анонимен. От подателите на такива сигнали няма да се търси отговорност, ако информацията е невярна, решиха депутатите, въпреки че патриотите настояваха подателите на сигнали да носят отговорност. В пленарна зала парламенът реши да се носи отговорност за анонимни сигнали. Според Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация“ в този си вид законът противоречи на конституцията и на Европейската конвенция за правата на човека. „Ще се събира чувствителна информация за гражданите, ще се намесваме в личния им живот, без да е ясно защо“, предупреждава адвокатът. И припомня, че България многократно е осъждана в Европейския съд за правата на човека за събиране и съхранение на данни, дори за криминално проявени лица, без достатъчно основание.

Депутатът от БСП Крум Зарков коментира пред „Икономист“, че подслушването на практика е излишно, защото новият антикорупционен орган може да извършва гражданска конфискация, а по такива дела не се прилагат СРС-та. Т.е. информацията, която ще бъде събирана с подслушване, е излишна. Президентът Румен Радев вече заяви пред членовете на правния си съвет, че ще наложи вето върху този закон. Според юристи смисълът от новия орган не е много ясен, щом като той няма да има разследващи функции. А действат специализирана прокуратура и специализиран съд, на които със закон е вменено да се занимават с корупционните престъпления по висшите етажи на властта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *