Пет вида духовни екстремисти

Автор: Нелсън Фернандес www.lightbearers.org, http://www.biblefriends.net/

Бил съм адвентист през целия си живот. Докато други приемат адвентизма, аз се родих в него и бях формиран от неговата култура. Поради този факт съм виждал буквално всякакви хора влизащи и напускащи църквата ни.
Едно от най-трудните неща на това, да сте адвентист през целия живот, със сигурност са хората. Както казва една популярна мисъл:
„Да живеем горе със светиите, които обичаме, ще бъде наистина благодат и слава. Но да живеем долу със светците, които познаваме … е, това е друга история.“
На хората често им е трудно да общуват заедно, защото сме предразположени към екстремизъм. Известно е, че екстремизмът се дефинира в речника на Мериам-Уебстър като „вяра и подкрепа на идеи, които са много далеч от онова, което повечето хора считат за правилно или разумно“.
С тази широка дефиниция мнозина от нас биха могли да бъдат обвинявани в екстремистки възгледи в един или друг момент (всъщност самият адвентизъм може да се счита за екстремизъм в сравнение с общото население). В нашата църква може да имате необичайни виждания по теологични въпроси или начини на живот, които може да са различни от вижданията на повечето адвентисти. Макар че това не е проблем сам по себе си, екстремизмът, комбиниран с ключовата дума милитаризъм, наистина има тенденция да превърне живота в труден за понасяне. Когато се срещнете с хора, които воюват за някакъв уникален или екстремен възглед, това е мястото, където търпението ви е на изпитание. Бъдете внимателни, когато се молите на Господ за търпение. Очевидно Той има склонност да ви поставя в ситуации, в които сте принудени да го упражнявате.
Намерих най-малко пет вида хора, предразположени към екстремизъм в Адвентизма, а и изобщо. Преди да стигна до този списък, обаче, е важно да направя някои уговорки:

– Екстремизмът идва във всякакви форми и размери. Не се ограничава само до един теологичен сегмент на църквата (либералите / консерваторите), една част на страната (източното крайбрежие/южната част) или една конкретна раса или култура (да, някой ми сподели в разговор преди няколко години, че белите адвентисти са склонни да бъдат по-податливи на еретични или екстремистки възгледи от други култури).
– Тези категории не са „черно-бели“, тъй като в същото време могат да бъдат комбинация от няколко категории.
– Обикновено не може екстремистът да се нарече екстремист, защото вероятно той не се счита за такъв. Всички, включително и аз, вярват, че са центристи. Някои, обаче, биха могли да прегърнат титлата и да я носят като медал на честта, като начин да потвърдят своя вече елитарен мироглед.

Пълно признание: Поглеждайки в миналото, аз самият се припознах в няколко от категориите. Затова не стоя на пиедестал и не посочвам с пръст. При съставянето на този списък успях да се съглася със собственото си минало, както и да разбера по-добре хората в църквата и защо те правят това, което правят. След този увод, ето пет вида адвентни екстремисти и как да избегнем да станем един от тях:

1. Преживелият травми
Тези хора са преминали по труден път. Тяхното минало може да включва травматични преживявания или някакво увреждане, с което живеят. Травматичното преживяване също може да бъде под формата на проблем в дома, във финансите или в тяхното здраве. Въпреки че религията със сигурност може да има изключително положителни последици за хората, които са преживяли травми и други изпитания, екстремистите от тази категория са склонни да подчертават религията като начин да донесат ред и контрол в една част от живота си, какъвто контрол в други области те нямат. Тази връзка на екстремизма с преживените травми не е открита от мен. Няколко проучвания разкриват връзката между травмата и екстремизма. Можете да прочетете редица изследвания в тази област.

2. Зилота
Както подсказва името, „зилота“ е някой, който е „запален от огън“. Обикновено това са нови вярващи или хора, прегърнали нова вяра или идея с пълна страст. И все пак, въпреки че са развълнувани от новите знания, те не са осъзнали факта, че всеки е на различен път на зрялост и растеж. Промените, които другите трябва да направят, изглеждат „очевидни“ за тях, но вероятно ще дразнят хората около тях. Хората в тази категория също могат да имат силна преданост към възгледите на човека или служението, които са  ги довели до тази по-дълбока истина. Ако се опитате да посочите непоследователност в поведението им, те вероятно ще го приемат като лична атака и ще отмъстят (и обикновено не по най-добрия начин).

3. Блудният син
В Библията много хора виждат, в притчата на Исус в Лука 15 глава, блудния син, като по-младия син, който е напуснал дома си и е живял живот на разврат. В действителност обаче, както по-младият, така и по-големият син (който никога не е напускал дома) са блудни синове. И двамата живееха на различни нива на отчуждение от баща си. Практично казано, „блудните“ могат да бъдат хора, които живеят изключително „див“ живот и се връщат в организираната религия, или пък те могат да бъдат хора, които са живели през целия си живот в църква, но „подивяват“, след като напуснат дома си, пълен с правила. И в двата случая махалото се люлее до отсрещния край и те са склонни да попаднат в другата крайност, защото нямат баланс.

4. Двойникът
Двойникът е човек, който изглежда съвсем същият като друг човек, но не е негов близнак. (очевидно имам много такива.) В църквата духовните двойници са супер стриктни по определени въпроси, но извън църквата, можете да сте сигурни, те са съвсем различни хора. Предполагам, че библейският начин да се опише това е лицемерие. И все пак, отвъд приемането и избора на вярвания или практики, „двойниците“ може да се борят със скрит грях, за който никой не знае. Така че те свръх компенсират в една област, в която са добри, за да изместят погледа от друга област и слабост в живота си.
В тази връзка, един от моите професори сподели едно свое преживяване за времето, когато посещавал една жена, църковен член, която била изключително стриктна да не пие вода с храната си. Тя поканила моя професор (който тогава беше нейният пастир) и жена му на гости в къщата й за обяд. Когато по време на храненето той поискал вода, тя му изнесла лекция за това, че „не следва духовния съвет на Духа на пророчеството по този въпрос“.
Минало известно време и следващият път, когато моят професор я видял, тя била забележително различна, изглеждала по-щастлива от всякога. Когато я попитал какво се е променило в живота и, тя казала, че наскоро се е освободила от тютюнопушенето ….

Нова любима моя поговорка е следната: „Ако нещо ви е препънало, това не е толкова страшно. Но да предполагате, че вашето препъване е и мое препъване, точно това прави от вас препънка.“

5. Съвършеният шедьовър
Шедьовърът е намерил своето теологично съвършено място. В съзнанието си те вече са поставили всяка запетайка и всяка чертичка на мястото им в духовния си правопис. В зависимост от техния теологичен мироглед, те са или освободени от ограниченията на сектантските вярвания, или са готови за възнесение с останалите 144 000. И в двата случая те не се нуждаят от вас да се разхождате в този съвършен свят и да обърквате всичко. Така че тяхната цел не е разговор, според тях това е конфронтация и опит за промяна на техния възглед. Промяната тук е почти невъзможна без Божествена намеса, защото в края на краищата как може да се подобри шедьовърът, който е отнел години (ако не и десетилетия) да бъде изграден?
В някои случаи шедьовърът може да не е в настоящето. Шедьовърът може да е бил в миналото и хората да са дошли и да са осквернили съвършеното произведение на изкуството. Целта тук е хората да бъдат върнати в „добрите стари времена“, преди младите  да дойдат и да объркат всичко със своята странна музика и хладка вяра.

Какво липсва във всички тези хора?
Растеж и благодат. Да го кажа библейски: израстване в благодат. Зад всеки екстремист стои затворен, самоуверен дух, който вярва, че е достигнал до истината с главно „И“

Елън Уайт говори за важността да се избягва скованото разбиране на истината.
„Като народ ние със сигурност сме в голяма опасност, ако не сме предпазвани постоянно, да приемаме нашите идеи, които държим отдавна, да бъдат библейски доктрини и във всеки един момент непогрешими и да измерваме всички чрез правилото на нашето тълкуване на Библейската истина. Това е нашата опасност и това би било най-голямото зло, което може да ни се случи като народ.“

Тя ще продължи да подчертава значението на изграждането на мостове в общите точки на вяра. Тя разбира, че еднаквостта по всички въпроси е всъщност контра продуктивна за вярата и подкопава истинското единство сред вярващите.
„Ако трябва да се задържат идеи, които се различават в някои отношения от това, което сме имали досега –  не от жизненоважни точки на истината – не трябва да се държи строга, твърда позиция, приемаща, че всичко е правилно във всяко едно отношение, че всичко е библейска истина без недостатък , че всяка точка, която имаме, е без грешка или не може да бъде подобрена. Това, знам, че е опасно и то произтича от мъдростта, която е отдолу. “

С. Луис има подобни мисли в класическото си просто Християнство:
„Гордостта е духовен рак: той изяжда самата възможност за любов или задоволство или дори здрав разум“

Той е прав. В повечето случаи войнстващият екстремизъм може да ни накара да загубим здравия разум, когато става дума за връзка с другите. Избягването на крайности започва с разбирането, че истината не е понятие, тя е въплъщение на една Личност.

Исус
Исус беше достатъчно милостив и милосърден, за да разбере, че хората израстват по различни начини и с различна скорост. Когато тази благодат се прояви, вие ще уважавате другите повече от себе си и ще признавате истинската реалност, че може и да бъркате по някои въпроси, което наистина е доста освобождаващо. Това оставя място да растете в разбирането си за живота и вярата. Това наистина е благодат в действие: никога няма да бъдете толкова съвършени, че да нямате нужда от Него, или толкова разбити, че да не можете да Го намерите. Той е великият балансьор на падналото човечество.

Както Монте Салин, дългогодишен адвентен ръководител казва:
„Представянето на състраданието и любовта на Божественото Сърце е най-мощното свидетелство. Ако нямаме тази истина, цялото учение е „мед що звънти“ – безсмислен шум. Ако сте изкушени да мислите, че защитата на истината и борбата с грешките са по-важни от фокусирането върху Христос в този пасаж (Матей 25: 31-46), върху практическото състрадание, не забравяйте, че в края на историята онези, които пропускат същността, свършват в Огненото езеро, въпреки факта, че те честно питат: „Кога видяхме, че имате нужда от Исус?“ Човек може да се бори за истината и да се окаже в грешната страна на окончателния съд.“

Така че не бъдете като един от тях. Избягвайте да бъдете екстремист и останете в благодатта днес.

 

Нелсън Фернандес

www.lightbearers.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *