Парламентът обеща да се погрижи за правата на длъжниците

Автор: Иглика Горанова

иглика коментарПолитическите сили в парламента си обявиха съревнование на тема кой да внесе по-различен законопроект за промени в ГПК, които да постигнат баланс между интересите на длъжниците и кредиторите. Този проблем засяга десетки хиляди граждани, като по данни на омбудсмана Мая Манолова само частните съдебни изпълнители прибират годишно вземания за близо 5 млрд. лв. и товарят с непосилни такси длъжниците. Освен частни съдебни изпълнители права за събиране на вземания и имат и държавните, които се занимават със събиранията на съдебната система. Манолова, която е най-активна по темата за намаляване на таксите на частните съдебни изпълнители, не изчака да се структурират комисиите в НС и още на 7 май внесе в парламента законопроект за промени в ГПК, който защитава длъжниците и в който се предлагат да бъдат променени таксите, които се събират. Тъй като Манолова няма законодателна инициатива, нейният проект веднага бе припознат от БСП и това раздразни останалите парламентарни сили, без ДПС. Веднага след БСП и „Воля“ внесе свой проект на промени в ГПК. „С реформата от 2008 година ние прекалено силно люшнахме махалото в посока на защита на правата на кредиторите, а длъжниците ги оставихме на произвола на съдбата“, коментира пред „Икономист“ проблемът Християн Митов от ОП. Той каза, че патриотите също имат свой проект, който ще внесат до края на месеца. ГЕРБ също имат свой проект, написан от правосъдното министерство в кабинета „Борисов-2″. „Планирали сме да направим кръгла маса, за да се чуят всички мнения и след това ще пристъпим към промяна на ГПК“, каза пред „Икономист“ Десислава Атанасова от ГЕРБ.  Шефът на правната комисия Данаил Кирилов обяви, че виновна за тази баркотия е именно Мая Манолова, която през 2006 г. е била депутат в парламента и тогава с промени в ГПК махалато се е люшнало в посока към кредиторите. Сега Манолова иска от парламента да изправя неюните грешки, което ГЕРБ ще и направят. Хамид Хамид от ДПС обяви, че групата няма свой проект, но смятат проблемът за сериозен и ще подкрепят тези предложения за промени, които им се струват най-балансирани.

 

Кой е по-по-най

 

Въпросът за нарушения баланс между интересите на кредитори и длъжниците бе повдигнат още през 2014 г., когато стана ясно, че за такса от 5 лв., която някой дължи без да знае след година плаща 131 лв., което е непропорционално много. Бяха изнесени и данни, които показват, че частни съдебни изпълнители продават апартаменти на длъжници на много по-ниски стойности от пазарните, без собствениците да могат да оспорят оценката на имотите. След лавина от жалби и натиск от страна на стотици пострадали, Министерството на правосъдието внесе проект за промяна в ГПК, който да върне баланса, но за който не стигна време да бъде приет. „Атака“ пък направо предложи частните съдебни изпълнители да бъдат забранени. В крайна сметка през януари 2017г. 43-то НС реши частично проблема като забрани на арбитражните съдилища да събират дългове. Но остави за следващия парламент въпросите за намаление на таксите, които се събират от частните съдебни изпълнители, за уведомяването на длъжника и за привилегиите на банките. Депутати от различни парламентарни групи заявиха пред „Икономист“, че този път наистина са решени да върнат баланса между длъжниците и кредиторите, но не искат това да става под патронажа на омбудсмана Мая Манолова, която решила да си присвои темата и затова ще го оставят за горещите месеци. Явор Нотев от „Атака“ пък коментира пред „Икономист“, че неговите съпартийци и в този парламент ще защитават проекта си от предишното НС за пълна забрана на частните съдебни изпълнители със стратегическата цел да бъдат приети максимално много промени, които да защитят длъжниците.

Прилики и разлики

В проекта на БСП, внесен на 10 май, се предлага промяна в заповедното производство, което касае банките. Предвижда се, когато длъжникът подаде възражение, да се спира незабавното изпълнение като според вносителите така ще се гарантира равнопоставеност и защита на длъжниците, когато са в невъзможност да погасяват задълженията си.

След основните промени е начина, по който се уведомяват длъжниците. Предложението е той да бъде търсен в рамките на един месец поне три пъти като едно от посещенията задължително да е в неработен ден. Предлага се справката за адреса на длъжника да се извършва служебно от съда, както и проверката на неговата месторабота с цел да бъде призован и чрез работодателя си. Предлага се и възможност длъжника да има т.нар особен представител, който да може да предприеме своевременно необходимото в негова защита, ако се нуждае от такава.

В Законопроекта е записано също така, че в съдебното решение трябва да се посочва номера на банковата сметка, по която длъжникът да превежда доброволно сумите.

В проекта е залегнала и възможността да се обжалва оценката на недвижим имот, определена от съдебен изпълнител. Ще могат да се обжалват действия на съдебните изпълнители като откази за приключване, прекратяване и спиране на принудително изпълнение.

Предлага се несеквестируемият доход на физически лица да не е 300 лв., както е записано сега в закона , а да е обвързан с минималната работна заплата.

Предлага се и намаляване на таксите, които събират частните съдебни изпълнители. Ако текстът се приеме, размерът на таксата няма да може да надвишава задължението.

За да се осигури допълнителен контрол върху работата на ЧСИ-та се иска да се увеличат представителите на правосъдното министерство в дисциплинарната комисия, която следи за работата на събирачите на вземания.

Друго предложение в закона е да събирането на публични вземания да се осъществява от държавни съдебни изпълнители, а не от частни, както е в момента.

 

Патриотите: Искаме триинстанционно производство!

Проектът на Манолова разгневи Патриотите. „Още през 2015 година ние предложихме промени в ГПК, които се припокриват с предложенията на Манолова“, каза пред „Икономист“ Христиан Митев от Обединени патриоти. Той изброи приликите – три пъти да се призовават длъжниците в рамките на месец като един от дните е неприсъствен, за да може да има сигурност, че длъжникът е уведомен, че срещу него има образувано допълнително производство и да се защити, ако има основания. По отношение на заповедното производство патриотите поддържат искането банките да бъдат извадени от списъка, който ги нарежда до общините, защото няма „как да се дава привилегията на един частно-правен субект“, по обясненията на Митев. Другата промяна, на която държат е да има възможност за едно по-широко оспорване на действията на актовете на частния съдебен изпълнител. Митев направи уговорката, че трябва да има балансирано положение, което да не ощетява нито една от страните. „Това, което ни отличава от проекта на Манолова е, че ние искаме триинстационно оспорване на производство. В момента само 8% от гражданските дела стигат до трета инстанция, което е огромен дисбаланс“, поясни още Митев. Той допълни, че патриотите поддържат идеята за намаляване на таксите, защото не може едно задължение от 100 лева да стигне с таксите до 1000 лв. До края на месеца ОП ще са готови с предложенията си, допълни още Митев. И напомни, че между ГЕРБ и ОП в предварителното споразумение е записано, че ще се извършат промени в ГПК така, че да се осигури бърз и качествен процес. Митев допълни, че в тази посока са и промените на правосъдното министерство от кабинета „Борисов-2″, които предишното народно събрание не е успяло да приеме поради липса на време.

Очевидно темата за частните съдебни изпълнители развълнува и парламентарната група на „Воля“, които също внесоха свой проект за промени в ГПК, които по същество повтарят предложенията на БСП, правосъдното министерство и ОП. Те обаче искат уведомлението да бъде залепвано на вратите, а държавните такси да бъдат намалени наполовина. Проектът на „Воля“ отменя и възможността банките да се снабдяват привилегировано със заповед за незабавно изпълнение, защото според хората на Марешки това е вид монопол и нарушава равнопоставеността между кредиторите.

Съревнованието кой да защити интересите на длъжниците е добра платформа за печелене на обществено доверие особено след силната кампания за липсата на регулации, които да защитят длъжниците от непропорционално високите такси. По данни на Асоциацията на колекторските фирми у нас средният дълг на българина за 2016 г. е 912 лв. в сравнение с предходната, когато е бил 747 лв.

Текстът е публикуван с незначителни редакции в сп. Икономист

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *