Ивайло Иванов – един от най-ярките съвременни поети

Един изключително талантлив поет, който малцина прочетоха, си отиде, съобщи поетът Антон Баев в сайта си Plovdiv -online. Ивайло Иванов /43/ от Троян, живя на ръба на лудостта и крайната мизерия.
Създаде стихове, сатири, литературна критика, публицистика. Занимаваше му се и с литературна наука, но нямаше шанс.
Завършва Българска филология във Великотърновския университет, обикаля София, Наречен, Търново, за да се върне в родния Троян с разбити нерви. Писа – по думите му – „за нашата вечно скърбяща България“.
Тя, разбира се, не го прочете, нито почете. Благодарен за срещите с хората човек.
Представяме ви няколко стихотворения.
ПОЕЗИЯ

И пак си лягам с думичката под езика,
и коренчето й невръстно пак ме буди,
и скачам от постелята, увит
в чаршафите като възкръснал Лазар.

Ти, Слово на Отца,
и този път
от мрака на нощта ме възкресяваш!..

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Росата сутринта е чиста
като утробата на Богородица.

– Да бъде според волята ти! – шепне
тревицата на слънчевия лъч.

Проблясва той –
и капката зачева
небесна светлина и земна угар.

И небесата със пръстта и този път
във капка от роса се помиряват.

ПЛОВДИВСКА АЛЕГОРИЯ

Гнездото щъркелово
върху селския комин.

Поклаща се във здрача и дими
като въздигнато кандило, над което
от залеза огрени, всяка вечер
излитат птиците като разпалени искри.

БЪЛГАРСКА КОЛЕДА

Очите на деца
в нощта на Рождество.

Приличат на протегнати панички,
от чието дъно
те гледа бистротата на очакването им.

Какви ли дарове нечути чакат? А сънят,
нехаен, със чувала и ще мине –
във всичките панички
да положи
петачетата прашни на клепачите.

ЛЕТЕН АКВАРЕЛ

Дъгата?
Детска шарчица на Бога.
Издигнал е Той свойта четка, потопена
във раните на всички земни раси
и драснал върху листа на небето този
седмоцветен
акварел на болката,

преди
щастлив-усмихнат да заспи
в юрганчето на облаче изпрано.

ЗИМНА ГРАФИКА

Зарити врабчови следи в снега:
свенливи руни.
Бегли гербове на болката!…
Там, дето парещият скреж е изхрущявал
под тежестта
на босите нозе,
там, дето сребърния сняг за миг е срязвал
отчаяните голи ходила,

сега –
саван от пресен скреж и драскотина,
тъй нежна,
като драсване със мигла.

7 коментара за “Ивайло Иванов – един от най-ярките съвременни поети

  • 01.06.2016 в 17:23
    Permalink

    Изострил се е мозъкът ми – и боли,
    подобно тез напечени скали,
    които цепят капката вода!…
    Ах, сякаш някой сложил е юзда
    в устата ми! Кажи, света Вселено,
    с юздата как се учи на смиреност
    и еднозначност, щом е тя готова
    двусмислено да среже всяко слово?

    Защо са в мен зачатията мъртви?…
    И докога – кажи ми, аз те питам! –
    като вълчица алчна ще замръквам
    със виеща утроба под звездите?…
    Защо за туй, което ни тежи,
    ти думи не ни даваш под небето
    и как ти, Боже, си щастлив и жив,
    когато гледаш
    тези варвари в сърцето ми?…

    Дъх на фиорди, гларуси и тление,
    каракачански чанове – елате!…
    За мене все пак бяхте разрешение –
    към вас простирам гаснещи обятия, –
    макар и сол, макар и пяна само,
    да заблестят на голото ми рамо
    две песъчинки дрезгави сред мрака
    (за мен те все пак бяха разрешение!)…

    Но спи дълбоко селската Итака.
    И глух е хоризонтът ми – и чакам
    или да ме погълне плътен мрака,
    или да дойде
    Беломорското течение!…

    Отговор
  • 31.05.2016 в 16:11
    Permalink

    Не мога да разбера тези „капацитети“, които могат единствено да хулят, да оплюват. Всичко, което могат. Без значение познават ли го или не. Вероятно живота им е доста тъмен.
    Не познавам поета Ивайло Иванов, но по това, което чета за него, предполагам, че е водил живота, който е искал, далеч от меркантилността, надявам се и далеч от споменатите по-горе „капацитети“.

    Отговор
  • 31.05.2016 в 16:09
    Permalink

    харесват ми стиховете му, дали е геинален не знам

    Отговор
  • 30.05.2016 в 17:24
    Permalink

    не е бил четен, просто защото това е слаба „поезия“, такива с лопата да ги ринеш, от това няма как да станат по-талантливи. Никой не забравя Петя Дубарова, но този „поет“ ще го забравят в момента, когато премине еуфорията на „УМРЯ, ВЕЧЕ е ЦЕНЕН!“.
    Лека му пръст на човека!

    Отговор
    • 31.05.2016 в 12:25
      Permalink

      Нещо си се объркал, глупако. Това е прекрасна поезия и тепърва ще се чете. Разкарай се с глупостите си за петидубарови, Петя беше една обикновена пишеща ученичка, Ивайло е гений.

      Отговор
      • 01.06.2016 в 0:38
        Permalink

        мдаааа, трагично е, когато чалгата стане „начин на „мислене““, а липсата на емоционална интелигентност – генотип….За да не разпознаеш истинската Поезия не се иска много, САМО една голяма Липса. На Чувствителност.

        Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.