Още две години партийни назначения в администрацията

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

 

Управляващата коалиция направи солиден коледен подарък на актива си, като отложи края на партийните назначения в държавната администрация с две години. Измененията, с които се направи това отлагане, са в преходните и заключителни разпоредби на Закона за ограничаване на административното регулиране. С тези промени на практика се отлагат централизираните конкурси за кандидатите за държавна служба, които трябваше да стартират от 1 януари 2018 г. и които предвиждаха специално разработени тестове в Института за публична администрация, призвани да спрат наплива на „калинките“ за държавна работа.

 

Промените в Закона за държавния служител не са предложение на кабинета, а на шефа на правната комисия Данаил Кирилов. Те бяха гласувани в пленарната зала на 20 декември, въпреки че почти всички партии в парламента периодично се обявяват за края на партийните назначения. „Това ще позволи да се извършват нерегламентирани  назначения още две години“, коментира Пенчо Милков от БСП вече приетото предложение. Други  критики в пленарна зала не се чуха. Което е странно, защото през февруари 2016 г. въвеждането на два конкурса – централизиран и за компетенции, получи подкрепа от политиците в 43-тото НС с мотива, че така се слага край на шуробаджанащината в държавната администрация. Законът предвижда централизираният тест да се провежда в Института за публична администрация и да покаже дали кандидатът има познания как функционират институциите, а вторият тест – във ведомствата, за да оценят конкретните му умения, включително за работа в екип. Краят на епохата на партийните назначения обаче се отложи.

 

Колко голям е проблемът

Според експерти проблемът е много сериозен, защото само за миналата година от 10 764 назначения в държавната администрация едва за 2833 се е провел конкурс. Според членове на изпитни комисии, с които „Икономист“ разговаря, в много от случаите част от конкурсите се манипулират, защото кандидатите знаят предварително въпросите и отговарят на тях безукорно, а на интервюто не могат.

В доклада за състоянието на държавната администрация за 2016 г., който бе публикуван в средата на 2017 г., е отбелязано, че в тези 10 746 нови назначения най-голям е броят на вътрешните преназначения – 3475, или близо 32% от всички назначения. 1598 служители пък са получили по-висок пост, без да се явят на конкурс.  Според депутати и експерти това е проблем, защото е известно, че ръководните длъжности в администрацията се заемат без тест, което означава, че веднъж влязъл в администрацията, партиен кадър или близък на висшестоящ лесно би могъл да се издигне до началник, без да има нито стаж, нито умения, и така да пречи с некомпетентността си на работата на администрацията. Затова предложението в Закона за държавния служител от февруари 2016 г. бе освен кандидатите за държавна служба да полагат конкурс, същото да правят и държавните служители, които кандидатстват  за първи път за ръководни постове. Предложението на МС бе да има конкурс за всички ръководни длъжности, но то не бе прието от парламента.

Проблемът с назначенията в държавната администрация е доволно стар. Той е заложен в приемането на първия Закон за държавния служител от 1999 г., в който не се предвиждаха конкурси за работа в администрацията. Под натиска на Европейския съюз през 2003-та бе въведено конкурсното начало, но само за държавните служители, които тогава бяха 30% от всички чиновници – останалите 70% бяха по трудово правоотношение, при което няма тестове. Недостатък на промените в закона от 2003 г. бе, че комисията, която провежда конкурс за дадена длъжност, излъчваше първите трима с най-добър резултат, а работодателят избираше когото си пожелае измежду тях, без да е длъжен да назначи най-добре представилия се. През 2008 г.  в закона бяха въведени вратички за постъпване на държавна служба без конкурс – като назначение по заместване и после назначение на свободно място без конкурс, както и назначение на непълен работен ден и после назначение на свободно място без конкурс. Най-сериозната промяна бе от 2016 г. По инициатива на Реформаторския блок беше решено от 1 януари 2018 г. да има два конкурса –  централизиран и вътрешноведомствен, за компетенции. Значението на централизирания конкурс е огромно, защото той на практика пресява „калинките“, които искат да влязат в администрацията.

Към предложението на шефа на парламентарната комисия Данаил Кирилов за отлагане на централизирания конкурс за след две години няма мотиви. Според депутати, до които „Икономист“ се допита, най-вероятната причина да не се вижда краят на партийните назначения не е само нежеланието на управляващите да се разделят с тази практика, а и забавяне с подготовката на тестовете. Методиката и изпитанията за тях се правят с проект по Оперативна програма „Добро управление“, който е от октомври 2016 г. и трябваше да приключи за 15 месеца, но се протака заради забавяне на обществени поръчки по свързани с него дейности.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *