Омраза маскирана като патриотизъм

Автор: Георги парушев, писател

Хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да работят, искащи пенсии по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки.“

Валери Симеонов председател на НФСБ

и вице премиер в правителството на Бойко Борисов

Основната хватка /до болка позната от историята/ на новоизлюпените оскъдно културни националисти и все грижовници на днешна България е омразата! Не бръснат и не признават причинно-следствените връзки и процеси. Не признават историческите факти, събития и приносите на другите етноси за утвърждаване на българската държавност. Не еба…, пардон, не се съобразяват с българската конституция. Имат „право” да я нарушават „в името на българския идеал…”. Трик за постигане на болните си амбиции. Скърцат върху струните на преобладаващия беден български народ, а той от векове чака да му посочат, кой му е враг и кой брат. Оскъдно културните националисти са убедени, че некръвните „чужди” етноси и най-вече ромите не са и не трябва да бъдат граждани на България. И най-лесната им плячка, е потресващата мизерия и институционална безпомощност на ромите. Никакъв проблем не е за оскъдно културните националисти да ги обявят и за врагове. „Популацията им е животинска…” и са „асоциални типове”. Нямат статут на древния прабългарин. Те са „несъвместими с чистата българска раса”. И те, оскъдно културните националисти са единствени наследници на историята, на земята, въздуха и водата на България. Те и никой друг няма право да се разпорежда с тях. Идентифицират се с българската митология ала Крали Марко. И най-вече като расови кръвни наследници на всички величави исторически събития. Но нямат нищо общо с предателствата, психологията на роба, историческата корупция, тоталитарните режими и безпричинните убийства по политически и расови причини на десетки хиляди хора. Майстори са на обобщенията. Щом един ром краде, мами и са го превърнали в маргинал, значи всички са такива. Точка.

И сякаш всички сме ослепени. Не виждаме на оскъдно културните националисти тяхното вдъхновение. Кумирите им бащата на народите чичко им Сталин и чичко им Хитлер как мъждукат в сърцата им. Разбира се с побългарена светлина. За сега…!

Този тип „защитници” си мислят, че България по презумпция е село. Вкоренената им психология, като културно наследство на гавази и жандари /ах веднъж да се докопам до властта/, не прикриват нагона си умопомрачително да забогатяват. Приспособенци, според конюнктурата на местния политически битак. Овладели са демагогията: „Най-добре се лъже и мами с истината.”

Веднъж се черпих, бог да го прости с писателя Николай Хайтов. И след почерпката си позволих да го попитам:

  • Майсторе, ти нали си националист?

  • Да – отвърна ми Хайтов.

  • Ама си и социалист!

  • Да – отговори ми писателят.

  • Ама тогава си национал- социалист…! – непринудено му казах аз.

Хайтов за миг се смути, но си пролича яката му хладнокръвност и „приятелски” ми разроши косата. Аз мога да отделя художественото литературно майсторство на писателя от личните му възгледи. Но след този случай когато се срещахме на улицата ме подминаваше както дяволът от тамяна.

Стръкчетата на Хайтов, ямболските националисти днес разцъфнаха в мечтата си. Вице примеер по демографската политика. Навярно с твърда ръка ще имплантира в матките на „уличните кучки” ромки по един убийствен ембрион и вече няма да има ромски деца „играещи с прасетата.” По пътищата на България ще се разхождат автентични, оригинални и с чиста българска величава кръв българи. Внушението е, че вече няма да бъдат ограбвани от тази ромска институционално организирана като бели якички олигархия. Наречена за краткост мафия… Този селски клюкарски синдром попива в главите на ниско културните им поддръжници и крещят по мегданите „Да живей България…”.И си вярват, че роми от името на държавата обявяват търгове, за да крадат милиони от обществени поръчки за строителство на магистрали. Крадат от банки и ги разоряват. Крадат от бюджета на държавата и не дават пукнат евроцент на автентичния честен и работлив с невероятен морал българин. Роми строят оградата на държавата и си пълнят джобовете с пачки. И от охраната на държавата нагло забогатяват. Романът Джордж Оруел „1984 г.” пасти да папа пред тези внушения.

А министър председателя Бойко Борисов сякаш е глухоняма с далтонистки дефект лисица. Пробутва ни като спасение за България факта, че ще управлява държавата с един наперен националист. Ни звук нито стон. Мълчи и не признава своята съпричастност с омразата им към ромите. Такова примитивно и подло съгласие, че ромите ограбват парите за пенсии и социални помощи на честните българи не е компромис, а е престъпление. Мълчанието му е сякаш убеждение, че ние ромите сме основната пречка за икономическия възход на България. И интеграцията навярно още петдесет години ще я надуват като балон . И от нея яко се кяри!

Най-коварното и тъпото на днешното политическо състезание е, че се печели с поговорките „на умряло куче нож вади” и „крадеца вика дръжте крадеца”. Тази селска традиция е канава и идеология на оскъдно културните националисти. Ако нямат враг си го измислят. Хранят се със страха, надеждите и безпомощността на милиони българи граждани. А те сякаш са омагьосани. Отнели им завинаги нормалността. Гледат се в огледалото и виждайки мизерният си и изкривен живот псуват: „Мама ви циганска всички на сапун”.

Този български народ, наследници на толкова големи величия и днес още допуска да бъде жестоко манипулиран. С неистов стремеж се опиянява от собствените си възклицания: „Бойко ще ни спаси! Валерката ще ги натика в дупката на мрака! О, Корнелия е нашата Жана Дарк! Колко е добър Марешки, лекарства и бензин ни продава на евтини цени!”.

Народеца облива с любов тази гротеска пробутана ни от журналистиката. А тя като ощипана мома, отрича, че съществува „с инстинктите на улична кучка”. Не виждат хората, които по времето на социализма преди 25 години си бяха шарлатани и тарикати, които в тъмнината на прехода от висши номенклатурчици, гавази на диктаторския режим и световно неизвестни безропотни и послушни другари, се превърнаха в строители на капитализма. И отъпкват пътя ни към Европа по техен образ и подобие. А българските интелектуалци, конформистки още се дундуркат в скута на тази оскъдно културна идилия? Омаяни от тяхната грижа за България в очакване и те нещо да искярят. Не им пука тава всенародно оглупяване!

А някога на брега на северно море, морският фар ме подтикна да си мисля за България. Непреклонената ми глава не се научи пред фалша да се навежда! Бушува кошмарът натрапен в тази пяна студена вода. Сякаш така съм живял и никога не съм се раждал.От сенките на патетичното ни минало крадци на бъдеще ме застрелват хладнокръвно с нацистки убеждения. Пробутват ги като грижа за чиста раса. А расата повехнала без зъби папагалства: – Циганите са виновни за несъщественото ни минало.

И няма кой със светъл лъч тази подлост да изхвърли. Крадците зад трибагреника на държавата се крият. Ненаситни! Ядът и пият. Пият и ядът и с великите ми чувства към България наглостта си угояват.

Моя Родино, слънчева и зелена страхувам се да не те омърся. Проста е истината! Който насила отнеме обичта ми към теб, те превръща в безцелна и мрачна пустиня.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *