Обществена консултация, посветена на усъвършенстване на експертизата на работоспособността

Автор: Спасиана Кирилова, Сдружение „Журналисти за прозрачно управление“

КОНТЕКСТ   

Правото на труд е основно човешко и конституционно право и следва да бъде гарантирано от държавата. Държавата следва да гарантира и равнопоставеност по отношение на правата на своите граждани.  Доверието на българските граждани в институциите и в държавата до голяма степен се измерва с ефективността, справедливостта и хуманността на социалната система. В Приоритет 9.1 от раздел Социална политика в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г., е  поет ангажимент за  гарантиране на адекватни, спрямо икономическата среда, нива на социални помощи и плащания. Цел № 1 от този раздел на правителствената програма е свързана с „Оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи, гарантиране на социална защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи и запазване на достигнатите им нива“ . Сред посочените мерки е и въвеждане на нов модел на медицинска и социална оценка на вида и степента на увреждане.

 

ЦЕЛ НА КОНСУЛТАЦИЯТА:

Да консултира визията на МТСП за преструктуриране на системата на ТЕЛК в частта социална и трудова интеграция на хората с увреждания. Консултацията ще отчете всички гледни точки, както резултатите ще бъдат представени на авторите на проекта за промени в правилата за подготовката на методика за усъвършенстване на Експертизата на трудоспособността и промените в свързаните с нея законопроекти.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОМЕНИТЕ:

Визията на МТСП за преструктуриране на системата на ТЕЛК в частта социална и трудова интеграция обхваща хората с увреждания в трудоспособна възраст. Предвижда се създаване на Комисия за експертиза на работоспособността, която ще разглежда всеки един случай индивидуално и ще преценява възможностите на човека за работа. В нея ще бъдат включени представители на НОИ, АЗ, АСП, лекари и експерти по трудова медицина. Целта е да се направи ясна оценка на възможностите всеки човек с увреждане да остане активен и да има достъп до пазара на труда, според дейността, която може да бъде извършвана от него, независимо от увреждането. Предлага се нов подход и отношение на държавата към хората с увреждания в работоспособна възраст. На всеки човек с увреждане в трудоспособна възраст ще бъде изготвена индивидуална комплексна здравна, трудова и социална оценка на възможностите да се адаптира към новата ситуация в неговия живот. Държавата, чрез различните свои компетентни служби, по замисъл ще му съдейства активно да се върне на пазара на труда. Предвижда се търсене на различни варианти – трудоустрояване при работодателя, при който човекът е бил на работа преди събитието, или възможност за преквалификацията му,  или директно – чрез Агенцията по заетостта и бюрата по труда ще се търси възможност за неговата трудова реализация на алтернативно работно място при друг работодател.

Запазват се обезщетенията и пенсиите за инвалидност. Тези, на които бъде намерена работа, ще бъдат стимулирани да работят, получавайки и заплата и пенсията от НОИ. В периода, докато се намери работа за човека с увреждане в трудоспособна възраст, ще бъде предвидено обезщетение от НОИ. Той ще има право и на всички полагащи му се социални придобивки, предвидени за безработните в страната. Целта на променените условия и въвеждането на експертиза на трудоспособността е да се повиши интеграцията на хора с увреждания, както и да се преразпредели остатъчен бюджет към онези, които не могат да работят и са в най-голяма нужда.

ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ, ВИ ПИТАМЕ:

  1. Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
  2. Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
  3. Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
  4. Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
  5. Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
  6. Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
  7. Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?

Свързани публикации

30 Коментара по статията “Обществена консултация, посветена на усъвършенстване на експертизата на работоспособността

  • 24.02.2016 at 23:02
    Permalink

    Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    Да, особено в НЕЛК, където срокът за разглеждане на обжалваните ЕР е твърде дълъг, от където произтичат последици, а именно: Когато НЕЛК определи под 50%ТНР, сумата за времето (от 4месеца до 15месеца, понякога и повече), за което лицето е получавало инв. пенсия се вменява, като ревизионен акт от НОИ, който трябва да се изплати от лекарите от съответната ТЕЛК, издала ЕР с повече от 50%ТНР. Заплатите на лекарите в ТЕЛК е от порядъка на 620лв.-680лв., равни на заплащането на една медицинска сестра.
    Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    Необходимо е с абсолютна точност да се установи на база налична диагноза вида здравословно увреждане, което да бъде класифицирано по изработена стандартизирана таблица, касаеща само институциите, които отпускат финансова подкрепа под форма на пенсия за пожизнено увредените и обезщетение за временно нетрудоспособните хора.
    Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Има “ псевдопазар“ за здрави, Вие, ме питате за инвалидите!? Те, не могат да се придвижват, та камо ли да им се създава „пазар“…
    Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    Оценката за трудоспособност е субективна и именно по тази причина е излишна, както за лицата до шейсет и пет години, така и за тези над тази възраст. Защото, по тази логика би трябвало цялото работоспособно население на републиката да се подложи на работоспособна преоценка, което е абсурдно.
    Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Новите правила нямат нищо общо с дискриминацията и стигмата срещу инвалидите.
    Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Напротив, ще доведат хиляди хора с увреждания до мизерия и избор дали да се купят лекарства и да умрат от глад или да се нахранят и да умрат от заболяването си. На болен и мизерен народ, само Геноцид му е майката…
    Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    В случай, че държавата се ангажира законово и провежда съответната защитна социална политика спрямо тази обществена прослойка, което не е… случая!!!

    Reply
    • 16.12.2016 at 11:46
      Permalink

      Като пациент минал през ТЕЛК съм наясно, че посочените пари и „ревизионен акт“ е просто повод да си вземете нещо „за здраве“ и обективност … поглеждайки ТЕЛК ЕКСПЕРТИЗАТА на един познат, направо съм изненадана-артериална хипертония ІІ степен, хипертонично сърце… стабилна стенокардия, дискординационен синдром, двустранна гонартроза.. сигурно се надявате да ги придобие с годините или поне за следващия ТЕЛК след 2 години…, защото човекът все още тича след децата, играе футбол и не пие хапове за кръвно… … явно човекът със 72% инвалидност е супер герой… Ние ще събираме подобни решения и …

      Reply
  • 24.02.2016 at 22:54
    Permalink

    Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК? Според мен промените са необходими само ако те улеснят и подобрят живота на инвалидите,които не са никак малко в България и смея да заявя,че Калфин не знае кака е тяхната бройка и в какво състояние се намират.
    Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност? В случай,че има организация,която да осигури работа според заболяването на пациента съм за индивидуалната оценка ,но след като в България това е неосъществимо процента инвалидност има същото значение

    Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Не няма да ги подобрят,защото хаоса ,който ще настъпи ще забави „подобрението“ и пациентите ще се окажат в задънена улица.
    Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    Оценката на работоспособността може да бъде ,както за хора в трудоспособна възраст ,така и за хората навършили пенсионна възраст.Това до голяма степен зависи от степента на увреждане и най-вече от ниско заплатения труд в почти всички сфери.В предвид ниските доходи на хората вече и в пенсионна възраст те са силно притиснати ако имат и малката възможност да работят,за да оцелеят.
    Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Напротив ще увеличат дискриминацията на хората с увреждания.
    Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Напротив новите правила ще увеличат корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии.
    Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    Работодателите никога не са били мотивирани да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания напротив те винаги са гледали на тях,като хора второ,а дори и трето качество хора,но с новите правила и тази тромава система това ще усложни още повече живота на инвалидите.За 12-16 часа работа не виждам как работодателя ще осигури работа на човек с каквото и да е увреждане.

    Свързани публикации

    Reply
  • 24.02.2016 at 14:16
    Permalink

    1. Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?Когато се правят каквито и да е промени, то те би трябвало да улесняват самата процедура, а не да стават все по-тромави, изнервящи и протакани във времето.
    2. Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?Установяването на процент инвалидност е напълно достатъчно.
    3. Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?Първо трябва да се осигурят нормални условия за придвижване на хората с увреждане въобще, след това да се мисли къде биха могли да работят и дали ще имат повече възможности за достъп до “пазара на труда“.
    4. Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?Оценка на работоспособност за хора с увреждане в пенсионна възраст НЕ би следвало да има!
    5. Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?Дискриминация за съжаление има, но не виждам как точно с тези промени би могла да се намали или да бъде превенция.
    6. Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?Корупция има навсякъде и тя започва от най-високо ниво.Не само, че няма да доведе до прекратяване, ами ще се увеличи.
    7. Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?Да бъдат мотивирани ли?Не мисля.

    Reply
  • 24.02.2016 at 13:33
    Permalink

    Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    До сега няма направен и публикуван анализ защо се счита,че прилаганата система на експертна оценка е неудачна.Проблемът е в нормативната документация, организация на експертизата или кадрите.Какво ще променяме ?
    Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    Комбинация от двете,с водеща медицинска оценка.

    Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Не.
    Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    Разбира се,че всички имат нужда от медицинска експертна оценка.Тук трябва да участват опитни специалисти,квалифицирани в областта на трудовата експертиза,които да оценяват функционалния дефицит на освидетелствания.
    Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Няма да бъдат превенция,а ще ги дискриминира повече.
    Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Колкото повече комисии,толкова повече корупция на различни нива!
    Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи
    условия хора с увреждания?
    Ако са финансово са мотивирани- може и да се получи.

    Reply
  • 24.02.2016 at 13:20
    Permalink

    1.Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    Предлаганите промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК няма да решат настоящите проблеми.Промените са необходими в някалко направления а именно :
    -съкращаване сроковете на освидетелдтване,засилване на контрола и т.н.
    2.Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    Необходимо е да се знае оценка на работноспособността,която е индивидуална и се прави от различни специалисти.Безмислено е да се прави индивидуална оценка на работоспособността,единствено по документи и без съответните специалисти.Социалните работници,лекари по трудова медицина/без да ги обиждам/не биха могли да направят оценка и преглед на пациента.
    Пример:Специалист офталмолог има съответната апаратура в кабинета си,преглежда пациента и потвърждава диагнозата или отхвърля поставената диагноза по документи.Това биха ли могли специалсти по трудова медицина и соц.работници да направят.

    3.Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Достъпа на хора с увреждания до пазара на труда е сложен процес.Самите инвалиди се нуждаят от допълнителни средства по повод тяхното заболяване,осигуряване на транспорт,достъп до работното място,преквалификация,психологична помощ,вторична профилактика и т.н.
    Предлаганите промени няма да помогнат на хората с увреждания ,за да си намерят по лесно работа.
    4.Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    Инвалидите навършили пенсионна възраст са много повече инвалиди.Те трябва да получчават прпривилегии и помощи като инвалиди но от социалното министерство.Оценка за работоспособността сега се прави само за лица в работоспособна възраст.
    5.Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Естествено ,че дискриминацията ще се засили още повече с новите правила.В България съществуват трайни предразсъдъци,които са отправени към хора с физически и психически увреждания.Всеки човек с инвалидност ,когато е търсил работа се е сблъсквал с тези проблеми-трудно си намира работа.
    6.Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Как мислите ? Според мен ще се засили корупцията ,ако не се въведат мерки по отношение на достоверността на документацията.Сега в ТЕЛК комисиите се откриват много пропуски по отношение на представената документация и съответните специалисти дават по малък процент.
    7.Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    Според мен няма да бъдат мотивирани ако държавата не се намес.

    Reply
    • 24.02.2016 at 15:34
      Permalink

      Съжалявам тук ще бъда по-груб.
      Хайде да започнем да мислим като хората. Какво значи да се повиши контрола, да сложим по един милиционер пред всеки телк?
      Какво значи по точка 7 държавата да се намеси, с миксера да се размеси нещо ли какво предлагате? Ах или може би с бетонобъркачка?

      Вижте сега докато философстваме без нищо конкретно държавата ще се намеси ама такова тесто ще омеси че с години няма да се оправим.

      Поздрави,

      Reply
      • 24.02.2016 at 16:03
        Permalink

        Tя държавата (народните предатели) се меси от 25 години, въпросът е ние (народа) кога ще се намесим в намесата на държавата?

        Reply
  • 24.02.2016 at 12:59
    Permalink

    Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    Да, особено в НЕЛК, където срокът за разглеждане на обжалваните ЕР е твърде дълъг, от където произтичат крайно неприятни последици, а именно: Когато НЕЛК определи под 50%ТНР, сумата за времето (от 4месеца до 15месеца), за което лицето е получавало инв. пенсия се вменява, като ревизионен акт от НОИ, който трябва да се изплати от лекарите от съответната ТЕЛК, издала ЕР с повече от 50%ТНР. Заплатите на лекарите в ТЕЛК е от порядъка на 620лв.-680лв.

    Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    При така предлаганите промени особена разлика няма между индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност. Твърде далеч сме от инд. оценка, за която преди промените трябва да бъдат подготвени кадри, които ще направят инд. оценка – медицинска, трудова, социална, както и рехабилитационни центрове. Трябва да има здр. заведение или център с необходимите кадри и апаратура за медико-социално оценяване на пациентите.

    Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Не, няма! Защото пазар на труда за хората с увреждания просто не съществува.

    Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    Не следва, тъй като и настоящия момент на хората в трудоспособна възраст се определя %ТНР, а в пенсионна – вид и степен на увреждане.

    Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Не смятам, че новите правила ще бъдат превенция срещу дискриминацията и стигматизацията на хората с увреждане. Това е дълъг процес, касаещ цялото ни общество. Новите правила ще утежнят процедурата – повече комисии, повече институции и най потърпевши отново ще бъдат пациентите.

    Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Новите правила няма да послужат за прекратяване на корупционната практика. Когато в значителна степен изчезне корупцията в държавата тогава и във всички структури, вкл. ТЕЛК ще изчезне.

    Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    Ако ги мотивира държавата биха наели хора с увреждания.

    Reply
  • 24.02.2016 at 11:15
    Permalink

    1. Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    Промените, винаги са за добро, особено когато се правят с добра умисъл и с грижа за човека. За съжаление, в последните години не съм видял нищо добро от страна на господата управляващи. Винаги гледат да направят процедурите по-дълги, неразбираеми и дори унижаващи и в никакъв случай не са в интерес на обществото. Дори и в момента съм почти сигурен, че искат повече да навредят, като се опитват да бръкнат в джоба на най-слабите и зависими хора от обществото… Какви промени трябва да направят, за да подобрят работата на ТЕЛК и НЕЛК? Ами нека народните предатели седнат и помислят с ония неща на раменете си и нека да помислят, как да подобрят живота и достойнството на хората, а не как да натъпчат джобовете си и да унижат и дори унищожат населението на тази велика Държава (в миналото) и да не забравят, че произлизат от велик народ, а не от тоалетната на Европа!!!

    2. Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    Индивидуална оценка? Как? Ще отидат и ще проведат изпит какво може даден човек? Например художник… кой ще реши дадения инвалид дали може да рисува или не… по какъв критерий? Да кажем инжинер… кой и по какви критерии ще определи дали инжинера го бива в работата му или не?? Или може би онези в правителството, ще наемат специалист във всяка една област, за да казват „този става – онзи не!“ След, като са медицински изследвания, разбира се, че трябва да се гледа процент инвалидност!
    3. Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Трета точка е подигравка! Пак онези господа от върховете на властта съсипаха пазара на всякакъв труд, но сега видите ли щели да помагат на инвалидите… Ако ще помагат, така както помогнаха на здравите хора, по-добре да не помагат изобщо! За 25 години така ни „помогнаха“, че направо е….. м……. на народа!
    4. Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    Разбира се, че не! На хора извън трудоспособна възраст, трябва да се помогне по друг начин, а не да се накарат да работят още и още и още и за какво? Пак за народинте предатели в парламента ли???? Оставете възрастните да си почиват, а не да се чудите какво още можете да изтискате от тях!!!

    5. Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Не! В ТЕЛК и НЕЛК, не дискриминират хората, от парламента го правят!
    6. Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    За прекратяване на корупционни практики, се създават ясни правила, дават се високи заплати на трудещите се в здравните заведения (като цяло), заплатите да са достатъчни за един достоен живот, а не мизерен, както е в момента и едва след това се създава контрол и чак тогава можете да говорите за превенция на корупцията. Но превенцията на корупцията, трябва да започне от високите етажи на властта

    7. Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    На този въпрос нека отговорят онези от парламента. Ще направите ли господа управляващи, така че работодателите да бъдат мотивирани, да помогнат на хората в най-голяма нужда?! Бас ловя, че не са се и замисляли да го правят!!!

    Reply
  • 24.02.2016 at 10:06
    Permalink

    1.Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    Да, определено се налагат промени в:
    1.Стратегиите на промените в съответствие с анализ и сравнителната оценка за броят и процентите на инвалидидизираните в България / 8%/ а в Европейският съюз тези проценти надхвърлят 16.7.
    2.Наредбата за медицинска експертиза,
    3.Системата от промени, които се подхвърлят в публичното пространство отдавна е компрометирана в Холандия. копирана от Холандия,

    2.Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    Определянето на процентите на инвалидизиране както и на процентите за индивидуална оценка на работоспособността биха могли да се се преценяват и в сега действащите ТЕЛК комисии. Процесът на сформиране на нови комисии ще бъде прекалено дълъг, а специалистите по трудова медицина нямат съответната специализирана /медецинска/ квалификация на лекарите с продължителен трудов стаж по съответните спецзиалности.
    3.Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Предлаганите промени не биха могли да променят достъпа до пазара на труда за хората с увреждания. В условията на недостиг на работни места в национален мащаб, и докато не се задвижат процесите на раздвижване в икономиката. Впрочем това се прави в ШЕЛК комисиите и и към настоящия момент.
    4.Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    ТЕЛК трябва да продължи да определя вид и степен на увреждане.
    5.Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Определено НЕ.
    6.Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Откриват се необятни възможности за създаване на нови корупционни схеми и КОНФЛИКТ на ИНТЕРЕСИ.
    7.Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    Към настоящият момент възможностите на работодателите да наемат хора с увреждания при равни и справедливи условия съществуват и сега .

    Reply
  • 23.02.2016 at 18:58
    Permalink

    1. Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    Да. Необходима е пълна промяна в Наредбата за Медицинска Експертиза. Да се създаде единна компютърна мрежа, която да свързва всички звена на медицинската експертиза.
    2. Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    И индивидуалната оценка на работоспособността и установяването на процент на инвалидност могат да бъдат определени от сега действуващите ТЕЛК-комисии. Категорично считам, че комисия от социални работници и лекари по трудова медицина само по документи не трябва да извършват оценка на лицата поради некомпетентност.
    3. Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Предлаганите промени няма в никакъв случай да променят достъпа до пазара на труда на хората с увреждания. Предлага се провеждането на квалификационни курсове за тези хора – това добре, но наема ли се някой след това да им подсигурява и съответното работно място? Най-вероятно – НЕ!
    4. Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    Оценката на работоспособността трябва да обхваща само хората в работоспособна възраст. Това се прави и към момента. Същевременно ТЕЛК трябва да продължи да определя вид и степен на увреждане при възрастни и деца, както и необходимостта от чужда помощ при същите.
    5. Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    В никакъв случай!
    6. Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Новите правила ще създадат условия за разширяване на корупционните практики.
    7. Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    Не мисля, че новата система по някакъв начи ще мотивира работодателите да назначават хора с увреждания.

    Reply
  • 23.02.2016 at 15:39
    Permalink

    Необходимо е и даже задължително да се вслушаме в компетентните коментари на специалистите. Крайно време е да се спрят всички безумни идеи на здравния ни министър.

    Reply
    • 23.02.2016 at 16:38
      Permalink

      Ако позволите, кои специалисти имате предвид?

      Reply
  • 23.02.2016 at 15:35
    Permalink

    Необходимо и даже задължително е да се вслушаме в коментарите на специалистите. Крайно време е да се сложи край на всички безумни идеи на здравния ни министър.

    Reply
  • 22.02.2016 at 21:48
    Permalink

    1. Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    Промени са необходими, но такива, които ще улеснят процеса, а не обратното. С това, което предлагат в момента ще стане много по-сложено и за хората с увреждания и за комисиите.

    2. Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    Установяване на процент инвалидност.

    3. Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Не, предлаганите промени няма да променят достъпа на хората с увреждания, за да се случи това са нужни друг тип промени
    4. Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    И в момента хората в пенсионна възраст не получават оценка за неработоспособност, а за социална адаптация.

    5. Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Дискриминацията на хората с увреждания не зависи от експертизата от ТЕЛК и новите правила няма да променят абсолютно нищо свързано с нея!
    6. Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Не, ще се отвори ново поле за корупция.

    7. Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    Какви равни и справедливи условия за хората с увреждания, при условие, че за тях няма никаква възможност за интеграция?!? А тя определено няма да се постигне с административни мерки.

    Reply
    • 23.02.2016 at 9:52
      Permalink

      Ели,
      Съгласен съм с Вас, но немога да се съглася със втора точка. Вие твърдите, че трябва да се оценява процента инвалидност и той трябва да е водещ, тоест здравният статус.

      Само че как можете да обясните феноменът, че хора със сто процента загубена работоспособонст работят, макар и малко но има такива хора?

      Поздрави

      Reply
      • 23.02.2016 at 21:11
        Permalink

        Това е една от многото недомислици в Наредбата за експертиза на работоспособността, която трябва да бъде преосмислена. Необходима е нова наредба, като е задължително в изработването й да участват лекарите, работещи в ТЕЛК, които всеки ден се сблъскват с проблемите в експертизата.

        Reply
      • 24.02.2016 at 13:02
        Permalink

        Здравейте,
        На вашия въпрос – лицето със сто % инвалидност може да работи според квалификацията и възможностите си.

        Reply
  • 22.02.2016 at 20:08
    Permalink

    1. Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    Предлаганите промените няма да решат настоящите проблеми. Точно от подобни безсмислени промени, на хора които ги предлагат, само за да отчетат работна дейност здравеопазването ни е на такова ниво.
    2. Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    Редно е да се знае процент на инвалидност. Безсмислено е да се прави индивидуална оценка на работоспособността, единствено и само по документи и без клинични специалисти.
    3. Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Предлаганите промени по никакъв начин няма да помогнат на хората с увреждания да намират по-лесно работа и съответно да я вършат. Промени трябва да има по съвсем друга линия, която е доста далеч от ТЕЛК и НЕЛК комисиите.
    4. Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    В момента оценката на работоспособността се издава само на хора в трудоспособна възраст. Колкото до хората в пенсионна възраст и децата се прави оценка на възможността за социална адаптация.
    5. Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Каква дискриминация? Хората ще трябва да решават дали да ходят на работа или да взимат инвалидна пенсия…това ли е целта на управниците ни, да вземат и малкото, което държавата дава на хората с увреждания?!?!?
    6. Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Новите правила ще създадат възможност за двойно по-голяма за корупция.
    7. Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    От какво да бъдат мотивирани? Защото няма да имат процент неработоспособност, а оценка за работоспособност? Това е последното от което работодателят се интересува…

    Reply
  • 22.02.2016 at 18:57
    Permalink

    1.Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    Необходими са в посока на:
    -промяна в Наредбата за експертиза на работоспособността
    -съкращаване сроковете на освидетелстване
    -засилване на контрола

    2.Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    Оценката на работоспособността и сега е индивидуална и се прави след преглед на лицата от няколко лекари с различни специалности. Немислимо е такава оценка да се прави само по документи и без специалисти с клинични специалности. Никакви социални работници, нито лекари по трудова медицина няма да са в състояние да направят обективна оценка при това без преглед на пациента.

    3.Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    Не! Подобряването на достъпа на лица с увреждания до пазара на труда е сложен процес, свързан с осигуряване на транспорт, приспособени работни места,преквалифициране,и т.н. Всичко останало е прах в очите

    4.Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    И сега оценката на работоспособността се прави само за лица в трудоспособна възраст. При деца и хора в пенсионна възраст ТЕЛК прави оценка на възможността за социална адаптация

    5.Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Напротив! Ще доведат хиляди хора с увреждания до мизерия и избор дали да се купят лекарства и да умрат от глад или да се нахранят и да умрат от заболяването си

    6.Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Напротив ще се увеличат корупционните практики, тъй като е много по-лесно една комисия да бъде заблудена, когато обсъжда само по документи, без преглед на лицето, а втората комисия ще прави точно това

    7.Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    Не вярвам

    Reply
    • 23.02.2016 at 9:41
      Permalink

      Много се извинявам, но това за контрола е градска легенда. Как си го представяме това във всеки ТЕЛК по един агент от ДАНС по един Алексей Петров?

      Също пака увреждането е социален, а не здравен проблем, един слепец, може да бъде министър на труда и социалната политика но неможе да подкара бързият влак за Бургас. Това което искам да кажа, е че няма сто процента загубена работоспособност и няма нула процента загубена работоспособност, а когато един лекар види сляп човек казва 100 процента а това не е истина.

      Това което обаче и вчера на срещата не се каза, и там бяха хора специалисти, да ме прощават ама явно специалисти по дърдорене, хората с увреждания имат ограничен брой професии които могат да изпълняват само поради увреждането си. Както вече казах, сляп човек може да сатне министър, но не всеки слепец има качества за това, а и си има конкуренция, но сляп човек неможе да подкара бързият влак.

      Това което предлагам е да излезем от абстракните разоговори и да заговорим конкретно за да не оплескаме и без друго вече оплесканата реформа.
      Поздрави

      Reply
  • 22.02.2016 at 17:56
    Permalink

    Здравейте ето и моите отговори на зададените по-горе въпроси:
    1. Да – ТЕЛК е остаряла система, от която никой не е доволен.
    2. Нито едно от двете, за мен следва да се оцени остатъчната функционалност, чието подмножество е работоспособността. Човек за да е работоспособен трябва да бъде функионален във всички свери на обществения и личния живот. Нека кажем и още нещо без значение кое ще оценяваме, наивно е да се мисли че има 100 процента неработоспособност или работоспособност или пък 0 процента неработоспособност или работоспособност.
    3. Да ми простят авторите но този въпрос е глупав. Нека направя една асоциация ако утре минималната работна заплата стане 2000 лева, ще се повиши ли икономическият растеж? Оценката на работоспособността или на увреждането или както там се нарече, обективира състоянието на даден индивид, но нейната обективност или липсата на такава не променя пазара на труда за хора с увреждания, там са нужни други мерки.
    4. Незная.
    5. Мисля че се подвеждаме по демагогията на Калфин, предлаганите нови правила са само по отношение на оценката на вида и степента на увреждане.
    6. Тук пак ми е по-лесно да отговоря с пример, нали знаем, че по някога настиваме от прекаленото похапване на сладолед, та вместо да съветваме хората как да консумират сладолед така че да не настинат, ние може да поискаме да спрем производството му. Та корупцията и в тази система е незаконна. В тази връзка нека не слушаме приказките на Минчо Коралски, който казва, че инвалидите ментета са пренебрежимо малък брой, ами то и един инвалид менте да има, това поне на мен ми звучи тревожно.
    7. Вижте тук направо подскочих на стола. Работодателите не следва да бъдат нито мотивирани нито демотивирани да наемат хора с увреждания. Хората които биват наемани следва да бъдат наемани заради техните качества, а не заради увреждането им. Нали се сещате, каква корупция ще настане ако административно мотивираме работодателите да наемат хора с увреждания заради уврежданията им?

    Мисля като цяло че както и авторите на тези въпроси, (а за това неможем да ги виним), така и държавата, въобще не са на ясно с проблема, всички витаем в маглявината Андромеда. Въпросът е следния, ние какво искаме да интегрираме хората с увреждания или да ги сегрегираме? Интеграцията не става с административни или пенсионни мерки а със достъпна градска среда, достъпно образование, електронна достъпност и достъп до помощни технически средства.

    Поздрави
    Николай

    Reply
    • 24.02.2016 at 11:27
      Permalink

      Никола, ще ме прощавате, но как точно си представяте „да се оцени остатъчната функционалност“ на даден индивид? Да беше батерия, да го измериш с мултицет, но той не е! Съгласен съм, че няма 100% неработоспособност или 0% работоспособност, но не съм съгласен да се гледа на инвалида, като на остатъчна стойност!

      Reply
  • 21.02.2016 at 11:14
    Permalink

    Мнение на един гражданин на РБ, страдащ диабет Д-р Адриан Стоев Здравейте, позволете ми да изразя и тук своята ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ по този проблем. Вчера изпратих следния имейл до министър Калфин, д-р Москов и Комисията по здравеопазване в НС –
    Уважаеми депутати,
    Позволете ми да изразя пред Вас своята гражданска позиция, като дългогодишен здравен общественик, пациент и работещ човек с увреждания, който редовно внася своите данъци и осигуровки! От 26 години следя всички промени в здравеопазването, защото вече 42 години съм с диабет – тип1.
    Ежемесечно давам цялата си инвалидна пенсия за – тестове за самоконтрол, медикаменти за диабетна полиневропатия, ретинопатия, ХБС, хипертония и др…. С моя лабилен диабет (ако не се поддържам редовно!) много отдавна щях да съм инвалид – само на социални помощи и инвалидна пенсия..!
    Моля Ви помислете добре върху изложеното в нея и в Протестната декларация на организациите от НСИХУ, която също прилагам –
    ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ ПРОТИВ СПИРАНЕТО НА ПЕНСИИТЕ НА РАБОТЕЩИТЕ ИНВАЛИДИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    на д-р Адриан Стоев – диабетик от 42 години, на интензифицирано лечение и инсулин, с множество увреждания, учител по физическо възпитание и спорт, доктор по педагогика, бивш председател на БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ДИАБЕТ и бивш член на НСИХУ към МС.
    За пореден път държавата иска да спре инвалидните пенсии на хората с увреждания, които все още могат да работят и въпреки своите увреждания се опитват да дадат нещо полезно на обществото! Обясняват ни, че уж броят на инвалидите в България нараствал „прекалено бързо“ и това се отразявало негативно на парите в НОИ. Целта е „икономия“ на средства в НОИ, без да се мисли за фаталния ефект от тази промяна за стотиците хиляди хора с увреждания в страната.
    Нека припомним на уважаемите министри д-р Москов и г-н Калфин:
    Пенсията за инвалидност е вид СОЦИАЛНА ПОМОЩ, която е нужна на човека с увреждане защото той (за разлика от здравите) има нужда от много ДОПЪЛНИТЕЛНИ НЕЩА – ефективно лечение, медикаменти, психологическа помощ, вторична профилактика на различните усложнения, рехабилитация, физиотерапия, обучение, редица допълнителни изследвания за постоянно следене на здравословното му състояние, които трябва да се провеждат РЕДОВНО…!!!
    А в България всичко това струва много пари…!
    Отделно НИЕ – ХОРАТА С ДИАБЕТ, освен многобройните тежки диабетни увреждания, имаме нужда и от РЕДОВЕН САМОКОНТРОЛ НА ДИАБЕТА, който най-сигурно ни предпазва от по-нататъшни усложнения, нови лекарства, чести хоспитализации, инвалидизации и др. За ДИАБЕТА в света е доказано, че за доброто лечение и „поддържане“ на един добре контролиран диабетик са нужни около 10 – 20 ПЪТИ ПО-МАЛКО средства, отколкото за един диабетик с лош контрол и множество увреждания… Много добре помислете над този ФАКТ!
    С абсурдния си пореден опит да се „икономисат“ пари от инвалидните пенсии на хората с увреждания, Вие обричате стотици хиляди хора на намалена работоспособност, бърза инвалидизация, спиране от работа, залежаване и смърт….!
    Ако такъв ГЕНОЦИД е целта на промените Ви – го декларирайте открито, но хората няма да го приемат..!
    Но първо пресметнете КОЛКО ПОВЕЧЕ СРЕДСТВА ще давате после за болнично лечение, операции, ампутации, хемодиализи, допълнителни медикаменти, съдови усложнения, процедури, социални помощи и др……? Ясно е, че така „спестените“ пари в НОИ ще бъдат десетки пъти пъти по-малко от тези, които ще трябва да се дадат след това за негативните резултати от тази „реформа“ !
    Не е ли много по-разумно е да се намери ефективен начин за спиране на корупцията в ТЕЛК-овете, която е основната причина за „фалшивите“ инвалиди в страната!
    д-р Адриан Стоев
    Уважаеми депутати, с нетърпение очаквам Вашето разумно политическо решение и отговор!

    Reply
  • 20.02.2016 at 18:09
    Permalink

    СТАНОВИЩЕ
    на лекарите, работещи в системата на медицинската експертиза на работоспособността относно реформата в ТЕЛК

    Последното предложение на управляващите е след като минат през лекарски комисии, болните с увреждания да се явяват на втора комисия състояща се от лекар със специалност трудова медицина, социален работник, представители на НОИ и Агенция по заетостта, която да решава на какви пенсии, помощи и привилегии ще имат право.
    Разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната, както и промяната в терминологията е в центъра на т.нар. „реформа”, като това се дефинира, едва ли не като „златен ключ”, който ще реши всички проблеми на хората с увреждания. От думите на управляващите излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите комисии, няма да имат потребност от инвалидна пенсия защото държавата ще се погрижи да си намерят работа и да се интегрират в обществото. В предложената реформа няма и дума за всички останали сериозни проблеми, съпътстващи тези процеси. /1/
    Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето/ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001 г. от всички държави, членки на ООН, която определя увреждането като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция и следва да се извърши едновременно от мултидисциплинарен експертен екип.
    Към момента съществува шестстепенен контрол при освидетелстване на болните. Той минава през семейния лекар, издаващ първичното направление за ТЕЛК, съответни тесни специалисти, издаващи консултации, подкрепени с инструментални, параклинични и високоспециализирани изследвания. Следващ етап са лекарите от ТЕЛК, всеки от които има специалност и минимум 10 години трудов стаж по съответната специалност. След запознаване с медицинското досие на пациента и преглед на лицето ТЕЛК издава експертно решение. Всички експертни решения с 50% и над 50 % намалена работоспособност се разглеждат от тричленни лекарски комисии към НОИ, които при несъгласие с определения процент от ТЕЛК обжалват решението пред Националната експертна лекарска комисия / НЕЛК /. Когато НЕЛК определи процент намалена работоспособност под 50% НОИ съставя на ТЕЛК ревизионен акт и лекарите от ТЕЛК изплащат получените от болния социални пенсии за периода от явяване на ТЕЛК до явяване на НЕЛК. Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от закона за здравето, който гласи че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не спира плащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК. Контрол се осъществява и от Консултативни комисии към Дирекция социално подпомагане по райони, които след решението на ТЕЛК изготвят индивидуална социална оценка на лицето с увреждане и преценяват потребностите от рехабилитация, възможностите за трудова дейност, професионална реализация, квалификация и преквалификация, обстоятелствата от социален здравен, семеен и битов характер, отнасящи се до възможностите за интеграция, определят какви помощи и социални придобивки се полагат.
    Новосъздадените структури практически ще дублират дейността на съществуващите и ще произведат допълнителни затруднения пред хората с увреждания, които следва да извървят трънливия път на сложната процедура за признаване на социалните и осигурителните им права.
    Бегъл поглед върху статистиката на заболеваемостта от онкологични, сърдечно съдови, психиатрични и други социално значими заболявания показва, че броят на болните многократно надвишава броя на освидетелстваните от ТЕЛК. По данни от Национален център по обществено здраве и анализи броят на болните от злокачествени заболявания през 2013 г. е 277456 души, броят на психично болните е 144203, на тези със сърдечно-съдови заболявания – 313601, със захарен диабет- 76940 или общо 811750. Ако към това се добавят травматично болните, хората с увредено зрение и слух, вътрешни, неврологични заболявания, вродени аномалии, аномалии на развитието, ортопедични заболявания и др. ,със сигурност ще се окаже, че броят на болните е значително по-голям от този на освидетелстваните в ТЕЛК с 50 и над 50% намалена работоспособност, който към момента са 560000 т.е .8% от населението, а в Европейския съюз този процент надхвърля 16,7% по данни на Евростат.

    Ето защо и още десет комисии да се създадат броят на хората с трайни увреждания няма да намалее. Колкото до назначаването на социални работници в структурите на ТЕЛК или в нови комисии, опитът от преди години, когато такива бяха назначени в ТЕЛК и в последствие премахнати показва, че те не допринасят с нищо за подобряване работата на системата. Единствено и само лице с медицинско образование може да преценява специфичните потребности на всеки болен. Назначаването на всякакви други специалисти е само излишно и безсмислено раздуване на администрацията, което ще удължи и затрудни освидетелстването и ще е във вреда на пациентите.
    Голяма част от проблемите в ТЕЛК идват от недомислици в Наредбата за експертиза на работоспособността. В нея са включени както сериозни заболявания, водещи до трайни и необратими последици, така и някои състояния, които съвсем не намаляват съществено работоспособността , а също и заболявания протичащи с обостряния и продължителни ремисии при адекватно лечение. Трябва да се преразгледат и сроковете на инвалидизиране, като се даде възможност за значително съкращаване на срока, когато може да се очаква подобрение на състоянието след лечение, рехабилитация, или оперативна интервенция. Контролът може да се засили с наличния ресурс, без излишно удължаване на процедурата и разширяване на администрацията, като се даде възможност на лекарите- експерти към Картотеките за медицински експертни досиета да обжалват решенията на ТЕЛК като допълнителен контролен орган.
    Медицинската експертиза и към момента е индивидуална за всеки пациент и в решението на ТЕЛК ясно се посочват противопоказаните условия на труд за съответното заболяване. Към момента пациентите преминават през пет комисии: ЛКК, ТЕЛК, медицински комисии към НОИ, Консултативни комисии към Дирекция Социално подпомагане, а при обжалвано решение и НЕЛК. Създаването на допълнителни комисии само ще увеличи администрацията, ще затрудни допълнително болните и ще удължи срока за получаване на окончателно становище. Съгласни сме, че вместо да се отпускат минимални пенсии за хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт, и най вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии, преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума ГЕНОЦИД !!!
    Пенсията за инвалидност не е социална помощ, а покритие на осигурителен риск от държавното обществено осигуряване. В този смисъл социалната оценка не би могла да остави без пенсия лицето защото продължава да работи или има други доходи, след като се е осигурявало за инвалидност поради общо заболяване./1/ Правото на труд на всеки български гражданин е гарантирано от Конституцията на РБ и никакви медицински, социални или други комисии не могат да го отменят. Медицинската експертиза на работоспособността може само да посочи противопоказаните условия на труд за съответното заболяване.
    Реформата в сферата на инвалидността е необходима, но трябва да бъде насочена най-вече към социалното включване на хората с увреждания в обществото чрез отстраняване на социалните бариери пред тях, които очевидно съществуват. Това изисква адекватни на потребностите на хората с увреждания политики в множество сфери и области./1/
    Реформите в системата на медицинската експертиза трябва да са насочени към улесняване, а не към затрудняване на пациента. Такива реформи вече са започнати. През лятото на 2014 г. бяха закрити специализираните ТЕЛК – очна, белодробна и психиатрична и бяха назначени съответни специалисти към ТЕЛК –общи заболявания, което съкрати с месеци времето за освидетелстване на болните и доведе до премахване на прословутите опашки пред специализираните комисии и еднократно освидетелстване на пациента за всичките му заболявания. Вече е разработена и единна електронна система за нуждите на ТЕЛК, която е в процес на внедряване. За нея са заплатени около 800 000 лв. Внедряването й допълнително ще облекчи достъпа на болните до ТЕЛК и ще даде възможност на контролиращите органи във всеки момент да имат поглед върху работата на ТЕЛК.
    Реформата трябва да продължи последователно в синхрон със здравната реформа като се вземат предвид следните предложения:
    – ускоряване на въвеждането на електронна здравна карта, която ще дава най-ясна представа за здравословното състояние на пациента.
    – преразглеждане функциите на картотеките за медицински експертни досиета в посока работещите там лекари, със стаж и опит в експертизата, да оказват допълнителен контрол и да имат право да обжалват експертните решения на ТЕЛК.
    – преразглеждане на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, включително сроковете на инвалидизиране.
    – включване в състава на ТЕЛК на кариерни консултанти, познаващи добре пазара на труда за насочване на хората с намалена неработоспособност към конкретно работно място, съобразено със специфичните им потребности, посочени от лекарите и съдействие за назначаване на работа.
    – създаване на Наредба за експертиза на вид и степен на увреждане при деца съобразена със спецификата на заболяванията и протичането им в детска възраст.
    – въвеждане на задължителни разумни срокове за освидетелстване както от ТЕЛК така и от НЕЛК.
    – включване в състава на ТЕЛК на лекари-представители на НОИ на ротационен принцип, така че да имат пряк контакт с пациентите и да имат право да подписват решенията на ТЕЛК „с особено мнение”, което автоматично да ги насочва за преразглеждане от НЕЛК.

    Използвана литература: Доц. Д-р Божидар Ивков :”Помощ! Помагат ни. Или за делюзията на управляващите.”

    Reply
  • 20.02.2016 at 14:45
    Permalink

    Цялата система в държавата е объркана. По поставения въпрос се подхожда от частното към общото, а трябва да е обратното.
    И сега по точките:
    1. Какви промени в методиката? Какви здравни специалисти? За здравите няма достъп до специалисти. Още в началото на месеца направленията са изчерпани. Едно направление струва 10 лв. под масата, за да бъдете изпратени на специалист. Къде ще ги намерите тези специалисти, които ще определят работоспособността на инвалидите? И какво толкова има да изчислявате проценти на един сакат човек? Къде ще му търсите работа? Работа няма за здравите. А защо има корупция в ТЕЛК? Защото в една Англия безработния получава социални придобивки, за да може да живее спокойно. От бюрото по труда му се търси работа по специалността и ако лицето откаже тогава му се спират помощите. Е тук в България къде ще намерите работа по специалността на здравите, като се унищожиха всички предприятия? Естествено е, че човека ще търси начин да се спаси. В този смисъл оправдавам корупционната практика.
    2. Втора точка е излишна. Целта на Ивайло Калфин е на човека без крака да му се дадат 100% работоспособност на бюро и да му се отнеме пенсията по болест. Явно не сте схванали идеята. Министър Калфин каза, че тези, които работят на 4 часа ще взимат част от пенсията по болест, а никъде по света нямало хора, които работят на пълен работен ден и да получават инвалидна пенсия.
    3. Какъв пазар на труда? Здравите едвам издържат на конкуренцията на пазара на труда. Работи се много за малко пари.
    4. Инвалидите навършили пенсионна възраст са два пъти инвалиди. Естествено е, че трябва да получават привилегии и помощи като инвалиди.
    5. Новите правила нямат нищо общо с дискриминацията и стигмата срещу инвалидите.
    6. Аз оправдавам здрави граждани да се пенсионират по болест. Много хора не могат да си намерят работа просто защото не могат да се преборят с конкуренцията на пазара на труда. Летвата е вдигната. На много места се работи на ненормирано работно време, по 12 дори по 16 часа. Не всеки може да издържи на такова натоварване. И какво да направи, да си сложи край на живота ли? Търси начин да се спаси и един от начините е именно да си купи пенсия по болест. Добре е за инвалидите да се назначат на работа в държавната администрация. Но там се назначава с близки и познати. А и да има натиск, тези здравите какво да работят? В момента има работещи бедни. Те какво да кажат? А тези, които работят по 12 – 16 часа са потенциални инвалиди. Защо трябва да работят за повече пари, като и те ще паднат на плещите на малко останалото трудоспособно съсловие? Защото това е конкуренцията. Къде ги вмествате инвалидите на пазара на труда? Че то няма работа за здравите. Дайте на инвалидите нормални пенсии и ги пуснете на рехабилитация през свободното време, за да си облекчат мъките. А тази рехабилитация ще ви открие нови работни места.
    7. На работодателите им трябват хора, които да работят двойно и тройно, за да им носят доходи при непосилната конкуренция. За какво са им болни хора да назначават? Те здравите едвам издържат. А и да назначат някъде болен, който се справя горе-долу, здравия къде да ходи? То няма работеща икономика. Няма работа за здравите.

    Reply
  • 11.02.2016 at 21:31
    Permalink

    Ресурсите на социално-осигурителната система не се използват ефективно. Всички сме свидетели на това , че много от хората с увреждания и намалена работоспособност или специални потребности получават мизерни инвалидни пенсии, а това е понякога единственият им доход , а същевременно големи групи от хора в трудоспособна възраст и във видимо добро здраве си си осигуряват допълнителен „доход” и живеят паразитно. Злоупотребите с инвалидни пенсии се получават именно от тази система, която в момента работи – системата на ТЕЛК.
    Затова подкрепям идеята за създаването на нов модел на система за експертиза на работоспособността, чиято дейност трябва да бъде организирана така, че да се осигурява добро упраление на както на локално, така и национално ниво, а така също, по-бърз и справедлив достъп на хората. Добре е да се усъвършенстства моделът на експертиза , като медицинската експертиза за увреждане на здравето и експертната оценка на работоспобността да са различни, но с методики и критерии, базирани на стандартизирани понятия за функционалното увреждане и здравния статус на човека, като стандартите са вече съществуващи международни класификации и единни стандарти в областта на човешкото здраве. Но това , макар и абсолютно наложително е само начало.
    Следващата стъпка – сформиране на комисиите за експертиза на работоспособността- КЕР, която се явява основен двигател в системата е нещо, което трябва да се извърши компетентно и безкомпромисно. Да се сформира оптимален състав от лекари по трудова медицина и необходими други специалисти, които ще извършат най-точната оценка на работоспособността от една страна и пригодността на лицето да извършва дадена дейност от друга, да направят анализа на причинно-следствена връзка с вредна работна среда, да дават препоръки и становища е нещо, върху което хората извършващи реформата трябва да наблегнат, защото това изисква серизен подбор и квалификация на кадри, по-нататъшна визия и грижа за професионалното ниво на тези специалисти. Необходимо е адекватно материално обезпечаване на тези кадри за да не се поддават на корупция, като същевременно се внедрят безкомпромиани антикорупционни механизми за въздействие.
    Новата роля на НОИ, която носи не само финансова отговорност, но изълнява основните функции по организация и контрол на дейността по оценка на работоспособността, осъществява експертни, контролиращи и консултиращи функции и на практика взима окончателното решение за установяване на правото за получаване на инвалидна пенсия е твърде амбициозно начинание и неясно как ще бъде обезпечено практически. Това е огромна отговорност, която ако не бъде методигически обезпечена, може да се превърне в чиновническо безхаберие и бездушие и на практика да компрометира системата. Най-лесно се казва „НЕ”, „НЕ МОЖЕ” а нашата администрация е виртуоз в това отношение.
    В заключение искам да подчертая, че бих искала да се доразвие визията и се вземат съответните мерки за по- широко приложение на профилактика и рехабилитация. Това предполага серизни финансови инвестиции, но същевременно в по- дългосрочен план осигурява пълна възвръщаемост на вложените средства под формата на подобрени възможности на хората с увреждания за по -активно социално включване.
    С тези промени , ако те бъдат реализирани докрай ще можем да очакваме подобряване на ефективността на публичните разходи за осигуряването наподкрепа на лицата с увреждания и с намалена работоспособност (обезщетения; помощи; пенсии, услуги, данъчни облекчения, финансовистимули), както и закрила на трудовите им права.

    Reply
  • 07.02.2016 at 20:35
    Permalink

    Изпратен на 06.02.2016 в 20:21
    1. Необходими ли са промени в методиката и начина на работа на ТЕЛК и НЕЛК?
    Така съществуващите звена за освидетелстване вероятно трябва да се закрият, защото действителността показва наличие на корупционни практики и фалшиви инвалиди. Може би ще се наложи в бъдеще да се създадат нови структури към специализирани болнични заведения с необходимия лиценз да извършват изследвания, първично освидетелстване, придружено от епикриза с нужните парафи за достоверност и отговорност.
    2. Кое е за предпочитане – индивидуална оценка на работоспособността или установяване на процент на инвалидност?
    В никакъв случай не е необходимо, пострадалият да се вкарва в рамките на индивидуална оценка на работоспособността и процент на инвалидност. Това начинание допълнително ще затруднява евентуални работодатели в преценките им относно качествата на кандидатстващия за работа. Необходимо е с абсолютна точност да се установи на база налична диагноза вида здравословно увреждане, което да бъде класифицирано по изработена стандартизирана таблица, касаеща само институциите, които отпускат финансова подкрепа под форма на пенсия за пожизнено увредените и обезщетение за временно нетрудоспособните хора.
    3. Ще подобрят ли предлаганите промени достъпа до пазара на труда на хората с увреждания?
    За слепите хора – в никакъв случай. Но, за хората с проблеми в опорно-двигателния апарат дотолкова, до колкото ще касае онези от тях, които нямат нужната професионална подготовка и ще срещат проблеми в начините за повишаване на професионалната си квалификация в създадените за това центрове.
    4. Следва ли оценката на работоспособността да бъде само за хора в трудоспособна възраст, или трябва да обхване и хората, навършили пенсионна възраст?
    Оценката за трудоспособност е субективна и именно по тази причина е излишна, както за лицата до шейсет и пет години, така и за тези над тази възраст. Защото, по тази логика би трябвало цялото работоспособно население на републиката да се подложи на работоспособна преоценка, което е абсурдно.
    5. Ще бъдат ли новите правила вид превенция срещу дискриминация и стигматизация на хората с увреждания?
    Не, защото в българското общество има установени трайни предразсъдъци, които са адресирани към хора с физически и психически увреждания, водещи началото си от дълбока древност. Всеки човек със слепота като увреждане го е усещал винаги, когато е правил опити да си намери работа.
    6. Ще послужат ли новите правила за прекратяване на корупционните практики за придобиване на инвалидни пенсии?
    Само в случай, че се приложат „драконовски мерки” при освидетелстването на всички потенциални лица с увреждания, както по отношение на достоверността на експертните епикризи, така също и при прегледите на място от независими медици, специалисти в съответните области.
    7. Ще бъдат ли мотивирани работодателите да наемат при равни и справедливи условия хора с увреждания?
    Може би в случай, ако държавата се ангажира законово и провежда съответната защитна социална политика спрямо тази обществена прослойка.

    Reply
    • 16.12.2016 at 12:03
      Permalink

      Напълно съм съгласна. Колкото и да се опитват да промиват мозъците на инвалидите, че виждаш ли инвалиди има бол, някъде в страни остава факта, че всъщност инвалиди има, но ако не мотивираш комисията по съответният начин получаваш ТЕЛК под 40%. А съответната мотивация, често генерира и онези „фалшиви инвалиди“ за които все повече се говори (т.е. те си имат парва, но не чак пък толкова, на колкото са оценени процентно). Добавят несъществуващи заболявания, за да се вдигне %- като хипертония, ортопедични заболявания, заболявания на нервната система и дори се прибягва да услугите на психиатър… НЕ СЕ ИЗВЪРШВАТ ПРЕГЛЕДИ ПО ВРЕМЕ НА ТЕЛК КОМИСИИТЕ, НЯМАТ ВРЕМЕ ДАЖЕ ДА ИЗЧЕТАТ И ОСМИСЛЯТ ПРЕДАДЕНИТЕ ДОКУМЕНТИ (не го правят, защото не са мотивирани, просто смятат като калкулатор- диабет % + хипертоия %+ и т.н.) Не виждам смисъл да се чака 3 месеца ЗА СРЕЩА С КАЛКУЛАТОРИ.

      Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *