Обществена консултация, посветена на Индекса на Ромското включване 2015 и мястото на България според него

Автор: Христо Николов – координатор на обществената консултация
Област на политика:

КОНТЕКСТ

В края на 2015 г. приключи Десетилетието на ромското включване 2005 – 2015. Един от заключителните документи, свързан с резултатите от Десетилетието беше публикувания през м. септември 2015 г. Индекс на ромското включване. Основната цел на индекса е да представи актуалната ситуация и постигнатите резултати от Десетилетието на ромското включване в общо 11 европейски държави, сред които е и България, и да демонстрира напредъка по определени индикатори като наличие на данни, образование, безработица, жилищна осигуреност, здравеопазване и други спрямо ромите.

 

ЦЕЛ НА КОНСУЛТАЦИЯТА

Целта на консултацията да се потърсят отговори на следните въпроси:

  1. Защо в България не се знае или малко се знае за резултатите от Десетилетието на ромското включване и за Индекса за ромското включване 2015 г.?
  2. Защо в национален и европейски план липсват достатъчно данни и се налага изследванията да се базират на данни от 2001 и 2005 година?
  3. Какъв е смисълът от Десетилетието на ромското включване след като:

– положението на българските роми по отношение на завършено основно образование и грамотност е останало непроменено;

– процентът на ромската безработица, съотнесен към общата безработица се е удвоил;

– ромите продължават да живеят в сегрегирани квартали и да учат в сегрегирани училища;

– детската смъртност при ромите остава непроменена след Десетилетието и е два пъти по-висока от тази при останалото населението;

– средният доход на ромите е 74% по-нисък от този на останалото население и той не се е променил след Десетилетието на ромското включване;

– 60% от ромите са жертва на дискриминация.

  1. Какви са научените уроци от Десетилетието на ромското включване за България?
  2. Какво трябва да се направи за да се промени тази негативна картина по индикаторите на Десетилетието в бъдеще?

 

Свързани публикации

14 Коментара по статията “Обществена консултация, посветена на Индекса на Ромското включване 2015 и мястото на България според него

  • 22.02.2016 at 0:09
    Permalink

    За интегриране на ромите през 2005-2015 г.
    Република България, отбелязва застой в политиката за ромската интеграция. Политическото внимание от страна на институциите върху изпълнението на политиките за интеграцията, въпреки усилията на донорските организации и про-ромското гражданско общество да насърчат политическата ангажираност на правителствата приз тези 10 години по ,,Десетилетието на Ромското Включване“ в България и до днес политическият диалог относно интегрирането на ромите, не може да се състои. Не че неможа да се състои но не бяха извършени и промени по изпълнение на политиките за ромска интеграция!

    Reply
  • 13.02.2016 at 5:31
    Permalink

    Размисли на един неинтегриран ром

    ДА ТЕ ИНТЕГРИРА ПРЕДРАЗСЪДЪК

    „Няма такова нещо като „раса” от научна гледна точка, Брайд, така че расизмът без раса е въпрос на избор. Понятието за него се разпространява, разбира се, от онези, които имат нужда от него. Хората, които го прилагат в живота, биха били нищо без него.”
    Цитат от последната книга на американската писателка Тони Морисън „Бог да бди над детето”.
    Мислих си, че като кацна в Осло – вратата към рая и от съня ми ще отлитне спомена за топлото слънце на моето детство… От полярния студ пътищата ми към толкова много гробове в моя Сливен ще замръзнат… Ще забравя усмивките и прегръдките на живите близки и приятели. Тези отчаяни мисли идват от самовнушението. Сякаш нищо не се е случило между момчешкия ми стремеж и застаряващата ми плът. А някога мечтите от душата ми излитаха. Днес по жиците накацали, подготвят се завинаги да отлетят…
    А бяхме няколко – убедени, че ще срутим предразсъдъка. Уж жертви – най-коварните от тях перверзно се прегърнаха с него… Така се случва, когато подценяваш очевидното. За заченатите в робски утроби духовният устрем им е чужд. Мъдростта – познанието ги плаши… Така дивашки още ме оплюват – МНОГО Е ОПАСЕН…!
    Предразсъдъкът фанатизирано отказва да проумее как по нашите земи в цедило праотците ни донесли кукления театър. Свирейки по площадите на царства и империи очовечили цяла варварска Европа. Предразсъдъкът не чува ЛАДА ни. Как красиво звучи в симфониите на цялата световна класика. Не признава фактите за пролятата кръв от роми за свободата ни. За потта на хилядите железари, майстори на плугове и лемежи, орали плодородната ни земя… За пеещите каруци, огласящи трепета на утрото по пътищата на България. Предразсъдъкът зловещо мълчи. Не дава отговор накъде ни води тази интеграция. От както се помня ни натрапва, че Родината ни България не е наша. Принос сме нямали за нейното развитие. Углавно ни залива с лъжи: „Милиарди лева всяка година харчим за ромите, за да не хукнат из Европа…” Кои роми визира и днешният министър председател? Без да е видял тези, които надлежно със свои пари са си купили самолетни билети и кацнали от София в Лондон, Берлин и Осло. И само за три месеца от потъпкани, унизени и маргинални виждаш нормални европейски хора. Кого заблуждава и този премиер…? Никога тези милиарди не са отивали при ромите. Те са подла измислена схема за корупция. Чрез престъпната им дезинформация лъжат Европейския съюз и САЩ, че сме „имигранти в България”. „Застрашаваме националната и европейска сигурност”. За нас „децата не са ценност”. Да се чудиш и маеш. Западните държавници знаят истината. А им вярват…! „Подаряват” им тези милиарди. Вероятно заради по-важните им „стратегически” интереси от нуждата да решат „проблема” с ромите. Как и днещният едва прикриващ предразсъдъците си генерал-премиер ще признае, че политиката им към нас е нарочно сгрешена? Убеден е, че не сме „автентични” граждани на България. Но по-подлото в тази дългогодишна сага е, че предразсъдъкът винаги има под ръка слугинажни роми. Човек трябва да е гьон за да отрича. Слугинажите легитимират демагогията му, че ни ИНТЕГРИРА… Тази идилия от новоизлюпени псевдодемократи, маскирайки се в леви, десни и гражданско обещество демонизират ромите с подла цел. Плашейки маргиналните и бедни като църковни мишки чистокръвни българи да гласуват за тях. А „услужливите” роми им помагат да купуват маргиналните и бедни роми да гласуват за тях. Болната им амбиция за ВЛАСТ И ПАРИ е гангренясал фетиш…
    Като заточеник. крача по брега на Северно море и леденият вятър ме пронизва с въпрос: Как е могло в моята България от раждането до смъртта поколения роми да живеем примирени, че тя не е наша държава? И въпреки че за предразсъдъка отговорите са невалидни, като Маркесовия герой от повестта „Няма кой да пише на полковника”, чакам отговор… Като капката в пещерата, оформяща сталактита неусетно и завинаги, предразсъдъкът ни натика в „екзотична” клетка. Тъй сантиментални, романтични и волни като роби. Чакаме подаянията му. Слугуваме му и се нахвърляме срещу всеки, който застрашава трохите ни. Колко много се поддадохме на това скотско живеене. Негодникът предразсъдък успя да ни превърне в глутница егоисти и самолъжци. Ежедневно обезмисля стремежа ни към познание и професионално осъвършестване. Предразсъдъкът ни наложи стратегия за „развитие” на която „успехът” можеш да очакваш след раждането на пра-правнука си… Натрапва ни робски критерии за човешко развитие. Да е „естествено” и „нормално” да осъзнаем, че ни липсват всякакви качества, за да участваме в развититето на нашата държава. Представа си нямам. Предръзсъдакът, който ни щампова със зловещия профил: „диво племе”, „всички крадат”, „шият дрехи и младите ромки си продават плътта на всеки срещнат” защо афишира „политическо” партньорство с шепата с престъпни традиции роми? Въпросът отдавна не е хипотетичен. Целта е, те да бетонират зловещия профил. Да извършват погрома, обезмисляйки талантливите, високо образованите и морални роми. И трябва ли така да се отрича…? Когато роб мачка роб няма никакво развитие… Толкова е карикатурно натрапеното самомнение на „оригиналните”, „автентичните” и „неповторими” българи за генетичното си превъзходство.
    За шепата със зловещите традиции роми моите съждения са кошмар… Кошмар съм и за снишените и лъчезарно усмихнатите проектажии. За „автентичните”, „оригиналните”, „неповторими” и предразсъдъчни българи съм „опасен враг”. Дебнещи да ме стегнат в усмирителна риза… Да папагалствам за коматче хляб: „българин да се наричам, първа радост е за мене.” Представа нямам що за радост ще е, ако пълзя в краката им и се преструвам, че ценят писателските ми усилия, например. Книгите и статиите, които съм написал, за тях са без всякакво значение. Но не съм само аз потърпевшият. На десетки талантливи и високо образовани роми, които надскочили тяхната озлобена и примитивна представа, са им сгорчили живота. Брутално ни зачеркват от духовния устрем на човечеството… Методично изтриват от националната памет ромския ни принос. Присвояват си го за знаме и величие единствено за себе си. Моят прадядо Хаджолу, ако беше жив, щяха да му разкажат играта: „Как така ром опълченец на Шипка?. Само ние чистокръвните българи сме си проливали кръвта за майчица България”.
    Баща ми и майка ми не ме научиха как се осребрява патриотизъм… Бледолики и мургави туземци от „българската” раса чрез омразния си „патриотизъм” към ромите така престъпно забогатяват. Физиономии като на мургавите „патриоти” гъмжи в махалата. Отдавна ги изпращам на генетичен преглед. Сертификат за българския си произход да придобият… Но те цинично ми отказват… Страхът, че в рода им няма никой за да се гордеят, мира не им дава. Вулгарно фалшифицират историята на България. Не им пука, че предразсъдъкът им е „политика” против държавата България. Гьобалсово лъжат и ни натрапват, че сме дошли вчера.
    И въпреки липсата на морал, предръзсъдъкът е гранитно як. Вековно непоклатим и устойчив. От освобождението та до днес в условията на мутренска демокрация винаги е разчитал на безхарактерните интелектуални съвести. Ах, тези съвести… Виждал съм ги как за стотна от секундата могат да се усмихват. Но не успяват да прикрият хамелионщината си. Хранят се с лексиката и „вълкът е сит и агнето е цяло”. Каква солидарна подкупност демонстрират тези интелектуални съвести…! Като глухонями далтонсити „загрижени” и за правата на ромите, двадесет и пет години си живуркат с европейски стандарти…
    С някогашните „приятели-съмишленици”, днешни конформисти отдавна не се поздравяваме. Уж щастливи, а с гузност профучват покрай мен. Да бях попречил да заемат постове и да присвояват незаслужени заслуги. Да бях прелъстил поне жените им. Каква метаморфоза… Вчерашни фанатизирани слугинажни комунисти, днешни фанатизирани слугинажни демократи. С гранитни погледи прикриват безчувствената си „либерална” разюзданост, без всякакъв свян и съчувствие към своите поголовно дискриминирани събратя. Но аз знам къде ги стяга „чепика”. Книгите, статиите и филмите на талантливите роми са им кошмарен сън… Ако можеха да ги затрият и да останат само те – „най-голямите ромски поети”, „революционери”, „идеолози” и „бащите на ромите”, щяха да го направят с рецидивистична страст. Но не могат. За туй живеят със страхова невроза в някой вестник или издателство да не излезе на друг статия или книга. Злобеят и без всякакъв повод заливат с помия еродицията и остроумния ми сарказъм. А много отдавна съм ги предупреждавал да ограничат ненаситната си консуматорска наглост. От толкова безброй „спечелени” и безмислени проекти чревоугодническите им страсти превърнаха рефлексиите им като на наркомани. Заради един „кенеф” / като младежи така наричахме градската тоалетна/ са готови да маргинализират цялата ромска общност. Плачат, че „гръбнакът на ромската интелегенциа е пречупен”, но не признават съучастничеството си в тази пъклена дейност. Не са и съгласни, че повечето от тях са видимо полуграмотни висшисти с дебилски уклони.
    Сега вкупом предразсъдък и комформисти ще надуят ноздри, че съм върл антибългарист. Не съм им благодарен за тяхната „толератност”. И изобщо не вярвам, че българите са построили „Китайската стена”, „Египетските пирамиди” и „Христофор Колумб е родом от село Джулюница – Лясковския край”. Десетки пъти са им разяснявал. България има по-сериозни аргументи за гордост. Нацинално- освободителното движение и изграждането на българската модерна държавност не е само дело на „чистокръвни” българи. Основоположникът на етническата толератност дякона Левски го ползват за прикритие. За тези „патриоти” с предразсъдъци мислите му: „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност” са празни приказки. Узурпирали цялата памет и документация за миналото. Блокирали са бъдещето. От толкова нагло разминаване с думите на Левски, са ги изтъркали. Омърсили са ги. И за тях нямат никаква стойност. Окачват портрета му на видно място в огромните си кабинети и капка срама нямат от долнопробните си цели за България. Не им пука. Да обезмислиш правото на една цяла общност да живее и работи за своята родина е престъпление. Да обезмисляш и отричаш стремежа, труда и таланта на една цяла общност е престъпление.
    И тъй сме живяли сякаш никога не сме се раждали.
    От ежедневният ми опит за нормално общуване с предразсъдъка като от скенер изкача селски тарикат. Очите му ме фиксират като сто доларова банкнота… Чул е, че съм имал влияние сред ромите. Докладвали му, че съм иронизирал измисления ни ромски цар. А той чинно ми се усмихвал и казвал: – Не мога да ти се сърдя. Много си умен… Не обичам да обобщавам без серизни факти и аргументи, но на чаша ракия с цел да ме предразположи да му слугувам, предразсъдъкът ми се е изповядвал. Нямал ласките на майка си, баща си и ближния. От дете е намразил селския си корен. Мирисът на животинска тор и яката грубост на обикалящата го среда. В него се е напластявал стремежа да се измъкне от досадното невежество. От елементарния критерий на съселяните си. Живяли с векове в условия, в които е живял и той. И сега тук в градската „потиснатост”…, не успява да се откопчи от мисълта, че е техен наследник. Сетивността на предръзсъдъка да схваща кучешката природа на човека е неговото най-мощно оръжие. За него моралът е измислица на Бог. Убеден е, че Бог физически не съществува. И с лекота, който му се изпречи на пътя, го обявява за предател и враг. Най-малко застрашаващ „националната сигурност”. Винаги съм се чудил на масовката как екзалтирано се възхищава на предръзсъдъка. Не трепва от определенията му за нея, че е „лош материал…”. От афиша, че е раздавач на порции и е непреодолим фактор в държавата. От обещанията му, че щом стъпи в парламента минималната заплата ще стане 1000 лв. И въпреки че пред очите им дъвче своите „съратници” в борбата и после ги изплюва все в името на „велики национални интереси…”, се захластва от ловкостта му. От въжеиграчеството му. Как с лекота умопомрачително забогатява. Сменя жените си като носни кърпичики. И всеки три месеца раздава на слугите си по десет петнадесет маркови костюми. Нямал място в гардероба си… И кой ще оспори извода? Няма по-голяма хранителна среда за предразсъдъка от вековната изостаналост на поколенията. Възпитани и отгледани в условията на примитивни и първични цели за оцеляване. И днешното не иска да признае, че предрзсъдъка е посял семето на страха и безкрупулността. За повечето, угрезенията са мекошавост…
    Далече тук в земята на Викингите, аз чувам звъна на камбаните на храма „Александър Невски”. Събуждат трепета и яростта ми. Хей, българи, предръзсъдакът не убива само мен. Убива и вас. На път сте предразсъдъка да ви превърне в шепата роми със зловещата престъпна ценностна система. Не се ли усещате, как ви натрапва за елит хормонално сбъркани мъжаги. Сексуално разкрепостени „експертки”. Певачки с пищни физически атрибути, задоволяващи оманячените му първични страсти. Улични бандюги облечени в костюми „Армани”. И днес предразсъдъкът е заприличал на „човекът от народа”. Овладял входовете и изходите на държавата ни. Разкрачен между баслословните финансови потоци, течащи от запад и изток с лекота ту е царски републиканец, болшивишки буржоа и етнически либерален хищник. Насъсква ни да мразим себе си, ромите, турците, евреите, руснаците, американците, исляма, християнството и всичко, което ще го легитимира да векува във властта. Не се ли усещате, че сме жертва на зловещите му страсти и алчност. Човешкият живот за предръзсъдъка е нищо.
    А усмивките на моите внуци са бистри и кристално чисти като Рилските езера. Как ще осветяват пътя ни от миналото към настоящето? Да ни пазят от внушенията на предразсъдъците ни? От безмислената злоба и омраза? Как ще ни измъкват от чувствата ни за малоценност? А тъй се надявам усмивките на моите внуци да бъдат частица от паметта на нашата България. Ще имат ли спомен от четиридесет годишната ми обич към милата им баба? Усмихнатите ми звездички и те преди да проходят песен пеят. За миг забравям за прахосаното време. Но страхът ми от предразсъдъчното време виси като домоклиев меч…
    Вайкам се, че пътя ми премина обезмислен от предразсъдък. И разбирам, че е самата безнадеждност. И вероятно ще си отида от този свят с илюзията. Заедно можем да изчистим от блатни и мухлясали покрития и ромските ни духовни знаци. С борба и твърдост да ги положим в пантеона на пеметната съкровищница на нашата родина България.
    Осло
    2015

    Reply
    • 13.02.2016 at 21:34
      Permalink

      Браво, Георги! Достави ми наслада текста ти, и тъга разбира се. Предлагам администраторите да обособят това като отделна публикация.

      Reply
  • 04.02.2016 at 17:58
    Permalink

    Румян Русинов Инициатор и съавтор на Рамковата програма за интеграция на ромите
    – Инициатор на кампания за нормализиране на медийното отразяване на ромската тема
    2000 – 2005 г. Директор на Програмата за ромско участие на Институт „Отворено общество“ – Европа, в Будапеща.
    – Инициатор на процеса по образователна интеграция на ромските деца, първо в България а след това и в други страни от Централна и Източна Европа. Програмата е подкрепила успешната училищна интеграция на над 20 000 ромски деца от 12 български града
    – Инициатор на създаването на Ромската мемориална университетска стипендиантска програма за Централна и Източна Европа. Програмата е подкрепила над 3000 ромски студенти и докторанти от България.
    – Участник в подготовката за създаването на Ромския образователен фонд, Будапеща
    – Инициатор на създаването на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства към МОН.
    2005 – 2009 г. Зам. Директор на Ромски образователен фонд, Будапеща
    2005 – 2009 г. Съветник на Министър-председателя на РБ по въпросите на ромската интеграция.
    2009 – 2016 г. Център за публични политики и застъпничество.

    Reply
  • 04.02.2016 at 9:10
    Permalink

    Михаил Иванов – бивш секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси и съветник на Президента Желю Желев.

    Господин Иванов, защо след приемането на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите бе свършена повече работа и за много кратко време имаше някакви видими резултати, отколкото след откриването на тази грандиозна инициатива, наречена „Десетилетие на ромското включване?
    Не бих ги противопоставял. Рамковата програма е една кулминация в живота на ромската общност в България и политиката на българската държава към ромите. Програмата е едно постижение, за което допринесоха много неправителствени организации, които по това време не бяха малко и бяха много активни. Няколко десетки организации взеха участие в обсъждането на този документ. Това беше началото на един ангажимент от страна на българското правителство.
    Как протекоха събитията след приемането на програмата?
    След приемането на програмата се предприеха чисто организационни действия. В няколко от направленията и се създадоха звена, за ръководството на които ромската общност определи по трима души. Идеята беше тези хора да са специалисти в съответната област. Имаше по трима души в областта на образованието, здравеопазването и културата. Първия секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси разви дейност, за създаване на областни съвети по етнически и демографски въпроси. Започна назначаването на областни експерти. Това се случваше по времето на правителството на Иван Костов, което за мен беше успешно правителство, но имаше своеобразни политически тенденции, когато се решаваше кой точно да бъде назначен, защото идеята беше да има роми в министерствата, които да са експерти в дадена област. В областта на културата и образованието се назначиха хора. За здравеопазването така и не беше назначен човек. Някакси се гледаше половинчато на нещата.
    Защо? Как си го обяснявате?
    Имаше неразбиране в нашето общество и в нашата държавна администрация. Имаше един драматичен момент в същия този Съвет по етнически и демографски въпроси, в който беше обявен щат за четири-пет души и изведнъж този щат беше съкратен и съвета бе сведен само до един човек. Остана само секретаря. Т.е нямаше кой да обслужва съвета административно. Показваше се едно голямо неразбиране от страна на правителството и от страна на администрацията. Излизаха с аргумента, че всички сме български граждани и имаме равни права и задължения. Това се повтаряше като мантра – ромите да си изпълняват задълженията. Те не могат да имат по-големи права от нас…Въпреки това имаше оптимизъм. Нямаше голям напредък в конкретни неща, но работата започна и потръгна. Не трябва да забравяме и друго, към края на деведесетте години, онези донори, които даваха средства на българските неправителствени организации започнаха постепенно да се оттеглят. Причината беше, че според тях нещата в страната били потръгнали. Държавата е поела своя ангажимент към групите в неравностойно положение и аргумента на Отворено общество и в частност на Джордж Сорос беше, че в света има и други държави, които се нуждаят от подкрепа и тогава започна постепенното оттегляне както от България, така и от страните от бившия социалистически блок. Това силно ограничи възможностите на неправителствения сектор. Организациите започнаха да се разпадат поради липса на средства. Преди това обаче, благодарение на неправителствения сектор се свърши много работа – беше създаден стипендиантския фонд, публикуваха се учебни материали по ромски език. Назначаваха се роми в общинските и областни администрации.Издаваха се стихосбирки. Създадоха се връзки с училищните настоятелства.Имаше медии.
    Всичко това преди да се случи Десетилетието, което отново е инициатива на Джордж Сорос.
    И не само. Джеймс Улфенсон – Директор на световна Банка. Постепенно започна един преговорен процес. Идеята, която се даде от Световна Банка и Джордж Сорос бе работа на гражданския сектор но в тясно сътрудничество с правителствата. Да се изгради програма за десет годишен период. Защо за десет години? Защото за по-малък срок не могат да се видят съществени изменения в приоритетните области като образование или здравеопазване например. По отношение на здравеопазването може да се проследи има ли изменение в детската смъртност при ромите, който е много съществен проблем и средната продължителност продължителност на живот при ромите, която е много под средната за стандартите на страната. В образованието – предотвратява ли се отпадането на деца от системата и т.н. Проблемите бяха индетифицирани и трябваше да се решават. А за да се решат трябва да участват правителствата. В предприсъединителния процес, т.е след приемането на Рамковата програма и преди Десетилетието на ромското включване, правителството имаше възможност да се възползва от средства по програма ФАР, Световна банка.
    Какво беше осъществено с тези средства?
    Свършиха се някакви конкретни неща. Имаше раздвижване, макар и с не най-бързи темпове. ФАР помогна да се помисли за по-сериозни проекти по отношение на жилищната политика, както и UNDP. Лошото е, че когато се занимаваме с такива по-сериозни проекти,неправилните институции се захващаха с това. При спечелването на даден проект се организираха търгове от Министерството на финансите. Не ставаше ясно кой точно печели търговете. Макар да беше изградена система за контрол, ставаше ясно, че на места нещата не вървяха както трябва. Качеството на нещата, които се правеха не беше добро, а се правеше стадиона в Пловдив, асфалтираха се улици.Всичко беше много противоречиво и недомислено. Например в застрояването на жилища. Осъществен бе проект, в който се построиха едни двуетажни мезонети. Разчистен беше терена за тях. Обещано беше на хората, които имат незаконно строителство на тази територия, че те ще се настанят пак. Изведнъж им се казва, че тези къщи струват двадесет и пет или тридесет хиляди евро едната. Тези хора, които са изключително бедни, живели в някакви бараки, от къде да ги намерят тези пари? Пловдивската община беше предупредена, че ще има такъв проблем, но…Слава Богу Софийската община постъпи по-отговорно. Рамковата програма предвиждаше стъпки към узаконяването на ромските квартали. Беше направен проект в Стара Загора – квартал Лозенец. Само че там се сблъскахме с този административен подход, да не го нарека формален, защото за да се узакони квартал, трябва да бъде направен подробен устройствен план. Изискванията към тези парцели бяха много големи, в резултат на което твърде малко постройки влязоха в този подробен устройствен план. Борбата се водеше на едно административно – формално ниво, но с активно участие на роми.Жилищната програма, която беше приета през 2006 г., даде възможност да се направи една цялостна снимка на ромските квартали, и да се направят изводи. Чисто технически неща. Нашите професионалисти – архитекти свършиха много добра работа. Това е единствената база, която има в правителството, за да се говори за тези неща. По нататък нищо не беше направено по въпроса.
    Защо държавата подписа това споразумение заедно с останалите държави, които се включиха в Десетилетието на ромското включване? Дали причината не беше фактът, че България беше в предприсъединителен период?
    Имаше и разбиране от страна на правителството относно ромската проблематика. Симеон Сакс Кобурготски прояви разбиране. Тогава вървяха преговори по различните глави. В интерес на истината Десетилетието не беше подкрепено от Европейската комисия. Те искаха резултатите, които се бяха случили преди старта му.
    Тогава каква е била идеята на Декадата?
    Идеята беше да се изработят критерии, макропоказатели, от които явно да се види десет годишен прогрес. А държавата , каквото ще да прави, трябва да постигне този прогрес. Тоест.ако смъртността при ромите е 25% да падне на 20% за десет години. Хората, завършващи висше образование от толкова ще станат с толкова нагоре. Продължителността на живот сред ромите ще бъде увеличена със еди колко си за този десет годишен период.Това са измеряеми неща. Когато се оформяха документите по Десетилетието, тези неща не можаха да изкристализират. Въпреки, че за тях се говореше много. Джордж Сорос се ангажира с образованието, като каза, че ще създаде образователен фонд и създаде Ромския образователен фонд. За осъщедствяването на останалите приоритетни области, финансиране се очакваше от правителството.
    Беше ли осигурено такова?
    Преди да отговоря искам да кажа нещо. Не приемам формулировки от рода „Десетилетието на ромското включване се провали”. Провал имаме тогава, когато нещо се е състояло и не е могло да се реализира както е било замислено. Десетилетие на ромското включване тотално не се случи!!! Реално нищо не беше направено за това десетилетие. Онези нещастни няколко милиона лева годишно – до десет милиона, не повече..Те не могат да ни измият очите, защото реална работа по такива проблеми и с такива средстване може да бъде свършена. Програмата за жилищната политика беше отвърдена от министерски съвет с милиард и триста милиона лева. Около петстотих хиляди беше участието на държавата. Другите средства трябваше да се набавят отвън. Това беше много добре прието от Брюксел и червената точка за ромите, която стоеше до този момент катоупрек от страна на Европейската комисия отпадна. След това ние правехме алтернативни граждански доклади до Европейската комисия, с които ги уведомявахме как нищо не се случва. . Специално частта за жилищните проблеми съм я писал аз в продължение на две или три години. Годишно се отпускаха по 10 милиона лева. Хубаво. Така да бъде.Средствата се разходваха за осъществяване на проекти в малки населени места, за да се печелят гласоподаватели. Това се случваше по времето на тройната коалиция. Имаше и още нещо, което си беше пълно безумие. Казаха, че ще прилагат жилищната политика само в селища, където по преброяване ромското население съставлява десет процента или повече от населението на съответната община. Кажете ми в София ромите десет процента ли са? Или в Пловдив? На ръба бях в Монтана, Лом и Сливен. Обаче в същото време в Приморско, тъй като общината е 5000, а ромите 500, влизат в десетте процента и ето..ние ще направим нещо за Приморско.Това си беше чиста гавра. Ами големите квартали??? Когато се появи господин Росен Плевнелиев, начело на регионалното министерство, каза, че няма да прощаваме – което е незаконно ще се руши. В областта на образованието , където се работеше с разбиране за проблематиката, работата спря, тъй като министърката по онова време – Йорданка Фъндъкова напусна министерския пост и се кандидатира за кмет. Средствата които бяха отпуснати за Десетилетието бяха чисто формални. Значи, не се конкретизираха суми. Да кажеш пет лева за еди какво си, а се казваше средства от еди къде си, което означава – от никъде. Всичките тези начинания през годините, те са повече от десет години заглъхнаха. Неправителствения сектор се разпадна. Има една, две, три казионни организации, които са преуспяващи. Неправителствения сектор се превърна в професия, от която да изкарваш прехраната си. Тогава влиза в сила законът на Паркинсън, че този платен апарат към една обществена организация, започва да диктува нещата според своите интереси. Водещи стават интересите на администрацията на тази организация. Тук не става въпрос за никакво крадене на средства. Всичко е в рамките на закона. По този начин се изгубва общественото начало. А можехме да не го загубим, ако държавата си беше на мястото и не тези неправителствени организации бяха водещи в решаването на проблемите, в тяхното формулиране, в идейното осмисляне на проблемите, а в тяхното осъществяване, така, като беше създадена Рамковата, програма,създаването на съветите, експертите към тях, самото откриване на десетилетието, Антидискриминационния закон… Тогава видяхме въпреки силния административен отпор от страна на държавната администрация, как при някои от тях се променя начина на мислене. Изведнъж, хора, които казваха да не ги занимаваме с тези работи, които бяха на булдезерния принцип, извуднъж включиха и започнаха да генерират. След това обаче, отгоре, на тези хора им бяха отрязани крилата. За да не бъдат наказани, уволнени, съкратени, администраторите предпочетоха да вдигнат ръце от всичко това. По отношение на ромската общност гражданското начало залиня. Както казах вече останаха организациите, които могат да поддържат малко на брой хора на заплатии за да успяват, най-добре е да са проправителствени, защото правителството разпределя средствата и колкото по видима е ангажираността на тези организации с правителството, толкова по- добре за тях.

    Reply
  • 02.02.2016 at 13:50
    Permalink

    Димитър Атанасов
    от членовете на групата „Нашата ромска култура“
    Ние, членуващите в тази група роми, независимо от нашите политически възгледи, религиозна и социална принадлежност и степен на образование, водени от идеята, че както всички граждани на Република България трябва да бъдем лоялни към нея, чрез своите постъпки и деяния, то така и Държавата, представлявана от всичките си институции трябва да се отнася отговорно към живота и положителното развитие на всички нейни граждани, независимо от тяхната етническа, социална и професионална принадлежност.
    Пренебрежителното отношение към различните групи цигани, живеещи на територията на България от столетия, в днешно време не взема под внимание факта, че те също са отдали своя положителен принос към написването на националната история и нейното оформяне. Това пренебрежение води до засилващото се в последно време цинично отношение към циганите – като цяло.
    Болшинството от хората, особено младежите, под въздействието на постоянно негативното присъствие на циганите в масмедиите, обръщат внимание само на престъпленията, извършени от тях, които биват коментирани вулгарно и тенденциозно националистически. Това е така, защото няма изработен механизъм, чрез който да бъдат запознати с културата и традициите на основните групи народи, живеещи на
    територията на Република България, към които спадат и циганите.
    Ние, циганите, не искаме да сме малцинство, защото то е неприложимо
    към нас и още повече, че терминът „малцинство“ в европейски мащаб няма ясна формулировка и структура.
    Ние искаме да се самоуправляваме в тези населени места, където циганското население е преобладаващо, спазвайки законите на Република България, като кметовете бъдат назначавани от областните управители, а кметските наместници от кметовете на общините, след изработването на съответните механизми за осъществяването на избора – и в двата случая по предложение на населението на населеното място.
    Ние искаме присъствие на наши служители в администрациите, които да отговарят на условията и изискванията за назначение.
    Ние, циганите, винаги сме се смятали за поданици и граждани на България, независимо от нейното държавно устройство и политическо управление, тъй като нямаме развито диаспорично чувство, поради липса на диаспора, за разлика от едни други представители, чиито погледи са постоянно обърнати към съседната държава.
    Димитър Атанасов – писател

    Reply
  • 30.01.2016 at 20:25
    Permalink

    Днес слушах интересен дебат за политиката на Молдова спрямо българите там – политика на дебългаризиране на нашите сънародници. В контекста на това ще допълня „Десетилетието на ромското включване“ е мярка за пораждане на политическа воля в българските институции за държавна политика за интеграция на ромите, но българската държава не я проведе. Държавата това е суверена т.е народа. И вместо включване скрития стремеж у българина за изключване на всеки и всичко се прояви в цялото си съдържание. Но каквото повикало такова се обадило, нямаш демократични ценности, дискриминираш , отричаш искаш да погубваш е и в Европа и света към нас българите получаваме същото, защото „никой не си смени чипа“ драги сънародници. Демокрация значи хуманност, общочовешки ценности, а не омраза. Относно дебата трябва да се случи и истината да излезе, не ромите български организации и институции прибраха финансовите средства за интеграцията на ромите.

    Reply
  • 30.01.2016 at 18:14
    Permalink

    Sonya Rangelova Мирчев стиха да имаш доказателста ,че тези
    са само за отчитане на деиност,със алъш веръш, на далавери,аз ще ти осигоря трибуна

    Reply
  • 30.01.2016 at 18:12
    Permalink

    Ivan Mirchev Няма смисъл. Положението с ромската ДЕЗИНТЕГРАЦИЯ ми е отдавна известно. За 26 години са изхарчени МИЛИАРДИ левове, а циганите са все по-бедни и все по-необразовани. Доколкото схващам целта е да се намери отговор защо нещата не се случват, но ако си мислите, че институциите ще вземат акъл от някои – ми се струва, че грешите. Проблема е много, много дълбок.
    Става въпрос за пари, по-точно за огромно харчене на пари по линия на интеграция на ромите – съответно и за едни огромни далавери. Милиони се харчат за глупави семинари, петзвездни хотели и заплати. Темата ще я разгледам подробно в новата си книга като ще наблегна на така наречените проекти в кавички. А колкото до говоренето – вярвам, че ще имам възможност. Медиите ще се израдват на темата. Отсега обаче обещавам, че няма да им спестя нищо

    Reply
  • 30.01.2016 at 18:08
    Permalink

    Илиева Доби Няма да е зле това да го напишете,под самата статия,в сайта.
    14 януари в 23:50

    Reply
  • 30.01.2016 at 18:03
    Permalink

    Ivan Mirchev Хаха, както очаквах – нищо не се е променило. Да споменат колко пари са изхарчени за това Деситилетие и защо повечето роми хич не знаят за него. 14 януари в 23:48

    Reply
  • 29.01.2016 at 19:35
    Permalink

    Звучи добре, Христо Николов!Дано не се впуснете в политиканствате, много е изкусително. И дръжте на фокус проблемите на малцинствата и сайтове, които пишат извън проектаджийството за правата им! На добър час!

    Reply
  • 24.01.2016 at 18:38
    Permalink

    На първо място, ние наричаме нещата с истинските им имена – за нас циганите са цигани (а не „роми“), негрите са негри (а не „афроамериканци“), престъпниците са престъпници (а не „регистрирани в МВР“), а пък изродите са изроди (а не „членове на традиционни общности със специфични културни особености“)…
    А що се отнася до резултатите от прословутото „десетилетие на циганското включване“, изобщо не съм изненадан и с голяма доза увереност мога да предвидя, че ако има още едно такова десетилетие, резултатите няма да са по-различни от посочените в статията. Надявам се все пак, че този злополучен опит ще отрезви българските политикани и че няма да има ново „десетилетие на циганското включване“

    Reply
  • 15.01.2016 at 0:12
    Permalink

    Всичко свързано с „Десетилетието на ромското включване “ е един блъв , т.с. всичко е игра на думи без покритие . Документ с хубави пожелания, останал само на хартия. Коментарът е излишен . Просто , неосъществен проект с „идеална“ цел .

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *