Обединението вдясно – тясно или широко?

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

7 месеца след загубата на предсрочните парламентарни избори бившите партньори от Реформаторския блок (РБ) заговориха за тясно и широко обединение. Партиите от този спектър разполагат с около 300 000 гласа и за да отбележат добро представяне на изборите за Европарламент и местна власт през 2019 г., трябва да се съюзят в някакъв формат. „Да, България” и ДСБ си казаха „да” на 22 октомври на кръгла маса, посветена на модела на завладяната държава. Към тях се присъединиха ДЕОС, БЗНС и „Зелените”, както и бившите депутати от гражданската квота на РБ Мартин Димитров и Петър Славов.

От другата страна на „автентичната десница” са Движение „България на гражданите”, СДС и БНД. В тази група са и хора от ДСБ, на които им замразиха членството в партията, след като те отказаха да напуснат властта в предишния парламент. Водач на групата е бившият зам.-председател на ДСБ и бивш здравен министър Петър Москов. Новият лидер на ДБГ Димитър Делчев протегна ръка към бившите си партньори за широко обединение, като официално се отрече от ГЕРБ и техния модел на управление. СДС засега не казват на висок глас дали се отричат от ГЕРБ, но все пак гласуваха решението, за да се обозначат като опозиция. В СДС обаче имат възражения срещу ДЕОС и смятат, че трябва да се мисли за десен християнконсервативен модел на обединение.

Ноемврийски срещи

Дали е възможно широко обединение на десницата, или то ще остане в тесен формат, ще се види през ноември. Тогава ДБГ прави кръгла маса, посветена на регионалното развитие, на която е поканила освен СДС, „Да, България”, ДСБ, ДЕОС, БЗНС и „Зелените”. Темата на събирането е подготвена от бившия депутат от РБ и лидер на БНД Борислав Великов и е посветена на развитието на Северозападния регион. Според Делчев показателно за шансовете на широкото дясно обединение ще е дали лидерите на „Да, България” и ДСБ ще дойдат на събитието, защото на две кръгли маси досега – за изборното и за антикорупционното законодателство, не дошли. Според Делчев в момента бившият РБ се намира в ситуация, при която всички са срещу ГЕРБ, но пак има две крила, които още не могат да се разберат. И от ДБГ, и от ДСБ потвърдиха, че партиите от бившия РБ водят разговори помежду си, но досега нямат официална среща, на която да решат дали са за широко обединение, или предпочитат тясното. За част от хората в ДСБ и „Да, България” Делчев е приемлив, но пък неприемливи фигури са Меглена Кунева и Даниел Вълчев, които винаги са били за тясно сътрудничество с ГЕРБ. „Не можем, за да обядваме с приятелите си, да изгоним роднините си, те са даденост”, обясниха положението от ДБГ.

По места и в центъра

За да подготви почвата отдолу за широко обединение, новото ръководство на ДБГ обикаля от близо месец структурите в страната. От партията заявиха пред „Икономист”, че в различните райони ги посрещат по различен начин – някъде присъстват и представители на „Да, България”, другаде – не, защото координаторите им или живеят в София, или пък там нямат структури. В Хасково, Шумен и Ямбол представителите на бившия РБ искат обединение за следващите избори и ако то не стане чрез централите, ще го направят сами по места. В Ямбол са припомнили, че на последните парламентарни избори партиите от бившия РБ са взели общо под 3% от действителните гласове, което означава, че е задължително да дадат много сериозни сигнали за силно обединение, ако искат да се отлепят от дъното. Според Делчев резултатът от досегашните обиколки е, че хората вече разпознават партията му като алтернатива, а не като бивш партньор в управлението.

Езикът на ДСБ и „Да, България” към ГЕРБ е значително по-остър от този на ДБГ. Двете партии се обявиха за „демонтаж на управленския модел на едноличната власт, която усвоява и присвоява общите пари, управлява чрез страх и симулация на безалтернативност и краде бъдещето”. „Ние се събираме, за да започнем работа по промяна на обстоятелствата, а не по нагаждане към главното обстоятелство ГЕРБ”, обясни пред „Икономист” целта на общите действия Христо Иванов.

„Планирали сме поредица от общи действия, които засягат важни теми”, съобщи пред „Икономист” Атанас Атанасов. И в двете партии са наясно със социологическите проучвания, последното от което е на „Алфа Рисърч” и отрежда подкрепа за двете формации от 4,5% с уговорката, че нито една от двете не се откроява като фаворит.

28 29 димитър делчевФорматът за евроизборите

Ако се явят на евроизборите през 2019 г. във формат „тесни демократи”, към момента не е много сигурно, че поотделно двете крила на десницата ще вкарат по един евродепутат. За един евродепутат са необходими между 110 и 120 хиляди гласа при 2 милиона гласували.

Известна надежда, че двете крила евентуално могат да имат свои представители в европарламента, дава електронното дистанционно гласуване. По закон то трябва да бъде въведено на изборите през 2019 г. А това ще даде шанс на повече българи зад граница да гласуват. На последните избори през март 2017 г. при ръчното пускане на бюлетини партиите от целия РБ получиха от чужбина 18 000 гласа, като най-много събра „Да, България” – 11 314.

„Аз смятам, че рано или късно – и по-добре рано – е нужно същинско организационно обединение на демократичните, реформаторски партии и граждани в дясното и центъра. Обединение, което да събере избирателите и активистите. А лидерите, които не заслужават (или пък не заслужаваме…) да бъдат част от него – ще отпаднат по съвсем естествен начин, защото няма да представляват този значителен брой граждани”, написа във фейсбук бившият лидер на ДСБ Радан Кънев. Той очаква още на местните избори през 2019 г. такова обединение да се случи в повечето общини – не защото някой от горе е взел такова решение, а защото никой няма да се довери на разделени или хлабаво коалирани формации, че имат силата и волята за голяма промяна

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *