Методи Лалов, председател на Софийския районен съд: Правилно е ВСС да подаде оставка

Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва право с отличие в УНСС. Работи като адвокат, а през 2003 г. след конкурс е назначен като младши съдия в Софийския градски съд. През 2005 г. става районен съдия. От края на 2012 г. е председател на Софийския районен съд. Хоноруван преподавател в УНСС и УниБИ

– Г-н Лалов, след протеста на съдиите от Софийския районен съд (СРС) и подадената от Вас оставка Ясен Тодоров от ВСС обяви, че всичко това се прави с политическа цел. Имате ли нещо общо с проекта на Христо Иванов?

Категорично не съм обвързан с никакъв политически проект. Съдия съм и по закон съм деполитизиран. Ако реша да правя политически проект, ще го направя достатъчно ясно и открито, а не задкулисно, каквито действия ми се приписват. Протестът на съдиите от СРС в петък беше продиктуван от проблемите ни, които са проблеми на правораздаването в София. Но явно на членовете на ВСС – Ясен Тодоров и Димитър Узунов, им е стил, когато има някакъв сериозен проблем, вместо да го решават, да хвърлят обвинения, защото така е по-лесно.

Все пак защо избрахте датата 9 декември за протест?

Ако ме питате дали сме избрали тази дата, защото на 9 декември миналата година Христо Иванов си бил подал оставката като правосъден министър, каквато умисъл ми се приписва, не сме. Дори не ми е минало през ума, че има такъв „юбилей“. Капката, която преля чашата в СРС, е новият класификатор на длъжностите в администрацията, приет от ВСС. От години водим борба за справедливо заплащане спрямо натовареността, но ВСС отказа да се съобрази с нашите искания и не промени съществено положението, което доведе до огромно напрежение и ни изведе на улицата, за да бъдем чути. СРС е най-натовареният съд, с най-голямо текучество, а заплащането е като при съд с ниска натовареност. Отчетът за миналата година показва, че един граждански съдия при нас има да решава 1200 дела годишно, което прави по 4-5 дела на ден. Няколко пъти от ВСС ни обясняват, че повечето от делата са заповедни производства. Това е вярно, но само съдия, който не работи в СРС, не знае какво е заповедно производство в СРС. Произнасянето на съдията по заповедното производство е бързо, но администрирането на това дело в условията на столицата е трудно. Многократно това дело отива на доклад на съдията, имаме проблем с призоваваното по делата, тъй като говорим за огромен административен район. Едно е да гледаш 200 заповедни дела, друго е да гледаш 800. Ние не искаме да сме специални, искаме да станем като всички останали средно натоварените съдилища. И тук искам да разсея още една заблуда. Когато се говори за СРС, нас ни слагат в една група със Софийския градски съд (СГС) и с Административен съд-София град. Това не е коректно. В СРС имаме постъпили 104 000 нови дела за миналата година. В СГС те са малко над 30 000 и една част от тях са въззивни, което означава, че това са дела, разгледани от СРС, а СГС ги контролира. Ето защо, когато разбрахме какви решения взема ВСС за нашия труд, ние имахме 48 часа срок по Закона за събранията, митингите и манифестациите да уведомим Столична община за митинга и първият възможен момент беше петък. Истината е, че ние искахме да направим протеста в четвъртък, когато беше пленумът на ВСС, но срокът трябваше да се спази.

Подадохте си оставката и казахте, че заместниците Ви ще направят същото. Имате ли път назад, или си отивате?

– Ние си подадохме оставките, за да покажем, че не сме се вкопчили в постовете си. Получих много критики от колеги и приятели, че това е бягство и изоставяме колегите си. Важното в това решение беше да се разбере, че никой пост не е самоцел. На нас ни беше трудно на тези постове, но не си тръгваме по желание. Тръгваме си отвратени от липсата на комуникация с ВСС. Когато нещо не е възможно да се случи, няма смисъл да се продължава. Може пък да се окаже, че има и друго административно ръководство, което добре ще комуникира с този ВСС или пък със следващия. Аз казах на колегите си, че съм готов да се кандидатирам отново за поста, но при друг състав на ВСС. Този ВСС от самото начало не се ползва с доверието на магистратите, още по-малко пък с моето.

  • Колко дела не сте успели да решите?
  • За себе си като съдия не водя подробна статистика, тъй като съм изключително отдаден на административната работа, но няма никакво съмнение, че не се справям с големите обеми. Но пък се справям с административното ръководство в условията, при които сме поставени. Когато обаче комуникацията с ВСС липсва, няма как да има добри резултати. Всички успехи, които постигнахме до момента, бяха благодарение на силен натиск от страна на съда, но не и въз основа на анализ и добронамереност от страна на ВСС. Там не са убедени, че трябва да ни помагат и когато направят някаква стъпка, си мислят, че това е достатъчно.
  • Обвиненията, че не сте попълнили свободните си бройки, за да се облекчи процесът, отговарят ли на истината?
  • Текучеството е огромно, седмици наред провеждаме събеседвания за назначения – аз и моите заместници, като на изслушванията, които провеждаме, присъстват между 5 и 8 кандидати едновременно. Въпреки това не могат да бъдат попълнени бройките при тези условия на труд, които предлагаме, и при това заплащане. Ако днес назначим двама човека, междувременно други двама вече са напуснали и пак имаме дефицит. Лошото е, че напускат изградени служители. Няма такава сила, която да задържа хората тук. И прехвърлянето на този проблем на административния ръководител е абсолютно некоректно. Ние сме се превърнали в център за обучение на служители – работят няколко месеца и напускат. Това обезкръвява състава и демотивира останалите, защото и те искат да намерят щастието си в съд с по-малка натовареност. Това трябва да разбере ВСС и да помогне да решим проблема.
  • Всички говорят за съдебна реформа. Какво според Вас трябва да съдържа тя?
  • Моето виждане за съдебната реформа е различно от това, което се промотира широко в публичното пространство. Да започнем от призовките. Не виждам какво се случва с призоваването в съдебната система. Ние сме в каменната ера – връчваме призовки, звъним по звънци, вместо призоваването да се извършва по електронен път. Призовкарите са хора без никакви правомощия, те не могат да изискват от призованите документ за самоличност, всеки може да се представи за друг и да се подпише, че е получил призовката, и после тя се оспорва в съда, защото лицето било нередовно призовано. Вторият аспект са съдебните заседатели. Това, което направи парламентът по предложението на МС, е абсурд и в момента има криза за съдебни заседатели. Приложението на закон, без да са налице условията за това, създава проблеми, които заплашват да монтират наказателното правораздаване. Проблемът със съдебната експертиза също е сериозен и неговото решение къде остана? В момента наблюдаваме хаотични действия – хвърлят се да оправят всичко и в крайна сметка нищо не е наред. Правилно беше разделението на ВСС на две колегии, но вие виждате ли някаква независимост на съдийската колегия? В последните дни Ясен Тодоров говори надълго и нашироко какво е направено за съда, при положение че той е от прокурорската колегия. Той ли трябва да е говорителят? Не ми се иска да влизам в лични нападки, макар че си позволих да разкрия какви съобщения получавам по Viber, за да стане ясно с какви членове на ВСС трябва да работим. Друг въпрос е, че Димитър Узунов, който ми ги пращаше, показа личната поща пред медиите и така се представи в не особено добра светлина, защото аз му говоря за проблемите на хората от СРС, а той ми пише да не ги изкарвам на протест. И в тази връзка да добавя – някой извън съдебната система беше ли чувал за Димитър Узунов и Ясен Тодоров преди тези скандали? Не. Факт е обаче, че те не се ползват с добра репутация в съдебната система, и с участието си във ВСС с нищо не я подобриха.
  • Какъв трябва да е следващият ВСС?
  • Вече имаше тестване на електронната система за избор на нов ВСС. Съдиите са наясно с нея, но трябва да подчертая, че ни се раздадоха кодове в пликове и се оказа, че ВСС има информация кодовете на кого са и така се обезсмисля тайната на вота. Поставят се съмнения, че системата не е непроследима. За себе си аз нямам притеснения и мога да гласувам и явно, но по места сигурно има защо някои от съдиите да се притесняват. Решението за пряк избор само по себе си е изключително добро и нищо не може да подмени волята на съдията. Какъвто ВСС изберем догодина, такъв ще ни управлява. За да бъде ефективен, трябва да се заявят кандидати с добра репутация в съдебната система, в обществото, да представят концепцията си и да са готови да се борят. Ако качествените хора стоят само отстрани и казват, че всичко е обречено, промяна няма да има.
  • Трябва ли да си подаде този ВСС оставката?
  • Аз си подадох моята оставка, не съм искал тяхната, но правилното е те да си я подадат, след като не са в състояние да решават проблемите в съдебната система и нямат желание да вникнат в тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *