Когато се погазваха законите

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Управлението на НДК е наръчник как се погазват законите под широко опънат политически чадър. Това няма да го прочетете в доклада на временната парламентарна комисия, която си постави задача да разбере за какво са изхарчени 17-те милиона лева, дадени миналата година на ръководството на НДК за подготовка на председателството ни на Европейския съюз, но затова пък е вярно.

На предпоследното заседание на комисията новият шеф на НДК Ангел Митев обяви, че 3,5 млн. лева от тези 17 милиона са отишли не за ремонт, нито пък в банковите сметки на дружеството, а за някакви други разходи. Което само по себе си не е шокираща новина, защото не доказва непременно кражбата на 3,5 млн. лева, а грубо нарушение на законодателството. Месечните разходи на НДК са 700 000 лв., а приходите – 500 000 лв, по данни на бивши членове на Съвета на директорите. Това означава, че дворецът има всеки месец редовен недостиг от 200 000 лв., които трябва някак да се покрият. И Боршош е намерил начин как да запълни дупките. Подобно на Великия комбинатор Остап Бендер, той не е „грабител, а идеен борец за парични знаци” и прехвърля от целевите пари за председателството в други сметки на дружеството, за да разплаща дейностите. има и нарушения на ЗОП при провеждането на обществените поръчки за оборудване и строителни работи.

Боршош не е сам в нарушенията. Общините например също са велики комбинатори и редовно взeмат от парите за такса смет, за да си покрият някоя и друга нужда. Софийският университет пък бърка в сметките за научни изследвания, за да попълни други свои дупки, както разбрахме от одита на Сметната палата. Великите комбинатори у нас са възможни, защото система за ефективен финансов контрол в бюджетните институции липсва, а вътрешният одит е ефимерно пожелание, което е добра почва нарушенията на закона да избуяват устойчиво.

От разнищването на казуса НДК във временната анкетна комисия излезе и друг любопитен факт, който е бил известен на управляващите от 2015 г. насам. Мирослав Ласло Боршош е бил държава в държавата. Напук на Търговския закон и още куп нормативни актове той е управлявал еднолично. За това свидетелстват бивши и настоящи членове на Съвета на директорите, които по закон трябва да заверяват годишните финансови отчети и да уволняват изпълнителния директор. Началниците на Боршош не са получавали подробни финансови отчети от него нито план за управление, не са подписали годишния финансов отчет за 2016 г., защото той не отговаря на изискванията, имали са съмнения за злоупотреби, но не са уволнили Боршош, защото са били убедени, че над него има политически чадър. И не без основание. Всичките им сигнали до принципала на НДК, който се сменял през годините – ту Вежди Рашидов, ту Томислав Дончев, ту Деница Златева, са оставали без последствия. Единствено министърът на българското председателство на ЕС Лиляна Павлова успя да уволни Боршош на базата на две проверки и резултатът бе, че НДК мина към Министерството на културата, шефът му бе върнат на другия ден на работа от премиера Борисов, а на по-следващия той сам подаде оставка. Прокуратурата също успя да му повдигне обвинение на базата на проверки на ДАНС от януари, които са били провокирани от бивш служител на НДК. Ще има проверка и на Сметната палата.

Какво следва след този скандал? Бивши членове на директорския борд на НДК са убедени, че в двореца няма да се проведат срещи по време на председателството ни, защото ремонтът няма да може да приключи до края на годината. Това означава, че в София ще има няколко евросрещи, които най-вероятно ще се проведат в Интер експо център. Останалите работни групи ще заседават изнесено в Брюксел, Люксембург и Страсбург. Отговорността за забавянето, ако има такова, ще е логично да понесе новият Съвет на директорите.

Що се отнася до промените в работата на самото НДК, те са прогнозируеми. Ако трябва да излезе на нула, дворецът най-вероятно ще се раздели със скъпите постановки и концерти пред камерна публика и по-сериозно ще заложи на комерсиалното изкуство, което пълни касите. В името на финансовия баланс е логично да се предположи, че изложбите и културните събития в НДК мирно ще съжителстват с пазари на гащи. Но нека не гадаем. Как трябва да изглежда дейността на НДК, ще разберем, когато новото ръководство напише бизнес план за развитието на дружеството. Може дори да го прочетем, ако Съветът на директорите не бъде сменен, преди да успее да измисли как НДК хем да печели, хем да е място за култура, хем ремонтът му да завърши до края на годината, за да се проведат там няколко заседания на работните групи на ЕС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *