Кога бе, братя българи, ще влезем в своята историческа нормалност?

Автор: Георги Парушев, писател

И ние от плебса се опитваме да вникнем в тази днешна родна политическа картинка. И щом започнем да мислим безпристрастно, откриваме как ни заливат с фалшификати. С изтекъл срок патетика и долнопробен популизъм. И разбираме, че расистките изявления на Валери Симеонов към ромите са вдъхновение от лексиката и на неговия електорат. Заливат ни с обобщената си омраза. Този хор на „справедливостта” е сбор от битови националисти, бивши номенклатурчици, изпаднали от голямата игра. И масовка от „дълбоката” провинция чрез остриетата си „СКАТАЖИИ” ежедневно ги облъчват от ефир с носталгични вопли по „справедливия” социализъм. Тази симбиоза от бивша номенклатура и масовка ежечасно бетонира със самочувствие своята непогрешимост за чистата и свята величава българска кръв. И днес Симеонов, Сидеров и Каракачанов за тях са като „човекът от народа”. Все брътвежи на митологизираното ни минало! Но не признават, че са продукти произведени на ишлеме в подземията на централата БКП. Тази алхимия е осъществена от същите „изпаднали в немилост” висши номенклатурчици и озверели гавази на диктатурата. Как си я представяте да си вече никой…?

Продуктите на тоталитаризма се настаниха в душите на носталгичната народна психология. Мятат се между утробата на носталгията и некомфортното си самочувствие на изискани европейски политици. Блъскат се между морала и интелектуалната си безпомощност. Този политически стил е продължение на татовото време, който обезсмисли и „светлите” идеали на комунизма.

Днес упорито обезсмислят и принципите на демокрацията. Превърнаха я в мръсна дума и успяха да убедят бедния и безпомощен народ, че тя е причината за мизерният им живот. Искам да кажа, че има и доста маргинализирани роми -носталгици за татовото време. Тази етнопалитра от носталгици не разбира, че националистите живеят и дишат с презумпцията, че щом са избрани от самите тях, са и богове. Тази мистерия би трябвало психиатърът д-р Николай Михайлов да я разясни професионално.

Не, че имам някаква омраза. Но отричам национализма, защото и аз не съм избирал родителите си и родината. И понеже съм роден в България, във времето, когато за един остър трандафор, тесен панталон, брада и дълга коса изпращаха в концентрационния лагер Белене, няма начин да нямам спомени. И тогава сякаш Менгеле възкръсна. В едно октомврийско утро, когато бях в шести клас в първо основно училище Сливен в класната ни стая влезе нашата учителка Димчева с един лекар.

-Всички които са от малцинството да станат – заповяда ни Димчева. И ние, които бяхме цигани, станахме. -Този доктор ще ви прегледа!

Докторът извади един шивашки метър и започна да ни мери главите. Опипваше черепите ни, почти като документалните филми от времето на Менгеле. И ние с моите съученици – цигани се разплакахме. Навярно от страх и ярост. И когато родителите ни протестираха за тези фашистки прийоми, комунистите веднага потулиха тази наглост.

И сякаш никой и днес не се стряска, че национализмът е зловеща идеология. А тя „като една човешка длан” се вижда, че се опира на кръвта, кожата и цвета на човека. Страхът от другостта им дава основание да прикриват некомпетентността и алчността си. За национализма кръвта, кожата и цвета на техният род са от Бог дадени. Всички останали са червеи. Тази примитивна и нечовешка идеология не умря на 10 ноември 1989 г. Тя осъзна, че сега му е времето от строител на комунизма с „лекота” да бъде и строител на капитализма. Имитира социално отговорност и още не може да прикрие тази трето качество грижа към народа. Даже ни пробутва разгулната си либералност. „Прегърнаха цивилизационните принципи” на европейската демокрация и си преправиха пътя към умопомрачителното си забогатяване. И ако Валери Симеонов се промуши в Министерския съвет не си мислете, че Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Орешарски, генерал Бойко Борисов 1, 2 и 3 и още знайни „гробокопачи” на тоталитаризма не са му преправили пътя… Тази сплав от бивши марксисти, комунисти и имплантирани демократи като факири използваха либерализма за наглото си забогатяване. И на едни от тях им писна да ги оплюват и се оттеглиха в комфорта на разкошният си нарцисизъм.

Някой ще ми рече „Елементарно, Уотсън”. Ама не е. Щото ако сме честни, ще признаем, че историческото ни минало на народ и държава е постлано с бая разврат и криминално забогатяване и на някой от тачените ни националисти – държавници. Най-тъпото и на днешните открити и нелегални националисти е, че повтарят грешките на историята ни. Размахват я като Библия и отричат мрачните и страници.

Днес строят катедрали, храмове, реставрират исторически ценности и паметници. И пред очите ни обсебват така наречения културен туризъм за собствено обогатяване. Бедна ни е фантазията каква пара влиза в джобовете на техните монополисти тур оператори, автобусни компании и хотелиери. И, разбира се, и на техните симпатични владици. Собствениците на цялата туристическа инфрастуктура е в ръцете бившите „борци”, днешни с бели якички богаташи. И Валери Симеонов ще им внася от чужбина работници да им „бачкат” по хотелите и ресторантите за мизерните им заплати.

А останалата палитра от политическия сектор ни внушава, че са леви, десни, центристи, в центъра от ляво и центъра от дясно. Сякаш нямат гузност, че разиграват някогашната ни детската игра: Лява ръка, десен джоб… Някой от тях като леки, сексуално разкрепостени лелки вечер спят с червените си принципи, а на сутринта се целуват страстно със синята мъгла.

А ние като народ сме като в оная приказка. В едно царство всички полудели и само царят бил нормален. И полуделите изригнали:- Царят полудя!

Кога бе, братя българи, ще влезем в своята историческа нормалност?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *