Кърпеж на здравната помощ

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Джипита пред фалит, тв репортажи за 82-годишна лекарка, която едвам се движи, но се грижи за стотици пациенти от монтанските села, без да взима потребителска такса, общински болници без пари за заплати и пред затваряне. Така изглежда картината на здравната помощ на първа линия, от чиито услуги се ползват 80% от гражданите.

 

„Основата е продънена, отвсякъде зеят пробойни и каквито и луксозни етажи да се строят нагоре, тя просто ще рухне, въпрос на немного време е”, обясни положението пред „Икономист” доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното обединение на общопрактикуващите лекари. В средата на януари сдружението предупреди, че освен че има недостиг на джипита, част от тях са пред фалит, защото Здравната каса не им е изплатила разликата в потребителската такса, която се полага за пенсионери за месеците октомври, ноември и декември. В края на януари НЗОК им преведе 6,83 млн. лв. за октомври и ноември. В очакване са да си получат парите и за декември. Джипитата поискаха също така да престанат да изпълняват социални функции, което означава да има потребителска такса за деца, която да се връща на родителите от социалното министерство срещу издаден документ. Според тях трябва да се вдигне и таксата за прегледи, която в момента е 2,90 лв. От нея пенсионерите плащат от джоба си 1 лв., останалата част – НЗОК. Касата обаче не се издължава навреме и лекарите трудно покриват високите си разходи –  наеми, заплати и осигуровки за медицински сестри, консумативи.

Няма яснота за бъдещето и на общинските болници, които не предлагат сложни операции и процедури по скъпоплатени клинични пътеки, но пък посрещат спешните случаи. Дълговете им към този момент са 43 млн. лв. Сумата беше съобщена пред здравната комисия в парламента от министър Кирил Ананиев. Тя е в пъти по-малка от числото, което изнесе седмици по-рано неговият заместник Бойко Пенков – над 100 млн. На фона на общите дългове на болниците у нас, които са над 500 млн. лв., 43 млн. лв. за 121 общински болници не изглеждат огромна сума.

В края на ноември 2017 г. Ананиев обеща, че ще направи анализ и ще даде решения на проблема с общинските болници до края на декември 2017 г. Миналата седмица пак обеща, че ще даде решения за дълговете им и евентуалното им преструктуриране до края на януари 2018 г. „До няколко месеца ще има нов модел на здравеопазването, който ще измести този от 1999 г.“, бе поредното заричане на здравния министър, и вече с максимален мащаб, дадено от парламентарната трибуна. Докато се избистри концепцията обаче, 10 общини стискат палци болниците им да не фалират.

 

Какъв да е новият модел

Депутати от здравната комисия смятат, че новият здравен модел означава и оздравяване на доболничната помощ. Първото ниво в нея са общопрактикуващите лекари. Към края на 2017 г. НЗОК е сключила договори с 4300 лекари при реална нужда от 4800. Джипитата устойчиво намаляват, като за 2017 г. те са 57 по-малко от 2016 г. „Средната възраст на общопрактикуващите лекари е 59 години, което означава, че след няколко години няма да има кой да обслужва пациентите”, каза д-р Радко Велков, секретар на сдружението на общопрактикуващите лекари.  

Средната практика за общопрактикуващ лекар по стандарти трябва да обхваща 1500 души, но джипитата записват много повече пациенти. „Когато даден лекар се откаже, пациентите отиват към друг”, коментира ситуацията пред „Икономист” Нигяр Джафер, зам.-председател на Народното събрание и член на здравната комисия. „Особено тревожно е в отдалечените райони, защото няма как един общопрактикуващ лекар да обикаля непрекъснато махали. Затова трябва да се помисли за още допълнителни стимули, за да бъдат привлечени нови хора”, допълва Джафер. Най-голяма нужда от общопрактикуващи лекари имало във Видин, Кърджали, Разград, Силистра, Смолян и Ямбол.

На практика средният брой пациенти на джипи надхвърля стандарта и достига до 2000 души. Те формират доходите си основно от т. нар. каптация – сумата, която личните лекари получават от НЗОК за записан пациент. Отделно е  потребителската такса от пациента. За тази година „спасителните операции” като част от новия модел включват леко увеличение на каптацията и лекарите ще получават по 1,37 лв. за записан пациент до 18 години и по 1,47 лв. за хора над 65 г. За останалите каптацията остава 1,05 лв.  

Увеличение има и при финансирането на диспансерните прегледи. Досега лекарите взимаха по 10,30 лв. от здравната каса за диспансерно наблюдение на хора с две или повече заболявания, а сега ще получават по 13,30 лв. Джипитата взимат и потребителски такси, които в отдалечените райони много от хората не могат да платят. Полагат им се и стимули за работа в труднодостъпни райони, които обаче са недостатъчни. Част от общопрактикуващите лекари се оплакват, че след като приспаднат всичките си разходи, им остават по 500-600 лв. чисто на месец. „Нашата позиция е, че не трябва да има освободени от такса пациенти. Ако социалното министерство реши, че трябва да освобождава определени групи хора, да им върне таксата срещу издаден от нас документ”, обясни доц. Киров. Предположенията на лекари и на депутати са, че новият модел, за който говори министър Ананиев, ще включи още по-сериозно увеличаване на парите за първична помощ. За тази година са отпуснати 200 млн. лв., което е с 20 млн. лв. повече от миналата, но пак е крайно недостатъчна и представлява под 6% от разходите за здравеопазване у нас.

 

Дълговете на общинските болници

Дълговете на общинските болници (съобщените последно от министъра 43 млн. лв.) съставляват близо 12% от дълговете на всички болници у нас. Общинските болници обаче обслужват 2 млн. души и ползват само 15% от парите от здравеопазване. За да спасяват положението, общините периодично гласуват от бюджетите си помощи за болниците си, но те не са достатъчни. По думите на депутатката д-р Нигяр Джафер община Преслав е отпуснала тази година от бюджета си 100 хил.лв., за да поддържа общинската  си болница. А  болниците в Белоградчик, Димитровград, Омуртаг, Петрич, Гоце Делчев,  Тутракан и др. са във фактически фалит.

Там, където могат, общинските съвети плащат и режийните, но заплатите на персонала се формират от клиничните пътеки, които изплаща здравната каса. Пътеките в общинските болници са по-нископлатени, защото там не се извършват сложни процедури, както в университетските лечебни заведения. Затова сдружението на болниците и сдружението на общините призоваха за  преосмисляне на медицинските стандарти, така че клиничните пътеки в тези болници да се заплащат по-високо.

„Здравният сектор се нуждае от цялостно реформиране, а разглеждането само на общинските болници не решава проблемите в него”, убедена е председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова. Тя предложи и друг инструмент за финансиране на общинските болници – да осигуряват здравно-социална грижа и така да получават пари и по линия на социалното подпомагане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *