Камелия Нейкова: Одобрявам машинното гласуване като избирател и като говорител на ЦИК

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Г-жо Нейкова, обявихте обществена поръчка за наемане на 12 500 апарата за машинно гласуване. Не трябваше ли да има малко по-голям резерв и машините да са примерно 13 хиляди?

В бройката, която сме обявили – 12 500, са включени и избирателните секции извън страната, както и резервните машини, машини за обучение и за разяснителна кампания, на които е предвидено да бъде инсталиран тестови софтуер. Взехме предвид колко е бил броят на избирателните секции в последните проведени избори – 12 340. Трябва да се направи уговорката, че към този момент не е ясен окончателния брой на избирателните секции извън страната, тъй като определянето им е обвързано с броя на заявленията за гласуване. Срокът за тези заявления изтича на 28 февруари. Дотогава всички български граждани, които искат да подадат своя вот в чужбина, могат да го заявят чрез електронно заявление през интернет страницата на ЦИК или на хартия в дипломатическите и консулските представителства в различните държави. Заявлението може да бъде изпратено и по пощата. В зависимост от броя на заявленията, подадени за гласуване в чужбина най-късно на 4 март ЦИК ще определи местата в държавите, в които ще се образуват секции извън страната и броя на избирателните секции във всяко място.

Има ли готовност да бъдат обучени членовете на избирателните комисии за работа с машинно гласуване?

ЦИК има готовност да проведе обучение на Районните избирателни комисии, а те от своя страна – на Секционните избирателни комисии. Разбира се, това няма как да остане без участието на евентуалния изпълнител на поръчката за осигуряване на машини за гласуване.

Това е включено като изискване в документацията на обществената поръчка – изпълнителят следва да извърши всички необходими дейности, свързани с логистика, транспортиране, инсталиране, деинсталиране, тестване, техническа поддръжка и оказване на техническа помощ и съдействие, обучения на ЦИК, РИК и СИК и обучителни материали. ЦИК е в готовност в разяснителната кампания да включи и материали за машинно гласуване, като сме предвидили изготвянето на специален видеоклип, който ще бъде излъчен по националните телевизии.

От експериментите с машинното гласуване, които ЦИК проведе досега кой вариант е по-добър – с машинното гласуване или с хартиени бюлетини? Питам ви, защото се чуха много гласове против машинното гласуване.

И двата варианта имат своите добри и не толкова добри страни. Гласуването чрез хартиени бюлетини се осъществява от години и хората са свикнали с него. От няколко години се провежда машинното гласуване – през 2009 г. то се въведе експериментално за първи път, през 2014 г. отново се проведе експериментално, след което през 2015 г. на местните избори и през 2016 г. на президентските избори беше реално в определен брой секции в страната. Лично аз одобрявам машинното гласуване и като избирател и като член на ЦИК, защото то има своите предимства. Избирателят не може да сгреши, когато гласува чрез машина за гласуване, защото самата система не позволява грешка, например да отбележи вота си с различен от позволения знак или да гласува за повече от един участник в изборите. В голяма степен е решен и въпроса с недействителните бюлетини. За някои от избирателите това е скъпо гласуване като се има предвид броят на участвалите в гласуването и цената на наетите машини. На последно проведените избори за президент и вицепрезидент през 2016 г. когато то се осъществи реално в 500 секции на територията на цялата страна, едва около 20-23% от избирателите упражниха гласа си чрез машина.

Служебният премиер изрази опасения, че ако няма кандидат за наемане на машини, изборите могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд (КС). Какво е тълкуването на ЦИК по този въпрос?

В ЦИК не е обсъждан въпроса дали ако няма машинно гласуване, това е основание за касиране на изборите или пък ще бъде основание някой да оспори резултатите. Участниците в изборите, които имат право да ги оспорят, могат да решат да упражнят правото си заради това, че не е имало машинно гласуване т. е., че избирателят не е имал възможност да избира между двата начина за гласуване, предвидени в Изборния кодекс. Компетентен да се произнесе по основателността на такава жалба е КС, но лично аз смятам, че липсата на машини за гласуване не би следвало да се приема като нарушаване на изборния процес, защото избирателите ще имат възможност да упражнят избора си с хартиени бюлетини.

Покрай забавянето на поръчката за машини, ЦИК отнесе доста критики, че не сте се успели да организирате закупуването или наемането им. Къде сбъркахте?

Неведнъж съм казвала, че ЦИК има задължение да осигури машините за гласуване след измененията в Изборния кодекс, които бяха приети през 2016 г. и обнародвани в края на май 2016г., когато бяхме на прага на предстоящите президентски избори. От 2014 г. до средата на 2016 г. осигуряването на машини за гласуване беше в правомощията на МС.

През лятото на 2016 г. ние имахме задължението да осигурим машинно гласуване в поне 500 избирателни секции така, както изискваше ИК за изборите за президент и вицепрезидент. От една страна бяхме пред прага на президентските избори, от друга страна една част от организацията на изборите, която беше в правомощията на МС, беше прехвърлена към ЦИК.

Към онзи момент никой не е предполагал, че ще има предсрочни парламентарни избори в началото на 2017 г. До момента всички процедури по ЗОП са провеждани след като съответните избори бъдат насрочени. За изборите за общински съветници и кметове през 2015 г. ЦИК прие организационно решение преди да бъдат насрочени изборите. Това наше решение беше оспорено и отменено от ВАС с мотива, че е преждевременно и че ЦИК може да изпълнява своите правомощия, едва след като бъде издаден указ за насрочване на изборите.

В комисията бяха обсъдени различни становища относно машинното гласуване, всяко от тях подкрепено с аргументи. Беше изразено и мнение, което обаче не събра необходимото мнозинство, че разпоредбите на ИК за осигуряване на възможност за машинно гласуване във всички избирателни секции са приложими при редовни избори, каквито щяха да бъдат парламентарните избори през 2018 г.

Ще си позволя да отбележа и още нещо- в Изборния кодекс е предвидено в рамките на тази година да направим три симулации на дистанционно електронно гласуване. Пак по закон през следващата година трябва да има експериментално дистанционно електронно гласуване и ако експеримента е успешен през 2019 г. такова да бъде въведено като възможност за всеки избирател. Тогава има редовни избори за членове на Европейския парламент Т. е ако Изборния кодекс запази своето съдържание такова, каквото е в момента, след две години може да сме изправени пред варианта да има три вида гласуване – хартиени бюлетини, машинно гласуване и дистанционно електронно гласуване.

Това че ще има три вида гласуване през 2019 г. не ни ли прави държава-прецедент?

Вероятно. Но нека първо да видим дали Изборния кодекс ще остане в този вид до 2019 г. Ако остане така, единственото гласуване, което ще липсва в нашата правна уредба е гласуването по пощата. Не мога да кажа колко страни имат три вида гласувания, но със сигурност не са много.

Три вида гласуване не оскъпяват ли процеса, а и смятате ли, че администрацията ще се справи с тези задачи?

Когато имаш няколко процеса, които протичат успоредно като възможност за избирателя това от една страна оскъпява процеса, а от друга изисква повече ресурси и усилия от страна на изборната администрацията. Но ЦИК като правоприлагащ орган е длъжна да се справи с тези задължения.

Не е ли по-евтин вариант да се закупят машини за гласуване вместо да се наемат?

Събрахме информация от държави, където има машинно гласуване и се оказа, че производството на машини за България е доста по-скъпа инвестиция, отколкото те да бъдат наети. Освен това е необходимо и повече време за извършване на всички дейности по произвеждане, тестване и сертифициране. Евентуално закупуване само на машини за гласуване не е целесъобразно, тъй като допълнително трябваше да се финансират всички други дейности- програмно осигуряване, тестване, логистика, обучение и др. В обществената поръчка, която сме обявили прогнозната цена за наемане на една машина е 1000 лв. без ДДС, като вече има критика и в посока, че цената е много ниска.

Вероятно, защото цената на една машина за президентските избори беше 1800 лв. с ДДС?

Централната избирателна комисия не е приела произволно цена от 1000 лв. Това е средна цена на базата на цените, които са заплащани за наем на една машина за предходните няколко избора, произведени в периода 2014 – 2016 г., независимо кой орган е провеждал процедурата по осигуряване на машините- МС или ЦИК.

Чуха се гласове, че машинното гласуване не е много надеждно. Даде се и примера с Холандия, която се е отказала от него през 2009 г., защото то е свързано с интернет. Как стои въпросът у нас?

Досега този тип гласуване у нас се е провеждало с машини, които не са свързани помежду си, т. е не е имало връзка през Интернет. Може да се каже, че в това отношение сигурността е по-голяма, защото няма опасност някой да повлияе на машините чрез мрежата. На миналите избори, когато имаше машинно гласуване беше одитирана системата като бяхме ангажирали експерти от БАН и тяхното мнение е, че сигурността на системата е в много висока степен гарантирана.

ДАНС отказа да одитира системата, защото на специалистите там е нужно повече време. Същият екип от БАН ли ще наемете?

Не мога да кажа дали ще е същият екип, но ние отново ще направим съответния одит на системата, защото това е задължително с цел да се гарантира сигурността на гласуването.

Пуснали сте обществена поръчка за отпечатване на изборни бюлетини, в която няма цена. Колко ще струва и ще може ли БНБ да се справи с отпечатването на 8 млн. бюлетини?

От 2014 г. досега печатницата на БНБ, която единствена по закон има право да отпечатва бюлетини, винаги се е справяла, не е имало проблеми. Дали ще използва като подизпълнители други специализирани печатници или не, преценката е нейна. В случай, че има такива, те трябва да отговарят на всички нормативни изисквания. Доколкото си спомням за президентските избори през 2016 г. цената на една бюлетина беше 0,18 лв. с ДДС.

Всички тези безбройни изменения в Изборния кодекс, на които сме свидетели през годините, намалиха ли нарушенията и купуването на гласове?

Не бих искала да се ангажирам с въпроса за закупуването на гласове, защото по смисъла на закона това е престъпление и други органи са компетентни да взимат отношение по него. В ЦИК е постъпвала информация, че има постановени присъди за купуване на гласове. Последните случаи за които се сещам са във връзка с проведените избори за кмет и общински съветници през есента на 2015 г.

Извън темата за купуването на гласове прави впечатление от последните няколко избора, че намалява броя на избирателите, които са гласували в нарушение на закона.

Преди всеки избор от години насам винаги има някой, който да твърди, че в избирателните списъци има 1 млн. мъртви души. Успяхте ли да ги изчистите?

Избирателните списъци се съставят от общинските администрации, а не от ЦИК. Реално погледнато мъртви души в избирателните списъци няма. Под „мъртви души“ се разбират онези български граждани, които имат постоянен адрес в страната, но не живеят в България. Но те не могат да бъдат наречени „мъртви души“, защото са български граждани с избирателни права. Това че не са в страната, не е основание да бъдат заличени от избирателните списъци и да бъде ограничено тяхното избирателно право. Препоръчвам на тези, които говорят за мъртви души, да спрат да използват този израз, защото той е некоректен към българите, които живеят извън страната.

Имаше големи спорове около Изборния кодекс колко да са секциите в чужбина. Близо 2 млн. българи живеят зад граница, в каква степен те са активни на избори?

За изборите през 2016 г. бяха образувани 325 секции в 71 държави. За предсрочните парламентарни избори предстои да разберем колко ще бъдат, но едва ли техния брой ще е съществено различен от предходните избори. Най-голям брой обикновено са секциите във Великобритания, Турция и Испания, защото там са най-активни българските граждани. Гласуващите обаче не са толкова много, че да влияят на изборните резултати в значителна степен, както се твърди. Препоръчително е българите, които живеят извън страната, да подадат заявление, за да бъдат включени в списъците за гласуване. Това ще позволи в изборния ден да гласуват по-бързо, тъй като данните им ще фигурират в списъка. Дори и да не подадат такова заявление, избирателите извън страната ще могат да гласуват в избрана от тях секция в чужбина.

One thought on “Камелия Нейкова: Одобрявам машинното гласуване като избирател и като говорител на ЦИК

  • 25.02.2017 at 13:32
    Permalink

    „Неведнъж съм казвала, че ЦИК има задължение да осигури машините за гласуване след измененията в Изборния кодекс, които бяха приети през 2016 г. и обнародвани в края на май 2016г., когато бяхме на прага на предстоящите президентски избори.“ Говорителят на ЦИК ясно каква, че ЦИК е виновна за липсата на машини. При това положение не би ли трябвало да понесат някаква отговорност? Това е престъпна бездействие, от което са настъпили особено големи вреди. Приети са през 2016 и обнародвани в края на май, а 8 месеца по-късно нищо не е предприето.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *