Калин Калпакчиев: Прокуратурата не може да се справи с корупцията

Проблемът е в личностите, казва Калин Калпакчиев, член на ВСС
Автор: Иглика Горанова

Законът за съдебната власт бе приет след доста спорове. Осигуряват ли текстовете така, както бяха гласувани в парламента, изпълнението на препоръките на европейските ни партньори?

Подготвяното повече от една година изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) вече е факт. Предстои обнародването му в Държавен вестник. Целта на промяната в законите (преди това, приетата поправка в Конституцията и последвалото изменение в ЗСВ), е да се гарантира независимостта на съдебната власт – независим съд и ефективна прокуратура. До това се свеждат и препоръките към България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка на ЕК – да гарантират приложението на принципа на върховеството на правото и правовата държава, неотменна част от които е независимият съд. Доколко само нормативните изменения ще постигнат тази цел е въпрос, който отдавна има отговор. Необходимо е законите да бъдат прилагани добросъвестно и с вещина от морално издигнати личности, едва тогава положителната промяна в обществото, и в отношенията между хората е възможна. Основната част от текстовете, залегнали в приетия миналата седмица закон се отнасят до статуса на съдията (назначения, повишаване, дисциплинарна отговорност) и целят осигуряване на възможност добре подготвени професионалисти, с безупречен интегритет, да бъдат назначавани за съдии и впоследствие да се повишават в кариерата. Друга част от проекта засяга овластяване на общите събрания на съдиите при администриране на съда, както и ролята им при избора на председател. По тези два пункта има напредък, въпреки че в окончателните редакции на закона ролята на общите събрания на съдиите беше сведена от решаваща до съвещателна. Оттук насетне изцяло от съдиите зависи как и доколко ще използват новите възможности да въздействат при управлението на съдилищата и така да бъдат ефективен коректив на председателя и ВСС.

Най-същественият недостатък на нормативните промени до момента, който крие основателен риск за поредното „буксуване” на съдебната реформа, е липсата на достатъчно радикална промяна в начина на избиране, структурата и дейността на Висшия съдебен съвет. ВСС се раздели на съдийска и прокурорска колегии и това е добро решение. За да работи разделението, обаче, в полза на независимостта на съда, е необходимо промяна в начина на избор на членовете, избирани от Народното събрание, които са мнозинство в съдийската колегия. Те и занапред ще се избират по неясно (и поради това безпринципно) договаряне между партиите в парламента. Съвсем пресен е споменът за това как в края на 2015 г. бяха избрани с 2/3 мнозинство новите съдебни инспектори – отново с партийни сделки и без значение за качествата на кандидатите. Пряко избраните от съдиите членове на ВСС ще бъдат отново малцинство. А и след промените в закона ВСС концентрира целият властови ресурс в съдебната власт. Нито промяната в Конституцията, нито в ЗСВ осигуриха възможност за промяна във властовите баланси, така че съдиите да получат реална възможност съществено да влияят върху администрирането на системата.

От “Правосъдие за всеки” обявиха, че законът е ликвидирал всякаква възможност за реформа в структурата и йерархията на прокуратурата и тя станала още по-единна под абсолютната и безконтролна власт на главния прокурор. Доколко е основателна тази критика?

Не подлежи на съмнение, че в частта за прокуратурата промените в закона са предимно редакционни и не водят да разчупване на посттоталитарния й модел, както и до ограничаване на безконтролната власт на главния прокурор. Възможностите за упражняване на контрол върху всички сфери на обществения живот (не основно за наказателно преследване), и то без санкцията на съда, остават. Прокуратурата показва (особено ярко в мандата на настоящия главен прокурор), че е неспособна да води успешна наказателна политика срещу корупцията. Това обстоятелство беше емпирично онагледено в годишния доклад на Центъра за изследване на демокрацията, представен през месец юли тази година. Това е така, защото главният прокурор фактически се назначава (макар и формално да се избира от ВСС) от силните на деня, които така си осигуряват защита от наказателно преследване. Примерите, които потвърждават това положение са многобройни. Въпреки наличието на осъдителни решения срешу България от съда в Страсбург не се въведе възможност за ефективна отговорност на практически недосегаемата фигура на главния прокурор.

Приемането на закона гарантира ли, че следващият ВСС ще може да си върши работа? 

Всъщност и сега действащите закони и правила не са пречка ВСС да изпълнява добре функциите си. Проблемът винаги е бил в персоналния състав, в качествата на личностите, които предопределят и качеството на дейността на колективния орган. Малцинството от шестима съдии в бъдещата съдийска колетия ще се избират през лятото на 2017 г. за първи път пряко от всички съдии. Надеждата е да се кандидатират независими и добри професионалисти, които да отстояват честно каузата на съдебната независимост. Едва ли е реалистично да очакваме от парламента да изберат останалите шестима членове на колегията по начин, различен от утвърдения порочен модел. Много симптоматичен за следващия ВСС ще бъде изборът за председател на Върховния административен съд, който ще има решаваща роля в бъдещата съдийска колегия. Опитът ни до момента при провеждане на избори за председатели и главен прокурор не дава особени основания за оптимизъм. При всички случаи, ако съдиите активно участват в процедурите за избор на председатели (номиниране и изслушване) и в администрирането на съдилищата, за новия ВСС ще бъде по-трудно да прокарва зависими назначения, особено за големите съдилища.

Сп. Икономист

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *