Какво правим с насилието срещу мъже, старци и инвалиди?

По повод Истанбулската конвенция: извън и отвъд споровете дали и доколко се въвеждат прелюдии към законодателни промени във връзка с вносни философски конструкти като “gender” и “трети пол”, ми се струва резонно да се отбележи:

Конвенцията касае насилието срещу жени. Недоумението ми: да, насилието срещу жени е лошо нещо и трябва да се преследва и наказва. Но какво правим с насилието срещу мъже, деца, старци, хора с ампутирани крайници, кривогледи и такива, носещи очила втори диоптър; с насилието срещу хора, иначе здрави като бикове, насилието срещу банкови служители, зъболекари, шофьори на ТИР-ове, дизайнери, перкусионисти, делтапланеристи, фокусници и пещерняци? За всяка от тези (и още хиляди други) групи и възможни множества отделни ли конвенции ще трябва да се ратифицират?

Доколкото съм запознат, българското законодателство като цяло има отрицателно отношение към насилието въобще. Насилието е криминализирано в Наказателния кодекс и се наказва по съответния ред – в целия му спектър от шамара до убийството, независимо дали потърпевшият е жена, мъж или нещо трето и четвърто, въобразено или реално. Кому е нужно, питам се, да бъде извеждан в отделна конвенция въпросът за конкретното насилие срещу конкретна група от населението, след като всяко насилие се преследва (успешно или не – това е друг въпрос) по общия правов ред? Защо са се трепали родните юристи да измислят Наказателен кодекс, след като някак се оказва, че видовете престъпления следва да бъдат раздробявани до потенциална безкрайност чрез тематични конвенции?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *