Изборът за нов ВСС – уговорки и договорки

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Понеделник, 11 септември. С впечатляващо мнозинство от 20 гласа Висшият съдебен съвет избра председател на Върховния административен съд (ВАС) за следващите седем години. Изборът на Георги Чолаков, предложен от досегашния шеф на ВАС Георги Колев, щеше да е още по-убедителен, ако беше избор на новия състав на ВСС, в който магистратите сами определиха своите представители, а на депутатите се налага да събират квалифицирано мнозинство в пленарната зала, за да попълнят квотата си.

Мандатът на досегашния ВСС, който ще бъде запомнен с многобройни скандали и критики от страна Брюксел, изтича на 3 октомври, а този на шефа на ВАС Георги Колев – през ноември. „Избираме председател на ВАС в края на мандата си, когато всеки член на ВСС е съсредоточил своя поглед към изхода. Няма как да не останат съмнения, че този избор е повлиян от договорки“, коментира председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Предмет на договорки, без съмнение, е квотата на парламента във ВСС. На 7 септември депутатите от правната комисия изслушаха с видима досада и почти без въпроси 18-те кандидати на политическите сили. Основният въпрос след това изслушване бе не какви са качествата на кандидатите и колко добри са концепциите им, а кои седем от тези 18 души ще отпаднат. Предварително зададената формула преди избора е 4:3:2:2 съответно за ГЕРБ, БСП, ДПС и Обединените патриоти.

Изборът за ВАС

На пръв поглед изборът на нов председател на Върховния административен съд изглежда безапелационен. Георги Чолаков беше подкрепен от рядко голямо мнозинство във ВСС, като освен обичайното около главния прокурор за него гласува и Камен Иванов, един от инакомислещите в съвета. Преди това Чолаков получи и много по-солидна подкрепа сред съдиите във ВАС в сравнение с конкурентката си Соня Янкулова – 48 срещу 13 гласа. Но…

На пленума на ВАС на 8 юни, на който двамата кандидати се бориха за доверието на колегите си, една трета от съдиите не присъстваха. А преди вота се появиха публикации, че на магистратите е оказван натиск да гласуват за Чолаков, ако не искат да се пречи на работата и на кариерното им развитие. „Не съм оказвал на никого натиск“, декларира пред медиите след избора си Георги Чолаков и добави, че не знае такъв да е оказван и от друг. Малък детайл са свидетелства на съдии от ВАС пред „Икономист“, че в дните преди избора Чолаков многократно е бил в кабинета на досегашния шеф Георги Колев.

Сравнението между професионалните биографии на кандидатите – и двамата съдии от ВАС, е в полза на отхвърлената от ВСС Янкулова. Тя е с 21-годишен стаж във ВАС от общо 32 години като съдия, а преди това е била зам.-председател на Софийския районен съд и зам.-председател на Софийския градски съд. Кариерата си на магистрат прекъсва на два пъти, за да влезе в политиката – първо през 2001 г., когато става зам.-министър на отбраната в правителството на НДСВ, а след това през 2008 г. като зам.-министър в МВР. Янкулова е автор на научни публикации и на становища, свързани с административното право. Тя е експерт в областта на европейското право. Във ВСС кандидатурата й беше подкрепена от председателя на ВКС Лозан Панов и съдиите Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Галина Карагьозова и Юлия Ковачева. Сред мотивите и на петимата бяха нейната сериозна професионална експертиза и възможността й с твърдия си характер да отстоява независимостта на съда.

Чолаков е бил председател на Районния съд в Сливен и зам.-председател на Административния съд в същия град. Работил е още като адвокат, като синдик, бил е и нотариус. През 2012 г. става съдия във ВАС след конкурс между юристи извън системата. Основният мотив на номиниралия го досегашен шеф на съда Георги Колев беше диалогичността на приемника му и убеждението, че той ще съумее да изгради доверие в колектива.

Именно докато е бил нотариус в Балчик, Чолаков е придобил 10 вземания, обезпечени с ипотеки на имоти в района. Пред медиите той обясни, че не е бил първичният кредитор, а е изкупил дълг от свой приятел. И още, че ги е декларирал в публичната си декларация пред Сметната палата, когато е станал съдия във ВАС, въпреки че не е бил длъжен да го направи.

За разлика от Соня Янкулова срещу Георги Чолаков има две жалби до Инспектората на ВСС и две прокурорски преписки, завършили с отказ за образуване на досъдебно производство.

Концепциите за ВАС

Повече прозрачност в работата на Върховния административен съд, включително за медиите и подобряване на условията за работа, са два от основните акценти в концепцията на новия председател на съда Георги Чолаков. Той разкритикува предишното ръководство на ВАС заради липсата на становище по промените в Административнопроцесуалния кодекс, с които се увеличават таксите за гражданите и така се ограничава достъпът до правосъдие – критика, която беше отправена и от другата кандидатка – Соня Янкулова.

Акцент в нейната концепция беше съдебната независимост, която според Янкулова е състояние на духа. Пред членовете на ВСС тя разви конкретни предложения как да се реши въпросът с натовареността във ВАС, което е основна причина за бавното правораздаване и оттам за влошаване на неговото качество.

В отговор на въпрос от главния прокурор Сотир Цацаров и Чолаков, и Янкулова бяха единодушни, че мястото на прокуратурата е в съдебната система. Но последната направи уговорката, че важно е не мястото, а качеството на работата, с думите: „Ако преместите една ябълка, тя няма да стане круша, нали?“.

Указът за назначаването на шефа на ВАС Георги Чолаков трябва да бъде издаден от президента Румен Радев, който заяви, че новият шеф на ВАС е трябвало да бъде избран от новия ВСС. Зад тази позиция на Радев някои политици видяха задкулисни договорки за избор на политическата квота във ВСС от парламента.

Квотата на политиците във ВСС

5:6:2:2:2:1 – общо 18 номинации, съответно от ГЕРБ, БСП, ДПС, „Обединените патриоти“, „Воля“ и от един независим, бяха принудени да изслушат депутатите от парламентарната правна комисия. Буквално принудени, ако се съди по липсата на какъвто и да е интерес към концепциите или биографиите на кандидатите. А интригата, която остана до редакционното приключване на броя, беше коя от петте номинации на ГЕРБ ще отпадне, както и кои три от шестте на БСП, за да се попълни предварително договореното между политическите партии съотношение 4:3:2:2. Без никакъв шанс за кандидатите на партия „Воля“ или на независимия депутат Ангел Исаев.

Интригата остана, защото до края от БСП упорито повтаряха, че ще гласуват за всички свои шестима кандидати и така ще провалят необходимото квалифицирано мнозинство. Социалистите са в състояние да го направят, защото за първи път за всеки член от парламентарната квота във ВСС трябва да гласуват минимум 161 депутати. А при положение че Веселин Марешки се закани групата му да бламира изборите заради отказа на останалите партии да включат и техен представител в съдебния съвет, без гласове от най-лявата част на парламента не може да се мине.

Кои са сигурните? От общо пет кандидатури на ГЕРБ Цветан Цветанов застана зад четири – съдиите Боян Магдалинчев, който е зам.-председател на ВАС, Вероника Имамова от ВКС и прокурорите Калина Кючукова и Гергана Мутафова. Депутатът Георги Марков предложи и пета кандидатура, на съдия Мирослав Джеров, син на Александър Джеров. Фаворитът в съдийската квота на ГЕРБ в тези номинации е Боян Магдалинчев, който смята, че раздорите във ВСС трябва да бъдат прекратени, както и че трябва да се създаде още една структура в и без това раздутия щат на съвета – аналитично звено, към което да бъдат привлечени хора от академичните среди. За увеличаване на щата на ВСС се обяви и Мирослав Джеров, според когото трябва да има допълнителна структура, която да гарантира независимостта на съдиите.

Кандидатите на БСП за съдийската колегия във ВСС са Диана Хитова от ВКС, Марина Михайлова от ВАС, Драгомир Кояджиков от Апелативния специализиран наказателен съд и Даниела Марчева от Софийския апелативен съд. Номинациите на левицата за прокурорската колегия са Маринела Тотева от Върховната административна прокуратура и Светлана Бошнакова от Върховната касационна прокуратура. Като най-сигурна в съдийската квота до последно се спрягаше кандидатурата на Марина Михайлова, известна в професионалните среди с отстояване на мнението си. В концепцията си Михайлова залага на съдийската независимост и на обучения в тази посока в Националния институт по правосъдие.

„Обединените патриоти“ предложиха за съдийската квота адвокат Боян Новански, номиниран лично от Волен Сидеров, а за прокурорската Йордан Стоев, който отказа да образува досъдебно производство срещу Делян Пеевски за източването на КТБ по сигнал на „Протестна мрежа“.

Кандидатите на ДПС са съответно съдия Стефан Грозев от Софийския апелативен съд, за когото се твърди, че е в близки отношения с Пеевски, и следовател Пламена Апостолова, завеждащ отдел „Стопански“ в Националната следствена служба.

Четири партии – БЗНС, Движение „Да, България”, ДСБ, ДЕОС и Зелените изпратиха писмо до всички парламентарни групи да не избират съдия Стефан Грозев (ДПС), съдия Боян Магдалинчев (ГЕРБ), адвокат Боян Новански (ОП) и прокурор Йордан Стоев(ОП), защото “това ще задълбочи модела „Кой“ в съдебната власт“.

Политическите очаквания към новия състав на кадровия орган на съдебната власт е той да не произвежда толкова много скандали, колкото досегашния ВСС. Последният ще остане в историята с #Яневагейт, разкритията за шпицкоманди и критичните мониторингови доклади на Европейската комисия. Може би за да отговорят на тези очаквания, „запазването на добрия тон“ бе в основата на концепциите на част от номинираните кандидати.

Бюджетните очаквания са новият ВСС да предложи функционален анализ на раздутата съдебна администрация. Над 10 хиляди души, които не са задължително юристи, работят в момента в системата и отдавна се говори, че тази бройка трябва да бъде оптимизирана.

Очакванията на магистратите към административното им ръководство е да намери правилната формула за преразпределение на делата, така че да се разтоварят най-натоварените съдилища за сметка на по-малко натоварените.

А обществените очаквания са този ВСС да бъде по-малко зависим от политиците и да създаде по-добра среда за качествено и бързо правораздаване.

Наследството

Висшият съдебен съвет оставя в наследство на своите приемници силно раздута администрация. ВСС функционира като Министерски съвет на съдебната власт. Има шест специализирани дирекции и общо 158 души администрация. Отделно всяка дирекция има по повече от 20 сътрудници, които трябва да осигуряват работата й.

Преди пет години, когато беше избран този ВСС, администрацията беше от 101 души, разказаха пред „Икономист“ членове на съвета. По предложение на представляващия ВСС Димитър Узунов от 2013 г. на няколко вълни са назначени нови 57 сътрудници. Независимо от съществуването на този голям административен апарат никой от него така и не направи проверка на случаите, в които беше замесено името на новия шеф на ВАС Георги Чолаков, а той беше оставен сам да обяснява и да се оправдава в деня на избора си. Според членове на ВСС съветът има нужда от добри юристи в отдела, който се занимава с всички недвижими имоти и сгради, собственост на съдебната власт. Както и от IT специалисти във връзка с проекта за въвеждане на електронното правосъдие.

В графата „позитиви“, които този ВСС оставя, е изработеният коефициент за нормата на натовареност на съдиите. Той отчита сложността на делата и това дава възможност да се направи една справедлива оценка на работата на магистратите. Според юристи от администрацията на съвета изработването на такава норма на натовареност в Германия е струвало 3 млн. евро, а у нас едва 40 хил. лв. Тази норма обаче не се прилага за върховните съдилища, които сами трябва да си изработят такава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *