ИПИ: Среден на състоянието на съдебната власт

Eкипът на Института за пазарна икономика (ИПИ) си постави за цел да изследва дейността на съдебната власт от гледна точка на нейната публичност, прозрачност и следващата от това отчетност. Причината е, че публичното и прозрачно администриране на съдебната власт е важен елемент от функционирането на държавата. Публичността и прозрачността гарантират възможността гражданите системно да следят за законосъобразното и добро упражняване на властта.

Изследването проследява публичността и прозрачността в пет области:

 

  • бюджет на съдебната власт,
  • предлагане, обсъждане и приемане на актове на Висшия съдебен съвет
  • ключови решения при кариерното развитие на магистратите и избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите,
  • предоставяне на административни услуги за гражданите и бизнеса,
  • законодателен процес при регламентиране работата на съдебната власт и избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание.

Изследването е проведено на база разработена от ИПИ методология, която включва въпроси в петте посочени области. Всеки въпрос съдържа четири възможни отговора, на които съответстват количествени оценки от 0 до 3. Количествените оценки за всеки въпрос определят четири възможни състояния на публичност, прозрачност и отчетност на съдебната власт: СЛАБО, СРЕДНО, ДОБРО и ОТЛИЧНО. На базата на обща оценка от всички посочени отговори се определя крайна оценка за съответния период на изследването.

Въпросникът бе попълнен в периода юли-септември 2017 г. от 8 експерта: действащи съдия, прокурор и следовател (на районно и окръжно ниво), член на Висшия съдебен съвет, практикуващ адвокат, представител на академичната общност в областта на конституционното право, експерт от неправителствения сектор в сферата на правосъдието и разследващ журналист.

При проверка на представените отговори се установи обща оценка на състоянието на съдебната власт: СРЕДНО. Съгласно приложената методология това означава оценка от 37 до 72 точки, която показва:

„Състояние на ограничена прозрачност и отчетност на съдебната власт, при което избирателно се осветляват процесите по управление и администриране”.

При тази оценка формирането и изразходването на бюджета на съдебната власт не е достатъчно прозрачно, а участието на гражданския сектор е ограничено или формално. Становищата на гражданите и гражданските организации относно правосъдието се отчитат на избирателен принцип без това да води до подобряване на услугите. Процесите на взаимодействие между трите власти допускат политическо влияние над съдебната власт, което застрашава върховенството на правото и устоите на правовата държава.

Конкретните резултати в петте изследвани области са обобщени по-долу.

1.       Бюджет на съдебната власт

Общата оценка за прозрачността и публичността в тази област е сред най-ниските. Тя показва състояние на ниска публичност при изготвяне и приемане на бюджета, без да се отчитат становищата на магистратите. От това следва и формално отчитане на изпълнението на бюджета при неясна процедура за търсене на отговорност от управленските действия на ВСС. Съществува опасност да се запази тенденцията средствата за съдебната власт да продължат да се повишават без да са обвързани с критерии за бързина и качество на правосъдието.

2.       Актове на ВСС

На база на получените отговорите от респондентите са открояват следните добри и лоши практики:

  • негативни практики – ВСС не изпълнява основната си роля по опазване независимостта на съдебната власт. Проявление на тази слабост е липсата на реакция и непредставяне на становища от ВСС при промяна на основополагащи законопроекти за организацията и устройството на съдебната власт. Такъв пример е отказът от позиция на ВСС по измененията на Конституцията на Република България от 2015 г. и последвалите от това промени в Закона за съдебната власт от 2016 г.
  • положителни практики – на страницата на ВСС съществува обособена секция „Обществени консултации”, където са налични проектите на подзаконовите нормативни актове, приемани от съвета. При проверка в нарочния раздел на интернет страницата се наблюдава положителна тенденция за наличието на справка за постъпилите становища, както и отчет за приетите и отхвърлени становища, придружени с аргументация.

 

3.       Ключови решения при кариерното развитие на магистратите

В тази област, според интервюираните, средата значително се е подобрила – отнета е  порочната практика за намеса на прокуратурата при кариерното развитие на съдиите чрез ликвидиране на общите комисии по атестиране и конкурсите.

Основните идентифицирани проблеми са:

  • Недостатъчна бързина за провеждане на конкурсите при прилагане на новите условия след промените в Конституцията от 2015 г. и Закона за съдебната власт от 2016 г.
  • Желание за връщане на режима на командироване, при който се отслабва публичността на процеса – вместо явен и достъпен за всички конкурс се стига до еднолично решение на председателя на съда кой да бъде командированият.

 

4.       Предоставяне на административни услуги за гражданите и бизнеса

Представените резултати от изследването показват, че финансовото измерение на услугата правосъдие остава неясна за обществото – колко точно плаща в отделните области на държавата за различните структури и дали това е обвързано с определена резултатност.

Неяснотата се отнася и за ситуацията, в която отделният гражданин би инициирал дело или е привлечен в определено производство.

5.       Устройствени проблеми за съдебната власт

Положителните тенденции в тази област, които се отчитат от респондентите, са разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийска колегия и прокурорска колегия както и възможността за пряко избиране на членовете на ВСС от магистратската квота. Въпреки това проучването показва отказ на ВСС да зачита демократични институти като съдийското самоуправление.

Общ коментар

Макар и Република България да е в пълноправна принадлежност към Европейския съюз, наблюдаваме последователен отказ от страна на законодателната и изпълнителната власт да положат целеустремени усилия за приравняване на българското законодателство с международните стандарти. Така отговорната пред обществото за защита на интересите на всеки гражданин съдебна власт остава беззащитна сама по себе си от останалите два клона на властта.

При това състояние на съдебната власт са необходими усилия в две основни направления:

  • промяна на законодателството с цел осветляване на процесите по администриране на съдебната власт и създаване на сигурност за магистратите за професионалното им развитие, както и предвидимост за гражданите и бизнеса за развитието на потенциален съдебен процес,
  • последователни институционални усилия от страна на ВСС за подобряване условията на функциониране на съдебните институции.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *