Имаме над 2800 безработни инженери, но бизнеса търси индийци и виетнамци

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

29 години след началото на промените България отново отваря пазара си на труда за виетнамци. Добавената стойност е, че се отваря и за индийци и бангладешци. На инженери от тези две държави се разчита да се попълнят липсите у нас.

По данни на работодателските организации дефицитът на инженери само в машинната индустрия е от над 2830 души. Тези позиции не са обявени в бюрата по труда, а са пуснати в различни сайтове за намиране на работа.

Глад има и за електроинженери и инженер-химици. „Нуждата е от десетки хиляди работници”, коментираха пред „Икономист” от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според шефа на работодателската организация Васил Велев реалната нужда даже е много по-голяма – от 500 хиляди души – специалисти и работници. Велев смята, че за да се попълнят тези нужди, трябва да се насърчава основно вносът на работна ръка от Украйна, Молдова и Македония, което обаче е нереалистично.

Надеждите, че може да си внесем инженери от Украйна, не трябва да са прекомерни, защото украинците предпочитат полския пазар, който вече е приютил близо 1 милион украинци, а поляците се притесняват тези хора да не потеглят после към Западна Европа. Средната заплата в Полша е 1000 евро. Според президента на КНСБ Пламен Димитров спогодбите ни за внос на работна ръка от Украйна и Молдова се провалят заради ниското заплащане у нас и сезонните работници. И онези от тях, които работиха в България миналото лято, няма да се върнат отново.

Така за бизнеса реалистичен е вносът на специалисти от Виетнам и Индия и евентуално от Бангладеш. Виетнамски правителствен сайт, цитиран от БТА, съобщи през декември миналата година, че ще насочва през 2018 г. квалифицирани виетнамци, които търсят работа в чужбина, към Австралия, Канада и България с цел „да получават по-високи заплати”. Средната работна заплата във Виетнам е 161 евро, в Индия – 370 евро, а в Бангладеш – 19 евро.

„Чуждите работници плащат осигуровки, удържат им се данъци и вливат пари в икономиката”, защитават тезата си от АИКБ. Според тях именно чуждите работници правят възможен икономическия растеж.

 

Облекчения за внос

Вносът на експертна работна ръка се отпушва, след като кабинетът разшири кръга на лицата, които идват да се трудят със Синя карта у нас по специален ред. Специалният ред се състои в това, че дава право на работодателите да вкарват инженери – машинни, електро- и химици, без да провеждат предварителен пазарен тест. Т.е. изключва се общото правило да пуснат обява за свободна позиция, да чакат 15 дни дали няма да се появят първо български специалисти за нея и едва ако няма местни кандидати, да назначат чужденци. „Липсата на пазарен тест означава, че работодателите могат да вкарват специалисти от други държави, без да имат същите изисквания към тях, както към българските, което е несправедливо“, смята експертът от КТ „Подкрепа” Ваня Григорова. Изискването към чуждите работници е да имат подходящото образование. Други условия като сертификати за владеене на нови машини и чужди езици не са изрично записани като правило за получаване на Синя карта.  

Разширяването на списъка за по-лесно вкарване на работници от трети страни стана под натиска на работодателите, които от години се оплакват от системен недостиг на пазара на труда. „Очакваме липсите да бъдат запълнени от специалисти от Индия и Виетнам, като си даваме сметка, че вносът на работна ръка от тези държави не може да продължи повече от три-четири години. Следваме процесите в другите държави”, коментира пред „Икономист” проф. Богдан Угърчински, член на Националния съвет на АИКБ.

 

Безработни, но немотивирани

Според синдикатите такъв внос не е крайнонеобходим, защото и сега има достатъчно български безработни инженери. По данни на Агенцията по заетостта (АЗ) към 30 септември 2017 г. в бюрата по труда в страната са регистрирани  2880 безработни инженери. От тях 5,8% са на възраст до 30 години, 49,8% – от 30 до 50 години, а 44,4% са над 50 години. За 340 свободни позиции към тази дата не са били насочвани хора, защото работодателите са имали високи изисквания, става ясно от справката на АЗ. В условията са посочвани стаж от 10 – 15 години, владеене на чужди езици и сертификат за работа с нови машини. „Това са твърде високи изисквания за заплатите, които се предлагат, и няма как тези места да бъдат запълнени, защото висококвалифицираните хора не са без работа”, коментираха пред „Икономист”  от двата синдиката. Като причини да не се заемат работните места Агенцията по заетостта посочва ниски възнаграждения и непривлекателни условия на труд, но също и деквалификацията на безработните инженери над 50 години. Тя препоръчва работодателите да правят повече допълнителни обучения, макар че част от тях правят такива.

От синдикатите обаче са скептични, че у нас ще има голям наплив на висококвалифицирана работна ръка, защото заплатите в секторите, в които се търсят инженери, никак не са големи. Според техни данни стартовата заплата за млад специалист в машинната индустрия е 800 лева, а след натрупан опит се стига до 1400 – 1500 лв. По данни на НСИ за миналата година средната заплата в преработвателната промишленост е 950 лв. „Работодателите предлагат общежития, като ги поддържат за своя сметка. Ако не правят това, няма как да привлекат специалисти”, коментира проф. Угърчински.

На въпрос на „Икономист” защо бизнесът, който изпитва недостиг на работна ръка, не направи усилие да привлече тези 2880 безработни инженери, от АИКБ отговориха, че част от тях не искат да пътуват, или че си имат свой малък бизнес, или че са се регистрирали в бюрата по труда „просто така”. „Не може да задължиш никого да си сменя местоживеенето, ако не иска”, обясни проф. Угърчински.

Работодателските организации смятат, че България сега е привлекателна за работници от трети страни, както Западна Европа – за българите. И се осланят на опита на Румъния, в която бе отворен автомобилен завод с изцяло виетнамски работници. Квотата за чужди работници в икономиката на Румъния за 2017 г. е 23 000 души, като изискването към работодателите е да плащат минимум средната работна заплата за страната, която е 800 евро. У нас средната заплата е 530 евро.

„Сега е моментът работодателите да вдигнат заплатите, но вместо това те предпочитат да заложат на внос на работници. Този ход обаче няма да подобри състоянието на българския пазар на труда”, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров.

 

Още по-отворени

В стремежа да отговорят на нуждите на работодателите, които имат за свой поддръжник вицепремиера Валери Симеонов, управляващите промениха и Закона за трудовата миграция. Работодателят вече не е длъжен да взема  становище от синдикатите, ако иска да внесе чуждестранни работници, когато те надвишават 10% от общия състав от наетите в предприятието. Работодателите обаче искат да се увеличи срокът на разрешението за достъп на чуждестранен работник до пазара на труда в България. В момента той е една година с опция за удължаване с още три. АИКБ настоява чуждестранният  работник да може да се труди у нас две години, с възможност за удължаване на срока до пет години. А на петата година от постоянния си престой у нас всеки чужденец има право да подаде молба за българско гражданство. „В случай на наемане на лица от отдалечени страни като Индия и Виетнам транспортните разходи до България сериозно влияят на финансовото натоварване на работодателя и за него ще е по-ефективно тези разходи да се разпределят за по-продължителен период от време”, се казва в мотивите на бизнес организацията. Вероятно тези предложения ще бъдат подкрепени при второто  четене на промените в Закона за трудовата миграция. Социалният министър Бисер Петков обоснова промените за облекчаване на процедурите за наемане на чужденци с факта, че само 177 души от трети страни са се възползвали от т.нар. Синя карта за работа у нас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *