Има четири почти идентични неща в Гърция и в България

Струва ми се, че има поне четири почти идентични неща в Гърция и в България (със съвсем малки нюанси):
1. Желание – да се изяждат (профукват) милиарди наготово – непроизведени, незаработени, незаслужени пари, а после друг да плаща (е, да – в Гърция да плащат европейските граждани, а в България – българските граждани плюс техните деца и внуци).
2. Население – което вярва в басни, приказки, илюзии, популистки обещания и лесни решения, но не се чувства виновно за състоянието и за безумните политици, които избира (е, да – в Гърция народът си се отживя безхаберно и в мързел и веселие, а в България народът си го изстрада в мизерия, хаос и анархия).
3. Рекет – упражняван от министър-председателя (е, да – в Гърция спрямо европейските институции, в България спрямо българските институции)
4. Катастрофа, която начинът, по който страната бива управлявана, става неизбежна (е, да – в Гърция Европа ще се намеси и ще им плати масрафа заради и в името на Европа, европейското единство, Европейския съюз и еврозоната, а в България ще изручаме още веднъж катастрофичните жабета и ще продължим да дълбаем дъното, за да видим колко още има под него)

Свързани публикации

Един коментар за “Има четири почти идентични неща в Гърция и в България

  • 21.02.2015 в 20:25
    Permalink

    По повод коментари на проф. Слатински, в които се представя гръцкият народ като мързелив и безотговорен, с ясни намеци за съответни качества и при българското общество, почувствах нуждата да споделя тревогите си за последствията на подобни лекомислия.
    Въпреки че с България ме свързва единствено това че съм се родила в София и че в Казанлък са погребени дядо Хараламби и баба Деспина, политемигранти от гръцката съпротива, имам много приятели там и обичам българския народ като родния си. Българче да се наричам би била първа радост и за мене. Ето защо ме вмущава и безпокои еднакво всеки опит да се обижда масово който и да е от двата народа и да се настърва косвено единия срещу другия. Искам да вярвам, че мотивите на проф. Слатински са благородни и ефектът, който търси, е читателите да се замислят, но по скромното ми мнение, това не може да бъде постигнато с обиди и изкривяване на истината. Не съм специалист по история, но поне съм запозната с факта че местен фашизъм в Гърция не е имало. Народът се е съпротивявал на всеки опит да бъде подтиснат или лишен от свобода на мислене от древността до ден днешен. Химнът на свободата на Дионисиос Соломос е избран сред толкова много алтернативи за Национален химн на страната. Девизът в гръцкия национален флаг е „Свобода или Смърт“. Диктатурата от 67ма година е свалена от стотици хиляди мислещи хора, от всички идеологически пространства. Да , гърците обичаме да се веселим, но обичаме и работата. Честолюбие , гордост и чувство за дълг се съчетават в едно качество , което наричаме „филотимо“ и обществото остракира всеки, който не го притежава.
    За кризата и дълговете пълна картина може да получите само ако разгледате всички факти, а сам признавате че не сте „наясно с гръцкия пейзаж“. Запомнете три цифри – 30-30-30 . Това са 30% безработица, 30% загуба на БНП и 30% от населението под бедността. И всичко това е станало през последните 5 години, от една „програма за фискални мерки“, която гласоподавателите не само приеха, но и гласуваха два пъти не за да получат пари а за да изплатят дългове и да си спечелят отново гордостта. Друг въпрос е как са били изразходвани тези пари. Некадърни политици и мошенници има навсякъде. Това стана ясно, но късно. Не сладки думи, а лъжи и игри със статистиката ни измамиха.
    Да, прав сте, гърци и българи имаме още дълъг път докато се научим да избираме тези които ни управляват, но поне вече има светли примери и от двете страни на границата.
    Дотогава, искрено ви моля да помогнете с опит, знания и аргументи. Атаки и стереотипи от рода на “ мързели“, “ паразити“, „геронтофили“ и „болна тълпа“, когато се лепят така масово на цял народ не само не помагат на системното мислене за решаване на кризата, а създават условия за омраза. Гебелсовата тактика за изтребване на нации е залагала именно на дехуманизиране и клевети спрямо тези нации. Както казах, специалист по история не съм, но поне ми е ясно, че ако не гледаме с откровенност, хладнокръвие и разум на фактите, историята се повтаря.

    Анна Канакаки
    Атина

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.