И без хамалски език парламентът олеква

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Хамалският език в парламента трябва да спре. Това е основната цел, по която ще работи Цвета Караянчева, новият председател на Народното събрание. Изглежда смирено, скромно и почти изпълнимо като задача за шеф на парламента. Парадокс е, че самата Караянчева, която ще управлява този процес на промяна, е известна с острия си език и емоционалните си реакции, но по думите на депутати от опозицията в последната половин година се е променила значително и демонстрирала повече мекота в отношенията си с колегите. Което може и да е знак, че ако устои да бъде сдържана, в пленарна зала тонът ще стане някак по-културен и по-подходящ особено в месеците на европредседателството ни.

Караянчева е 13-ият председател на парламента след 1990 г. и ще се старае да не бъде освободена предсрочно като предшественика си. Задачата не е лесна, защото начинът, по който беше „уволнен” Димитър Главчев, е живото доказателство, че постът на председател на Народното събрание безнадеждно олеква. Главчев ръководеше Народното събрание по-малко от седем месеца и за това кратко време на два пъти му беше искана оставката. Първия път оцеля с 4 гласа, но на втория път не можа. Отиде си „доброволно”, подканен енергично от лидера на ГЕРБ в името на идеята пленарната зала да бъде пълна по време на речта на шефа на Европарламента Антонио Таяни. Тя щеше да е рехава, защото БСП се закани да не влиза в нея, докато Главчев не си подаде оставката. Причината за реакцията на социалистите бе, че шефът на НС си позволи да отстрани от заседание лидерката им Корнелия Нинова заради уж обида към премиера.

Преди Главчев още двама председатели бяха принудени да напуснат предсрочно постовете си. По причини „системно превишаване на правата и неизпълнение на задълженията му в рамките на неговата компетентност” на 4 февруари 2005 г. си отиде от поста проф. Огнян Герджиков. Юристът, известен с остроумния си език и високо ниво на компетентност, си тръгна от трибуната на парламента, съпроводен от овациите на цялата пленарна зала и с уважението на колегите си, които се почувстваха виновни за този цирк – сцена, която не сме наблюдавали в българския парламент. Истинската причина за неговото отстраняване беше подготвената от вицепремиера Лидия Шулева сделка за „Булгартабак”, която обедини БСП, СДС, БЗНС-НС и ОДС срещу НДСВ. А Ахмед Доган заяви в прав текст, че „Булгартабак” сваля правителства. За да се спаси управлението, си отиде първо Герджиков, а после и Лидия Шулева и земеделският министър Мехмед Дикме.

След близо година като председател на НС на 24 септември 1992 г. Стефан Савов подаде оставка заради тежката правителствена криза в страната и натиска на лидера на ДПС Ахмед Доган.

Двамата предшественици на Главчев „паднаха в боя” в името на по-нататъшното управление на партиите си. Главчев нямаше този „кръст” на гърба си, защото управлението на ГЕРБ и ОП не е застрашено от нищо. Той няма собствена политическа или експертна тежест като Савов и Герджиков, нито пък името му е залог за оцеляването на правителството или реванш за голяма приватизационна сделка. Бе отстрелян като новобранец, вирнал нос от окопа да покаже смелост пред началството. Отиде си бързо, тихо и кротко, защото му бе наредено. Управлява лидерска партия, чийто председател казва какво да се случва – не само в изпълнителната, но и в законодателната власт. Така институцията с най-нисък рейтинг – Народното събрание, сякаш все по-заслужено се оглавява от все „по-ефирен” председател.

Проблемът и на 44-тото народно събрание не е само в слабостта на председателя му, но пък преодоляването на някои от слабостите му могат да започнат от него. Никак не е парламентаристко БСП да се хвали, че в предишната пленарна сесия е внесла в деловодството 37 законопроекта, а управляващата коалиция да ехидничи – много важно като сте внесли, нали нито едно предложение не сме ви приели. Никак не е законосъобразно парламентът да погазва собствените си промени в Закона за нормативните актове отпреди година, които изискват всеки законопроект да има финансова обосновка и да бъде публикуван за обществено обсъждане.

Т.е. не хамалският език е най-големият проблем на българския парламент, а разбирането за същинската роля на върховния представителен орган на държавната власт. Както казваше покойният зам.-председател на Великото народно събрание Гиньо Ганев: „Конституцията трябва да бъде истинска харта на демокрацията, въпросът е да не стане хартия на демокрацията”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *