Хайките срещу нелегалния износ на лекарства са за парлама

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Брадясалата тема за нелегалния износ на лекарства, виновник за хроничния недостиг на медикаменти за онкоболни на българския пазар, заля предколедно медийното пространство. Тя беше реанимирана от парламента, който излезе с доклад  за сивата икономика, че лекарствата, за които плаща здравната каса, се изнасят нелегално по две масови схеми. През болниците, които изписват лекарства, но вместо да ги дадат на болните, ги препродават на търговци. И чрез фалшиви рецепти от лекари за мними пациенти.

Прокуратурата „доразви” темата, като съвместно с ГДБОП организира акции срещу аптеки, болници и търговци и разтръби, че е заловила организирана престъпна група, която от години изнася нелегално лекарства в чужбина и за които плаща НЗОК. Конфискувани са медикаменти за 80 млн. лв. Прокуратурата обещава да проверят и всички болници дали не препродават лекарства, изписани за, но неполучени от техни пациенти. Както се казва – сетиха се.

Ударният, макар и закъснял ход на държавата е похвален, но съвсем не – достатъчен. През бюджета на НЗОК годишно се харчат 1 млрд. лв. за лекарства. А нелегалният износ на медикаменти според здравното министерство е 200 млн. лв. на година, според неправителствени организации – 400 млн. „Атрактивни” за реекспорт са главно скъпите медикаменти за лечение на рак, диабет, високо кръвно и на още няколко хронични болести.

Дали обаче само нелегалният износ е виновен за недостига на лекарства у нас? Ако е така, вината за хроничния недостиг на животоспасяващи средства е изцяло у контролните органи, които не си вършат в пълен обем и навременно работата.

Всъщност освен незаконния има и напълно законен износ. В парламента бяха огласени схемите, по които представители на легалния бизнес „опразват” пазара от скъпи медикаменти, като ги препродават в чужбина на доста по-високи цени от тези, на които са ги закупили. Първата схема е, когато голям дистрибутор внесе медикаменти, продаде част от тях в аптеките, а останалата изнесе. Печалбите са огромни, защото дистрибуторите закупуват лекарствата от производители по референтни за нашата страна цени, определяни от НЗОК. Те са възможно най-ниските за даден медикамент на европейския пазар и често в  пъти по-ниски от тези в много други страни от ЕС. Втората схема е, когато дистрибутор продава на аптеките лекарства, откъдето ги изкупува друг голям дистрибутор.

Т.е. това не са нелегални „схеми” – търговците съвсем законно търсят пътища да не са на загуба или да извлекат по-голяма печалба. Затова, след като ги огласиха, депутатите трябваше да предложат и законодателни промени, за да решат проблема. Но не би.

За една ефективна законодателна промяна трябва първо да е ясно какви количества лекарства се внасят у нас, колко и за какъв период от време се потребяват по райони и съответно колко медикаменти се изнасят. Едва на базата на такива анализи е възможно да се налага временен мораториум за паралелен износ на определени медикаменти в районите, където те не достигат. За да има обаче такава актуална и вярна информация, е нужен електронен регистър за нуждите от видовете медикаменти и потока на доставки, какъвто нито НЗОК, нито здравното министерство имат. Значи държавата може да харчи по 1 млрд. лв. годишно за лекарствени средства, но не може да даде няколко хиляди за информационна система, чрез която да бъде възможен ефективният контрол над реекспорта и да се предотвратяват  дефицити.

Ако не се изработи такава електронна система и не се предвидят по-сериозни наказания в НПК за измамите с медикаменти, акциите на прокуратурата ще са  само гол пиар. А докладите на парламентарните комисии ще прашасват в архива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *