Говорене за пред публика

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Как да си общуват политиците на консултативна среща при президента? Да внимават ли, или да не внимават какво говорят? Да се канят ли медии, когато се обсъждат въпросите на националната сигурност, или да се разчита на информация, която политиците после ще поднесат във вид, какъвто намерят за добре, на журналистите? Тези пиарски въпроси се оказаха актуалните, след като президентът Радев оповести една от дълго чаканите стенограми за състоянието на КТБ. Стенограмата не даде отговор на въпроса защо рухна банката, нито кой е виновен това да се случи, но пък даде повод на екипите, които работят с по-първите мъже, да ги съветват да говорят максимално неискрено, когато се събират в такъв формат. Посланието от нея към българските данъкоплатци е да не хранят надежди, че истината за КТБ ще излезе наяве.

Факт е, че след публикуването на „разсекретената“ по решение на съда стенограма мъглата около КТБ не се вдигна. След прочита на 101 страници остава загадка как на 29 юни 2014 г. са се събрали президент, министри, лидери на партии, шеф на БНБ и са си говорили цели 4 часа, без да успеят да дадат отговор на въпроса кой точно е виновен за фалита на банката. А беше важно да дадат отговори, защото този фалит струваше 2 млрд. лв. на данъкоплатците. Усещането след прочита на документа е за разчистване на политически сметки и за дефицит на говорене по същество. Както и за много оправдания.

Какво разбрахме от документа, който Росен Плевнелиев отказа да разсекрети? Тогавашният шеф на БНБ Иван Искров се оправдава, че БНБ няма принос към случилото се и бил напълно изненадан, когато КТБ е поискала да бъде поставена под специален надзор. Става ясно, че Бойко Борисов смята нахлуването на ДАНС и жандармерия в офисите на КТБ за пряка атака срещу институцията. Както и че според него вина носи и правителството на Орешарски, което веднага трябва да подаде оставка. От тези разговори става ясно, че ДАНС е следила КТБ от години, но е уведомила президента за проблема едва след като банката е поискала специален надзор.

Дотук нищо, което да не се знае. Безхаберието на институциите не е новина за никого.

Очакванията са президентът Радев да обнародва и втората стенограма за КТБ от 14 юли 2014 г., след като административният съд в София реши, че и тя не съдържа тайни, които не могат да бъдат разкрити. Според съдебното решение „след близо 3 години няма опасност публичното оповестяване на всички факти, свързани с фалита на банката и последиците от това, да доведе до вреда“.

С други думи, ако Радев реши да я оповести, ще възникне въпросът какво точно правят политиците при държавния глава, който и да е той – тогава Росен Плевнелиев. Дали отиват там да вземат сериозни решения, или просто си обменят информация. Очевидно е второто. И само така може да се обясни реакцията на премиера, който заяви, че вече ще ходи на срещи при президента само когато там има медии, защото вече не можело да се говори свободно. Позицията му е сходна с тази на Росен Плевнелиев, който смята, че стенограмите не трябва да се оповестяват, независимо от обществения интерес към проблема, който разглеждат, защото така ще се наруши искреността в говоренето и ще се навреди на президентската институция.
Е, няма да е голяма загуба, ако политиците станат още повече неискрени. Но ще е голяма загуба, ако президентът Радев не огласи втората стенограма, ако съдът окончателно отмени отказа му. Защото съдебните решения трябва да се изпълняват от всички, особено пък от най-представителното лице държавата. И тогава вече големият въпрос вече няма да е какво има във втората стенограма, а дали изобщо е останала някаква почва за правова държава у нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *