Евгений Евтушенко: Държаво, бъди човек!

На 85 годишна възраст си отиде големият руски поет Евгений Евтушенко. Преди две години Евтушенко даде интервю за „Россйская газета“, което припомняме.

 

2015 година е обявена за Година на литературата. По този начин държавата показва, че иска да помогне на руската литература. Но как да направи това?

Аз ще отговоря много просто: трябва да се слезе сред народа. Нашата интелигенция просто не разбира до каква степен се е откъснала от народа. Когато по времето на своите пътувания из Русия четях стихове, а известни актьори изпълняваха стиховете на великите руски поети, навсякъде залите бяха препълнени.

Коя беше най-продължителната литературна вечер през живота Ви? 

Когато през 1963 година прочетох изцяло поемата „Братската ВЕЦ“ пред работническа аудитория, в залата имаше 800 души. Но изнесоха високоговорители на улицата и там също имаше хора, които слушаха. Беше сравнително прохладно, месец април. Аз четох четири часа и половина без прекъсване. Имаше и деца. Изобщо това е един от най-щастливите моменти в моя живот. Какво струва след това някаква си Нобелова награда?

Заглавието на едно от вашите последни стихотворения вече е станало афоризъм. „Държаво, бъди човек!“. Това стихотворение е посветено на събитията в Украйна, но смисълът му е много по-широк. Какво да правим днес, когато целият свят отново е залят от политическа враждебност?

На мен винаги ми е била близка мисълта на академик Сахаров за бъдещата конвергенция на най-добрите идеи, които е създало човечеството през своята история. Това е най-правилният и чистият път: да се вземе всичко най-добро от всички философии след тяхното изучаване, да не се приемат грешките, несправедливостите, да се научим да не ги повтаряме и да вървим напред към още неназования „-изъм“. А може и да не е нужен никакъв „-изъм“, никакво специално определение за това устройство на света?

Как трябва да се изграждат отношенията между поета и властта?

Според мен Пушкин е създал идеалния образ на поета-държавник, който едновременно с това е и бунтар. На мене ми се струва, че и днешният държавник трябва да бъде малко бунтар, враг на бюрокрацията, а не да я възсъздава повторно. Това е съчетано например в личността на Петър Първи.

На трети октомври Вие ще проведете на „Лужники“ културна вечер заедно с поетесата Вера Полозкова. Защо избрахте именно нея?

Защото и тя като мен може да задържи вниманието на такава голяма аудитория.

 

 

Государство, будь человеком!

Ненька предков моих — Украина,
во Днепре окрестившая Русь,
неужели ты будешь руина?
Я боюсь за тебя и молюсь.

Невидимками на Майдане
вместе — Пушкин, Брюллов, мы стоим.
Здесь прижались к народу мы втайне
как давно и навеки к своим.

И трагическая эпопея,
словно призрак гражданской войны
эта киевская Помпея,
где все стали друг другу «воны» \* они-укр.\

Здесь идут, как на стенку стенка,
брат на брата, а сын на отца.
Вы, Шевченко и Лина Костенко,
помирите их всех до конца!

Что за ненависть, что за ярость
и с одной, и с другой стороны!
Разве мало вам Бабьего Яра,
и вам надо друг с другом войны?

Ты еще расцветешь, Украина,
расцелуешь земли своей ком.
Как родных, ты обнимешь раввина
с православным священником.

Государство, будь человеком!
Примири всех других, а не мсти.
Над амбициями, над веком,
встань, и всем, вместе с Юлей, прости.

Всем Европой нам стать удастся.
Это на небесах решено.
Но задумайся, государство—
а ты разве ни в чем не грешно?

Ночь пылающего Майдана.
С 18 на 19 февраля 2014
Талса, Оклахома

Примечание Евгения Евтушенко: «Карл Брюллов (1799-1859), автор знаменитой картины «Гибель Помпеи», близкий друг Тараса Григорьевича Шевченко, выкупивший великого украинского поэта из крепостничества одним из своих портретов для императорской семьи. Увидев впервые Шевченко, он сказал: «О, у этого человека совсем не холопское лицо».

Лина Костенко — одна из лучших сегодняшних поэтов Украины, достойная наследница Шевченко, известная своей всегдашней независимостью, которая этим выделялась и в сталинское время, когда мы  вместе учились в Литературном Институте с 1952 года».

«Я надеюсь, что это стихотворение, может быть, поможет хоть немного одуматься некоторым людям в Киеве и понять, что у них болельщиков очень много среди, как это говорится, «москалей». Все равно нам нельзя терять друг друга. Мы еще друг другу пригодимся. Мы очень переживаем за то, что происходит сейчас…»

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *