Дори звукът на дума, произнесена наум, променя гледката

Автор: Аксиния Михайлова

Господарят на гледката“ на Виолета Христова е универсално и едновременно с това интимно преживяване за всеки читател. Фрагментите в нея са като светулки, които проблясват и осветяват отрязъци от нашия собствен път в моменти на колебание, търсене, понякога дори на отчаяние от невъзможността да намерим отговор и да си обясним случващото се около нас и в нас. Това са особени светулки. Защото се появяват в зимите на душата и мислите ни. Някои от тях са невидими, защото или нямаме нужда от тях точно в този момент, или личният ни житейски и духовен опит не е достатъчен и окото ни не е способно да ги обхване в тяхната цялост и да съзре крехката им светлина.

Господарят на гледката“ е книга, която рано или късно щеше да се появи. Защото тя е съкровено преживяване или по-скоро поредица от лични прозрения на самата авторка. Всекидневни натрупвания в продължение на години. Търсене на оная невидима нишка, която ни издига нагоре, а после незнайно как и незнайно какво я прерязва за миг и ни оставя увиснали и изгубени в нищо. Или ни запраща стремглаво в обратната посока.

По стечение на обстоятелствата съм имала привилегията да бъда свидетел на много моменти, когато Виолета разпалено обяснява поредната идея и прозрения, до които е достигнала, за да ги подложи на дисекция и да ги ревизира седмица или месец по-късно. Възхищавам се на способността ѝ да продължава да дълбае, да търси, приема и отхвърля. Да се движи през всекидневието, без никога да присъства изцяло в него, защото „сетивата стесняват гледката“.

Не знам дали самата тя осъзнава на колко хора, пряко или косвено, е повлияла във важен за тях момент и им е помогнала. С онова, което говори в личен контакт, в постовете си във фейсбук, със самото си светло и мъдро присъствие. Лично на мен – много пъти. За което ѝ благодаря.

Сега държа в ръцете си тази книга и съм радостна и щастлива. И не само аз, сигурна съм в това. Защото прозренията, до които човек достига при разговор или по определен повод, ако не се запишат и съберат, са като бенгалски огън, избухват за няколко секунди, а после паметта не е в състояние да възпроизведе гледката с всичките ѝ детайли.

Когато я четях първия път, на някои места имах усещането, че се докосвам до текстовете на някои от най-големите духовни учители. Но в тези фрагменти има нещо повече. Те са изящни, защото са писани от поет, с притчовост, образност и метафоричност, която само изящната словесност е в състояние сътвори. Това е книга, която можеш да отвориш независимо кога, независимо на коя страница, да прочетеш 2-3 текста, да я затвориш и да подълбаеш малко в себе си.

Няколко пъти ми се е искало докато чета някой фрагмент, който свети за мен в този миг, да ѝ се обадя и да ѝ кажа: „Вили, благодаря за светулката на 66 страница!“ Не винаги го правя. И сигурно не само аз.

Виолета Христова, благодаря ти, че деликатно, с търпение и любов, се опитваш да ни накараш да повярваме, че всеки един от нас е господар на гледката. Поне за миг. Докато го забрави. И пак отвори книгата.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *