Дисбалансите в заплащането ще се задълбочат

Автор: Снежана Димитрова

Мотивите за приемане на Постановление № 67 от 2010 г. определя правилата за определяне на заплатите на заетите в бюджетните организации лица, които не са част от държавната администрация

В същото време, в чл.2 от ПМС-то изрично се посочва, че лицата, които засяга този проект са част от държавната администрация, но не са държавни служители. Т.е. изменението, което се предлага засяга само политическите нива в държавната администрация и органите на местно самоуправление – педседатели на Общински съвети и кметове на общини.

„Чл. 2. Приема:

  1. (отм. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
  2. (отм. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
  3. (изм. – ДВ, бр. 8 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 24.10.2017 г.) таблица на длъжностните наименования, минималните и максималните размери на основни месечни заплати на членовете на кабинетите на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите; на съветниците, експертите и техническите сътрудници в тези кабинети, както и на експертите за връзки с обществеността в кабинетите на областните управители в зависимост от минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени на служителите в държавната администрация, посочени в приложение № 1 към Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 и 103 от 2012 г. и бр. 5 и 27 от 2013 г.), съгласно приложение № 4;
  4. (изм. – ДВ, бр. 8 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г., в сила от 24.10.2017 г.) таблица на длъжностните наименования, минималните и максималните размери на основни месечни заплати на председателите, заместник-председателите и членовете на държавни комисии; на председателите и заместник-председателите на държавни агенции; на областните управители и заместник областните управители; на изпълнителните директори на изпълнителни агенции; на ръководителите на административни структури, създадени със закон или с постановление, и на техните заместници; на кметовете, заместник-кметовете и кметските наместници в зависимост от минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени на служителите в държавната администрация, посочени в приложение № 1 към Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, съгласно приложение № 5.

 

Конкретните приложения и таблици не са публикувани и не може да се направи извод дали и с колко се променят минималните и максималните размери.

 

 

Мотивите за промяна, посочени в Проекта на ПМС са:

  1. преодоляване на нормативно заложеното положение на по-ниски заплати на органите на власт в сравнение с част от служителите им;

По същество тази причина не представлява проблем. Не е описано нито в предварителната оценка на въздействието, нито в доклада на вносителя, какъв е проблемът на това, че „някои органи“, т.е. политически назначени лица получават по-ниски заплати от „ част от служителите им“. Защо това е проблем? Колко и кои са тези служители?  Ако те са ключови за съответната администрация поради техния професионален опит, отговорност и дейност, която заслужава по-високо възнаграждение, защо да не получават по-високо възнаграждение? Каква е практиката на други европейски държави? Към част от държавите служители има изисквания, които не биха могли да се поставят към политически лица и да се сравнят с политическата отговорност, която, извинете за дръзкото изказване, но не носи на българския народ спокойствие и справедливост. Докато разсъждаваме по този начин, няма как да очакваме, че в държавната администрация ще работят висококвалифицирани служители, които да не се сменят при всяка промяна на политическите управления.

Видно от Конституцията на РБ, Чл. 116. 
(1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.

За мен, този аргумент не е достатъчно коректен за да защити необходимостта за вдигане на възнагражденията на политически назначените лица в държавната администрация, а на държавните служители да се индексират незначително.

Вторият мотив:

  1. отчитане на отговорностите на органите на власт при определяне на заплатите им в зависимост от числеността на администрациите, които ръководят, бюджета, който управляват, и техните законови правомощия и функции;

Също няма да бъде постигнат с предлаганите промени. Нещо повече, промените са безпринципни и не почиват на нормална човешка, камо ли управленска логика.

В мотивите за приемане на измененията и допълненията в ПМС 67,  описани в Предварителната частична оценка на въздействието, се посочва, че

„Поради изключително сериозните отговорности на някои институции (Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, Държавен фонд „Земеделие“, Българската агенция по безопасност на храните, Агенция „Пътна инфраструктура“) се предлага конкретните размери на заплатите на ръководителите им да се определят от съответните министри по модела, възприет за Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите;“

Т.е. поради изключителността на тези административни структури, техните ръководители ще получават такива заплати, каквито определи техния министър, към който са създадени. Не е ясно как ще бъдат определени, за да се преодолее посочения проблем за съществуващите дисбалаанси спрямо тежестта на отговорностите, числеността и ресурсите, които те управляяват.

Напротив, още по-изумително е това, че за останалите ръководители на административни структури, които не са с „изключително сериозна отговорност“, заплатите ще се определят от цял междуведомствен съвет- Съвета за административна реформа след предложение на ресорния министър.

Пак не става ясно как и за какви заслуги ще се получават възнаграждения, които се определят по различен начин.

Предложените текстове не само няма да помогнат да се преодолеят дисбалансите, а обратното, ще задълбочат проблемите и постигнатото по отношение на прозрачността при определяне на заплатите ще бъде изгубено.

След тази промяна е важно да се изясни къде  и как ще се публикуват заплатите на тези органи така, че обществото да бъде запознато със заплатите на политически назначените лица в държавната администрация.

  1. определяне на заплатите на органите на местната власт от общинските съвети, вместо от централната власт.

С предлаганите изменения ще се пренесе диспропорцията във възнагражденията и на полето на общините. Предлага се, заплатите на кметовете на общини, населени места и председателите на общински съвети да се определят по решение на съответния общински съвет. Първо, кметът на общината е орган на изпълнителната власт. Той изпълнява законите на България. Няма логика да бъде оставен в ръцете на общинския съвет, особено изхождайки от спецификата на българското устройство на местната администрация и местното самоуправление, ще се породят множество противоречия. Ами, ако общинският съвет е съставен в мнозинството си от общински съветници от политическа сила, от която не е мажоритарно избрания кмет? Ами, ако кметът е независим и общинския съвет реши да му определи минимална заплата, а на председателя на общинския съвет определи максимална?

Ако общината е богата, но малка, това достатъчно условие ли е да се определи максимален размер на възнаграждението на кмета и председателя на общинския съвет?

Нпр. кмета на общината, кметовете на кметства и председателя на общинския съвет в Панагюрище са на максимален размер на заплатите си, а кмета на София е на средния размер на възнаграждението, защото така е решил общинския съвет?

Проблемите със заплатите в бюджетната сфера съществуват от много години. Необходима е дълбока и смислена реформа, която да доведе до възнаграждаване спрямо работата и резултатите. За целта обаче трябва да се въведе системата за управление на резултатите и възнаграждаването. Не само за държавните служители, а за всички, които получават заплатите си от данъкоплатците. За това обаче се изисква обективна пълна оценка на въздействието и системен подход с ясни цели и резултати.

Как се определят възнагражденията, кои са основни и кои допълнителни елементи на заплатата, кога те се променят и при какви условия се променят. Докато не се изгради модел, по който по прозрачен и предвидим начин да се вижда какви са условията, при които работят всички в бюджетната сфера. Това, че един изпълнителен директор взема по-малка заплата от държавен служител на длъжност, за която изискванията са много по- сериозни и отговорни, не е мотив за предвижданата промяна.

Нпр. заплатата на председателя на КФН е по-висока от тази на министър-председателя, заплатите на служители от КФН са по-високи от тези на министри. Ако се  тръгне по тази плоскост, тогава да се извърви до край. Всички равнис по министър-председателя.

Един коментар за “Дисбалансите в заплащането ще се задълбочат

  • 03.12.2018 в 9:57
    Permalink

    Много правилно. Трябва да има йерархия.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.