Да търгуваш с импланти на нерегулиран пазар

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Знаете ли при нужда какъв ортопедичен или друг вид животоспасяващ имплант ще сложат на вас или ваш близък в българските болници? Не съвсем, но затова пък най-вероятно ще си го платите, защото НЗОК не поема финансирането на всички импланти.

Така ще е, докато кабинетът спешно не въведе ред във вноса на медицински изделия, в тяхното ценообразуване и предхождащ, настоящ и бъдещ контрол. Липсата на ясни норми е причината пациенти да водят десетки дела срещу болници и лекари заради съмнения, че са им слагали импланти втора употреба или недостатъчно качествени такива, въпреки че често плащат от джоба си за тях. Има и дела срещу лекари, които поставят импланти без нужда, за да вземат болниците пари по клинични пътеки. Не е рядкост да чуем как медици обвиняват шефовете си в злоупотреби с консумативи и импланти. И всички тези неразбории се случват след като бе приета наредба, с която имлантите минават първо през болничните аптеки, за да могат да се следят.

Пазарът на медицински изделия в Европа е за 96 млрд. евро годишно. По данни на „Евростат“ България е на водещи позиции в Eвросъюза по средства за плащания към търговци на дребно и доставчици на медицински стоки. Този дял у нас е 42,2% от парите за здравеопазване, докато за останалите страни в ЕС е средно 10%. Естественият извод от това е, че състоянието на българската система за здравеопазване е изключително благоприятна за корупция.

У нас има закон за медицинските изделия, но няма орган, който да каже на каква цена се продават на пазара. По данни и на НПО-та става дума средно за 400 млн. лв. годишно – половината от които плаща НЗОК, останалата – гражданите.

Центърът за противодействие на корупцията, известен като БОРКОР, който „си запълва времето“ до включването му в бъдещия антикорупционен орган с възложени от МС анализи на различни сектори у нас, изнесе още данни за този сегмент. След преглед на законодателството от Центъра са установили, че фирмите в бранша никнат като гъби. До момента те са 1100. За сравнение, регистрираните търговци на лекарства са 330, което говори, че „кярът“ е в търговията в нерегулиран сектор, защото в хаоса се забогатява най-бързо. Какво има до момента?

Изпълнителната агенция за лекарствата (ИАЛ) поддържа регистър на фирмите, които търгуват с медицински изделия в съответствие с европейските директиви, но пък не поддържа регистър на изделията. Агенцията не се меси в ценообразуването, това не влиза в правомощията ѝ. С цените на лекарствата се занимава нарочна комисия по ценообразуване, но такава липсва за цените на медицинските изделия. Така въпросът за цената е оставен изцяло в ръцете на търговците. И болниците получават импланти, два-три пъти по-скъпи, отколкото в други, далеч по-развити държави.

По данни на докладчици към БОРКОР имплантите у нас си нямат и паспорт, по който може да се проследи номерът им на производство, кога и от кой лекар са поставени, за да има обратна връзка при проблем. НЗОК пък плаща по някакви странни критерии за едни импланти, а за други – не. Така например преди години нашумя случаят с дълбокомозъчните импланти, които облекчават симптомите на паркинсон. Такъв имплант струва 40 хил. лв., но държавата не плаща за него, затова пък поема консумативите. Т.е. ако пенсионерите, които най-често страдат от това заболяване, намерят едни 40 хиляди лева, могат да разчитат, че ще имат имплант, смяната на батериите на който ще бъде поета от здравната каса. Този абсурд доведе дотам, да се подават искания за лечение в чужбина, които бяха уважени от съда.

Какво да се прави?

Според сътрудници и анализатори на центъра за превенция на корупцията трябва да има орган, който да казва какви да са цените на медицинските изделия на база на средната цена на същите продукти в три европейски държави. Трябва да има и регистър на медицинските изделия, който коректно да отразява техните качества, както и паспорт на импланта. Препоръчват се и промени в Наказателния кодекс, чрез които да се подвеждат под наказателна отговорност лекари, които пробутват изделия на определени фирми.

Министерството на здравеопазването дава някакви сигнали, че е склонно да тръгне срещу големите интереси в този бизнес. От ведомството си признават, че най-големите разходи на болниците са за лекарства и медицински изделия. Затова МЗ ще прави електронна платформа за медицинските изделия по подобие на тази на лекарствата. Изработването ѝ обаче ще се отложи, защото първо трябва да се направи регистър на изделията.

До това регулирано бъдеще, което според МЗ ще настъпи трудно, пациентите ще продължат да не знаят какви импланти им поставят и горещо да се надяват те да не са втора употреба или пък изобщо да не са имали нужда от тях. А бизнесът на адвокатите, които водят дела за нарушени права на пациенти, ще процъфтява. И

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *