Бой по магистратските грантове

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

 

Управляващата коалиция ГЕРБ – Обедини патриоти е на път да сътвори поредния вътрешен и международен скандал с „възкресените” промени в Закона за съдебната власт. И след типичната намеса на премиера Борисов да направят между първо и второ четене в парламента крачка назад. Двете политически сили възродиха идеята си от миналата година да дадат кариерен бонус на членовете на ВСС, чийто мандат свършва през септември тази година, както и да ограничават правото на сдружаване на съдиите и прокурорите. Предложенията им включват забрана за чуждо финансиране на НПО-тата на действащите магистрати и забрана съдии и прокурори да бъдат лектори срещу заплащане в други държави.

 

Текстовете предизвикаха преди повече от година силен отпор от страна на най-големите съсловни организации – Съюза на съдиите, Българската асоциация на съдиите (БАС), Асоциацията на прокурорите, неправителствени организации, намеси се и Европейската съдийска организация, както и на партньора на ГЕРБ в тогавашното управление – Реформаторския блок, и те не бяха приети.

Сега обаче вносителите на промените – председателят на правната комисия Данаил Кирилов, Анна Александрова и Иглика Събева от ГЕРБ и Емил Димитров – Ревизоро и Христиан Митов от ОП, са на път да постигнат успех. Двете политически формации имат мнозинство, а миналата година същите промени бяха одобрени от ДПС и БСП.

 

Извън правилника

Предложенията за промени в Закона за съдебната власт, с които ГЕРБ облагодетелства членовете на ВСС и орязва правата на съдии и прокурори за членство в съсловни организации, са внесени на 4 юли в 17,30 ч в парламента. Още на следващия ден Данаил Кирилов ги вкарва в дневния ред на правната комисия, без да изчака задължителния по правилник 24-часов срок от внасянето на законопроект в деловодството до разглеждане в комисия. „Промените в ЗСВ не бяха предвидени в дневния ред и ние, новите депутати, които не сме били в предишния парламент, не се бяхме запознали с тях. Затова предложих да се отложат за следващия път. Представителите на другите парламентарни групи не ни подкрепиха, но поне отложиха проекта”, коментира пред „Икономист” Крум Зарков, депутат от БСП. Той уточни, че все още няма решение как БСП ще гласува по това предложение.

 

Бонуси и ограничения

„Промушеният” законопроект предлага бонус за членовете на настоящия състав на ВСС във вид на възможност след края на мандата им те да бъдат възстановени не само на поста, който са заемали, но и на друг, равен по ранг. Това означава, че ако са били съдии или прокурори в провинцията, ще могат да се върнат на старата си позиция или да се преместят в София на аналогична. Според юристи тази поправка се прави заради хора като представляващия ВСС Димитър Узунов, който трябва да се върне в Районния съд в Сандански.

В законопроекта на ГЕРБ и ОП се въвежда задължение за действащите магистрати да декларират членство в професионални организации. В него се забранява на магистратите да участват в управителни органи на общи сдружения с представители на други юридически професии, каквато организация е Съюзът на юристите в България. Законопроектът въвежда и забрана дейностите на професионалните магистратски организации да бъдат финансирани чрез участие в проекти, а проекти в момента изпълняват както Съюзът на съдиите, който най-шумно се обявява за реформи, така и Българската асоциация на съдиите, която провежда редица обучения с международна подкрепа.

„Ясно е, че тези текстове са насочени срещу Съюза на съдиите, който участва в такива проекти, но той засяга и всички други организации, които също финансират професионалните си обучения по проекти”, коментира председателят на Съюза Атанас Атанасов. Според него мотивите на законодателя, че тези ограничения се налагат, за да „ограничи чуждото влияние” са абсурдни, защото финансовата подкрепа за проекти на български организации се извършва в рамките на партньорство, страна по което е българската държава. Съюзът на съдиите не приема забраната магистратите да се занимават с преподавателска или научна дейност, която се финансира от „чужда държава”, защото това може да блокира програмата за обучение „Фулбрайт” или програмата за лидери към Държавния департамент на САЩ, стажовете в ЕС и в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

В понеделник и вторник Съюзът на юристите и Асоциацията на прокурарите излязоха с остри позиции срещу промените в Закона за съдебната власт, засягащи магистрастските организации, като ги определиха като дискриминационни и погазващи независимостта на професионалните сдружения. Още 19 неправителствени организации, сред които Български хелзинкски комитет, Български институт за правни инициативи, Български адвокати за правата на човека, Програма „Достъп до информация“, Институт за пазарна икономика, Център за изследване на демокрацията и Център за либерални стратегии, призоваваха депутатите да отхвърлят предлаганите промени, защото са дискриминационни и нарушаващи конституцията.

На свой ред главният прокурор Сотир Цацаров във вторник призова в проекта изрично да се запише, че от забраната за външно финансиране са изключени проекти и програми на ЕС. „Но всякакви други външни донори – било те фондации, било фондации, зад които стоят определени държави, било частни лица – те са несъвместими със статута на магистрата. Безплатен обяд няма – и в гранответе също няма безплатен обяд“, аргументира се Цацаров.

Отговорът на премиера не закъсня. По време на правителственото заседание в сряда премиерът е заявил желанието си законопроектът да събед поправен между първо и второ четене в парламента. Правосъдният министър Цецка Цачева съобщи, че е упълномощена да представи позицията на кабинета, че е недопустимо да се въвежда забрана за ползване на средства по европейски програми от магистратски организации. Цачева обаче остави на правната комисия да прецени остава ли забраната и за други донорства, по които те успешно работят досега – от САЩ, Швейцария и Норвегия.

На заседание на парламентарната правна комисия в сряда законопроектът бе приет за второ четене с 12 гласа „за”. Единствен Крум Зарков от БСП бе против, а петима негови съпартийци се въздържаха.

Председателят на комисията Данаил Кирилов обеща за второто четене в пленарната зала да се мисли за разширяване на позволения кръг за финансиране на магистратски сдружения не само от ЕС, но и от Европейското икономическо пространство. А в него освен членките на съюза влизат още Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Тук обаче не попада Швейцария, която е донор по такива програми.

 

Международна намеса

„Въпросът със скандалните поправки вече е достояние на Съвета на министрите на правосъдието на страните от Съвета на Европа”, каза пред „Икономист” председателят на Съюза на съдиите Атанас Атанасов. Той подчерта, че тези промени се прокарват при „пълно незачитане на изпратените миналата година до различни институции становища на Европейската съдийска асоциация и на МЕДЕЛ (Европейски магистрати за демокрация и свободи), които тогава се обявиха против ограничаване правата на сдружаване. Сегашните промени влизат в разрез с политиката на укрепване на такива сдружения, която е съгласувана с правителството и с министрите на правосъдието от европейските страни”, каза Атанасов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *