Битката в съдебната власт е „за“ и „против“ статуквото

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

 

иглика коментарРазделеният на две Висш съдебен съвет (ВСС), който произвежда скандали на всяко свои заседание, ще избере следващият шеф на Върховния административен съд (ВАС) и вероятно това ще е последното му голямо решение. На 11 май кадровият орган реши да стартира процедурата по избор на шеф на ВАС на 25 май и на 11 септември да посочи кой ще е третия най-голям в съдебната система, който влиза по право във ВСС. Другите двама големи са главният прокурор и шефът на ВКС. Седемгодишният мандат на настоящия шеф на ВАС Георги Колев изтича на 22 ноември. За негов наследник се спряга Димитър Узунов, който в момента е представляващ ВСС и е известен като  близък до Яне Янев, съветник на Бойко Борисов в предишния му кабинет.

Избор в условия на война

Според членове на ВСС нищо не се налага да се се бърза с избора на нов шеф на ВАС през септември и този въпрос може да се реши от следващия ВСС. Още повече, че настоящото правителство на съдебната власт е достатъчно компрометирано, което се отразява в редовните доклади на Брюксел по напредъка в областта на правосъдие и вътрешен ред.

Мандататът на настоящия кадрови орган изтича в началото на октомври, което означава, че ако спазват процедурите, депутатите от 44-то НС трябва да номинират лицата за кадровия орган до юни месец, за да може изборът да стане в срок. Предварителните очаквания са от страна на парламента да бъдат излъчени кандидати, които гласуват монолитно, защото нито една от политическите сили в парламента не е за радикална съдебна реформа.

За съществуващия дълбок конфликт в този ВСС призна външният ни министър Екатерина Захариева, която в кабинета „Борисов-2″ отговаряше за правосъдието. Така че изборът на шеф на ВАС ще се извършва в условията на хибридна война между два ясно очертани лагера. Едното е т. нар. лоби на главния прокурор Сотир Цацаров, около което са обединени шефът на ВАС Георги Колев и още 15 члена на ВСС, които гласуват единно при всички важни решения, а срещу тях е по-малобройната група на реформаторски настроените съдии. Те са шест на брой, обединени около шефа на ВКС Лозан Панов, който обяви наскоро, че медийният магнат Делян Пеевски е българският еквивалент на Гьобелс. В тази група е съдията-блогър Калин Калпакчиев и бившият представляващ ВСС Соня Найденова. Почти при всяко заседание на ВСС избухват скандали, свързани с действията на висшите магистрати, които са предшествани от „разкрития“ за действията на представители от противниковите лагери в няколко медии. Последният такъв скандал, който и в момента тече е за срещата на Сотир Цацаров с шефа на „Овергаз“ Сашо Дончев в кабинета на бизнесмена Георги Гергов в ЦУМ. ВСС отказа да иска обяснения от Цацаров за тази среща, която се е провела по нерегламентиран начин извън кабинета му в Съдебната палата, а Калин Калпакчиев сезира Европейската комисия за този отказ на ВСС с мотив, че у нас няма стандарти за почтеността на магистратите. Капакчиев поиска оставката на главния прокурор. Лозан Панов също не остана безучастен и призова президентът Румен Радев в качеството си на арбитър да сформира специална комисия, която да разследва въпросната среща, въпреки, че Радев вече се дистанцира като посочи, че не може да бъде арбитър на ситуация, в която фактите са противоречиви. Затова Панов се срещна с Борисов, Екатерина Захариева и Цецка Цачева, които му поискаха конкретни предложения как да върви съдебната система. 

Български тревоги

 

Писмото на Калин Калпакчиев до ЕК и активността на Панов предизвика необичайно възмущение от страна на новия правосъден министър Цецка Цачева, която по този повод заяви, че е „тъжно“ изнасянето на проблемите в Брюксел, вместо те да бъдат решавани във Висшия съдебен съвет. „Има хора, които считат, че това е начинът, по който следва да се решават проблемите на съдебната система. Бих казала и обратно – без проблеми на съдебната система, те не биха могли да съществуват“, каза още Цачева. Но пропусна да отбележи, че ВСС отказва да решава проблемите. А Екатерина Захариева направо призова да не се застрашава с такива писма до ЕК избора на новия ВСС. По новите правила новият кадрови орган отново ще се състои от 25 души. 11 ще се избират от парламента, 6 от съдиите, а 5 от прокурорите и следователите. По право във ВСС влизат главния прокурор, шефът на ВАС и шефът на ВКС. Прозрачността на избора вече е поставена под съмнение след като Лозан Панов публикува протоколи от заседанията съдилищата в Пловдив, от които става ясно, че е имало договорки за обща кандидатура, което е в нарушение на закона. Заради този акт на Панов той беше порицан от ВСС. 17 негови колеги определиха публичността, която той дава, като недопустим опит за намеса искането на информация за проведените общи събрания на съдилищата. В средите на висшите магистрати даже се заговори за стартиране на процедура по неговото отстраняване от длъжност.

Защо е притеснението?

Изборът на шеф на Върховния административен съд е важен, защото от него, както и от избора на новия Висш съдебен съвет ще зависи дали мониторинга върху България ще отпадне. В доклада си от януари 2017 г. ЕК отбеляза, че този избор трябва да се осъществява прозрачно и въз основа на качествата на кандидатите. В условията са включени и постигане на съгласие за промяна на съдебната карта. Както и нова нормативна уредба за борбата в корупцията. Отпадането на мониторинга зависи изцяло от България и от това дали тя ще съумее да изпълни тези стъпки необратимо, пише в доклада от януари, който беше писан в разгара на скандала „Яневагейт“. Дали сме успели, ЕК ще каже в следващия си доклад към края на 2017 г. Че той няма да излезе през януари 2018 г., стана ясно още миналата година, а основната причина за това е, че по това време България вече трябва да е поела ротационното председателство на ЕС.

 

Как ще се избира шеф на ВАС

 

Този състав на Висшия съдебен съвет ще избере новия председател на Върховния административен съд (ВАС) и на 11 септември, решиха кадровиците на 11 май, които имаха три варианта как да се случи избора на наследника на Колев. Първото предложение, което беше и е прието, е на самия Колев, който искаше изборът да е на 11 септември. Така процедурата се открива на 25 май, а на четири поредни заседания на Пленума на ВСС през юни ще се правят номинациите. Една от тях се очаква да е на Димитър Узунов, а за самия Колев колегите му предвиждат кариера на конституционен съдия. Вторият възможен вариант за избор бе 21 септември, а третият предвиждаше изборът да е на 9 ноември и да се извърши от новия състав на ВСС.

Настоящият съвет няма капацитета да излъчи председател на ВАС. Практиката ни показва, че ние се проваляме в този вид процедури и смятам, че следва да се даде възможност на следващия състав, който ще бъде формиран през октомври да проведе тази процедура. Това е най-разумното и отговорното решение“, заяви при обсъждането Калин Калпакчиев. На което от другия лагер му отговориха като не му харесва да си подаде оставката. Така протичат заседнията в правителството на съдебната власт, от което гражданите очакват справедливост и еднакъв аршин за всеки.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *