Битката срещу презастрояването в „Младост“ става партизанска

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

 

иглика коментар

Битката на част от жителите на столичния квартал „Младост“ срещу презастрояването е на път да се изроди от обикновени протести в партизанско движение. И такива неща се случват, когато има разминавания в обещанията на властта и очакванията на гражданите.

Самоделната бомба пред поредния стоеж в „Младост 1″, срещу който жители от съседни блокове периодично недоволстват, защото им отнема жизненото пространство, би трябвало да е сериозен сигнал, както за Столична община(СО), така и за община Младост. И в двата центъра на местна власт трябва да си дадат сметка кой какво обещава, какви планове приема, от кого взема комисионни и най-вече къде и колко може да се строи и кога трябва да спре, преди наистина да се е взривила обстановката.

С други думи общинските съветници, главния архитект и кметовете трябва да са наясно докъде се простират интересите на бизнеса, когато приемат застроителни планове и къде започват интересите на жителите, които искат да им влиза слънце в прозорците и да не си подават солниците през балконите. И ако между властта и гражданите не се намери необходимия баланс, който крепи живота, напрежението е неизбежно. Днес камуфлажна самоделна бомба, утре коктейл „Молотов“… Колко му е, след като терорът и без това е ежедневие в европейските столици по всякакви поводи. Този вариант за радикализация изобщо не трябва да се изключва, още повече, че си има „опасна“ идейна основа – неговите поддръжници спокойно могат да кажат, че защитават обществени интереси с непозволени средства.

На последните предсрочни избори се видя, че по-голямата част от жителите на квартала не са склонни да подкрепят плановете за презастрояване. Те предпочетоха да си изберат за кмет вместо човек с няколко дипломи и управленски опит, протестираща без завършено висше образование. Властта в Младост бе сдадена предсрочно от ГЕРБ именно заради съмнения, че човекът на Борисов е дал детска площадка за строеж на свои близки. След поредица протести Цвета Авджиева си отиде и на нейно място дойде Десислава Иванова с обещания да спре безконтролното строителство, но те се оказаха неизпълними. Именно тя организира заедно със свои поддръжници референдум и успя да събере 14 хиляди подписа. От тях само 8 хиляди бяха валидни и Столична община отказа да се съобрази с допитването. Логично. Строежите, които са нежелани, си имат редовни документи, а собствениците им са прави да защитават правата си. Независимо, че тези които живеят наоколо остават без права, защото управляващите не са изчислили правилно баланса между правата на едните и правата на другите.

Това прехвърляне на топката за започнати и бъдещи строежи между районните и централната община е грозно и ненужно, при положение, че гражданите нямат думата да казват в каква среда искат да живеят. Според Закона за устройство на територията и Закона за устройство и застрояване на Столична община веднъж регулирани терени не могат да бъдат подлагани на повторна регулация, освен ако собственикът не е дал изрично разрешение. Т. е референдумите постфактум са излишни. Така за гражданите остават три варианта. Първият е да приемат аргументите на СО, че в „Младост“ плътността на застрояване е 21%, докато в центъра – 45%, а в Париж – 66% и да спрат да искат повече пространство. Вторият е да настояват една част от данъците им да отиват за обезщетения при налагане на мораториум или забрана за строителство. Това ще струва 240 млн. лв. Има и трети-самоделките, които обаче не са никакво решение, а обикновен терор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *