Без оптимизъм за борбата с корупцията

Автор: Атанас Атанасов, председател на Съюза на съдиите

Дали ще бъдат реализирани заявките на управляващи и опозиция за ефективна борба с корупцията през предстоящата 2018 г., е въпрос, отговорът на който може да се даде и без използване на специални пророчески способности. Защото успехът на тази борба не може да e последица от щастливо стечение на обстоятелства, а е функция на фактори, без наличието на които не може да се очаква намаляване на корупционните прояви. Сред тези фактори основни са независимата съдебна власт и ефективна и отчетна прокуратура.

Корупционните прояви във всички случаи представляват и престъпления, дефинирани в Наказателния кодекс, и тяхното успешно разследване, повдигане на обвинение пред съда и справедливо наказване изисква неподвластна на политическо или друго нелегитимно влияние прокуратура и независим съд. В този смисъл и усилията на законодателя следва първо да бъдат насочени към осигуряването на необходимите институционални гаранции за успешна и ефективна борба с корупцията. Многократно различни експерти и организации са аргументирали необходимостта от реформа в тази насока, като съвсем наскоро и Венецианската комисия припомни на българските власти, че съществуващите международни стандарти изискват още законодателни промени, така че прокуратурата да е отчетна и подлежаща на контрол, а съдът неподвластен на политическо влияние, чрез администриране на кадровите и дисциплинарните въпроси от орган, в който мнозинството да е съставено от съдии, избрани от съдии. Независимо от тези препоръки и от необходимостта от такива реформи, сред представените в законодателния орган политически сили цари пълно единодушие, че темата за каквито и да е по-нататъшни промени в структурата на ВСС и по отношение на прокуратурата е „затворена“.

В последния обявен доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (наречен популярно мониторинг) беше отчетена липсата на цялостно изпълнение на всички конкретно отправени препоръки в доклада от началото на 2017 г. Независимо от използвания в последния доклад дипломатичен до степен на витиеватост език, ЕК ясно посочи, че изпълнението на тези препоръки е възможно при наличие на достатъчно воля от страна на управляващите и напредък, изразяващ се не в пътни карти и набелязани мерки, а в конкретни резултати. А конкретни резултати от борбата с корупцията и организираната престъпност може да има тогава, когато в резултат на своевременно и неподвластно на каквото и да е външно влияние разследване се повдигне и докаже пред съда обвинение срещу извършителите на такива престъпления лица. Към сегашния момент такива лица няма в затворите, защото не са повдигани съответни обвинения или пък в съда са внасяни дела, неподкрепени с доказателства, достатъчни за постановяване на осъдителни присъди.

Последният доклад на ЕК ясно следва перспективата, дефинирана от председателя Жан-Клод Юнкер за приключване на Механизма за сътрудничество и проверка до края на мандата на тази комисия. Това обаче няма как да стане, ако със същия темп се изпълняват вече конкретно формулираните препоръки, поне в „задоволителна степен“, както се казва в последния публикуван доклад. А основните показатели, по които се измерва напредъкът, са независимостта и доброто управление на съдебната власт и борбата с корупцията и организираната престъпност. В доклада се посочва, че значителна роля през годината до следващия доклад ще има новият състав на Висшия съдебен съвет, който следва чрез своите решения да „покаже своята независимост на практика чрез постигане на трайни резултати при вземането на безпристрастни и професионални решения в ключови области“. В областта на противодействието на корупцията такива очаквания са отправени към прокуратурата и законодателната власт, с оглед на промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт от лятото на тази година и с оглед на изготвения проект на закон за създаване на единен антикорупционен орган. Така предлаганите законодателни решения обаче по своята същност не създават необходимата основа за ефективно наказателноправно противодействие на корупцията.

Ефективното наказателно преследване на корупцията не може да се осъществи без неподвластна на политическо или друго нелегитимно влияние прокуратура. Сегашното устройство и функциониране на прокуратурата позволява упражняването на такова влияние, доколкото фигурата, която стои на върха на йерархично изградената система – главният прокурор, чрез избирането му от политически инфилтрирания ВСС, се явява функция на същата политическа власт. При липсата на каквито и да е усилия за реформиране на модела на прокуратурата няма как да се очаква, че подчинени на главния прокурор, макар и специализирани в преследването на корупцията структури, ще образуват и ръководят разследвания и ще повдигат обвинения срещу висши представители на същата политическа власт. Затова и в държавите, в които успешно се противодейства на корупцията, разследващите такива престъпления са максимално независими от изпълнителната и политическата власт. Със скорошните промени в НПК наказателното преследване на корупционните престъпления беше възложено на Специализираната прокуратура, занимавала се досега с дела срещу организирани престъпни групи, която в структурата на прокуратурата не се ползва с по-висока степен на независимост и автономност от която и да е друга окръжна прокуратура.

И двата представени, съответно от Министерския съвет и от най-голямата опозиционна партия, законопроекта не засягат посочените структурни проблеми. Най-общо те предвиждат концентриране на повече правомощия върху съществуващи държавни органи или чрез тяхното обединяване, или чрез възлагане на нови функции. Този подход обаче е обречен на неуспех, доколкото се състои в увеличаване на възможностите безотчетно и без необходимата прозрачност да се упражнява власт от страна на органи, в чието конституиране и надзор решаваща роля имат политически фактори. А корупцията е дейност, в извършването на която са ангажирани по дефиниция винаги представители на властта.

В своите становища по проектите за антикорупционни закони Съюзът на съдиите в България обърна внимание, че най-опасна и подриваща устоите на обществото е политическата корупция, при която под формата на властнически актове, включително и със законодателни решения, се извършва взаимна „размяна на услуги“, било то между представители на отделни органи на държавната власт, или с други субекти. Примери в тази насока, които са особено развращаващи, са увеличените необосновано заплати на членовете на ВСС, предоставеният им кариерен бонус без конкурс да се преместват „по хоризонтала“, въведените съвсем наскоро възможности за получаване на драстично по-високо спрямо останалите магистрати допълнително възнаграждение за съдиите и прокурорите от специализираните институции.

Посочените примери са само част от множеството законодателни актове, които накараха международни авторитетни институции, като Венецианската комисия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Консултативния съвет на европейските съдии, Европейската съдийска асоциация, да алармират, че в България се приемат закони, с които се застрашава върховенството на закона и се засяга независимостта на съда. А когато това се прави съзнателно и се пренебрегват всички гласове, които предупреждават за така създаваните заплахи пред демокрацията и правовия ред, е ясно, че упражняващите законодателната власт в страната ни не действат с волята да възтържествува законът и справедливостта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *