Антикорупцията – възможност за козметичен ремонт

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Антикорупционният закон, приет дни преди България да поеме председателството на ЕС, „направо може да ви разсмее“, написа френският седмичник „Журнал дю диманш“. На 2 януари президентът наложи вето над закона, лявата и дясната опозиция не спряха да го обсипват с критики, а управляващите сега са склонни на дребни поправки. Които обаче да дойдат от опозицията. Иде нова порция смях.

Депутати от управляващото мнозинство съобщиха пред „Икономист“, че са склонни да направят поправки в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, които не засягат общата му философия, но все пак са важни. Това ще стане, след като първо отхвърлят в пленарната зала ветото на президента. От ГЕРБ са склонни да подкрепят промени, които да разширят списъка с престъпления, заради които на длъжностни лица на висши държавни позиции ще им бъде конфискувано имущество.

Ветото на президента

В част от мотивите, с които президентът върна закона, се казва, че новият орган може да отнема имущество основно заради участие в организираната престъпна дейност – трафик на хора, отвличания, разпространение на наркотици. Според Румен Радев, за да бъде законът ефективен, трябва да се разшири кръгът на престъпленията и на конфискация да подлежи и имущество на лица, които са издавали икономически тайни с цел получаване на облага или са се разпореждали с бюджетни средства не по предназначение. „Още при дискусиите в правната комисия дискутирахме този въпрос, но така и не получихме смислени предложения от опозицията в тази посока и запазихме закона във вида, в който той бе внесен от Министерския съвет. Ако опозицията направи при дебатите предложения в тази посока, ние ще ги подкрепим“, обясни пред „Икономист“ депутат от ГЕРБ.

От управляващата коалиция засега не смятат да се съобразят с критиките на държавния глава и на редица граждански организации, че новият закон насърчава безконтролното подслушване. Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация“ предупреди в предишния ни брой, че правомощията на новия антикорупционен орган да иска разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) са необосновани. Данните, събирани по този начин, не важат при делата за гражданска конфискация, каквато е основната задача на антикорупционната комисия. „В новия орган влиза дирекция от ДАНС, която се занимава с подслушване, и тя трябва да продължи да си върши работата. Независимо че не са доказателствен материал в съда, събраните сведения със СРС-та могат да бъдат предадени на прокуратурата и тя да направи разследване, когато има данни за престъпление“, обясниха позицията си депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Те заявиха обаче, че очакват с интерес дебата по ветото на президента и че от него ще зависи какви още „дребни“ промени ще са склонни да подкрепят.

Президентът Радев, който още при гласуването на второ четене на закона се зарече да го върне, е категоричен, че в сегашния си вид той не може да се бори ефективно с корупцията – включително и заради това, че новият антикорупционен орган не обединява всички структури, които имат задачата да се борят с корупцията. В него влизат четири досега действащи структури – Комисията за конфискация на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), БОРКОР, дирекция от Сметната палата, която се занимава с имуществените декларации на лицата от висшите етажи на властта, и дирекция от ДАНС. Според Радев в новия орган е трябвало да влязат още инспекторатите по Закона за администрацията, Агенцията за обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция. Президентът напомня, че функции по борба с корупцията има и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, който обаче е орган на съдебната власт.

Държавният глава стига и по-далеч в критиката си към закона, който „не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но и ще затрудни борбата с нея“. Радев смята също, че не е добро решение новият антикорупционен орган механично да обединява две разнородни материи – проверки за конфликт на интереси и гражданска конфискация. Президентът смята също, че под въпрос е професионалната компетентност на хората, които ще работят в този орган, защото изискванията за заместник-председатели и членове на комисията е 5-годишен професионален стаж, въпреки че първоначално беше предвидено минималният стаж да е 10 години. Това криело възможност на тези постове да се назначават не експерти, а политически фигури.

Президентът възразява и срещу избирането на ръководството на антикорупционната комисия от мнозинството в парламента, както и срещу това, че новите борци срещу корупцията няма да минават през тестове за почтеност, а и няма да им се търси регресивна отговорност за нанесени от тях щети. Скоро съдът в Страсбург ще се произнесе по няколко дела за гражданска конфискация, заведени преди 10 г., когато е действал законът „Кушлев“. Според адвокат Михаил Екимджиев те са за същите казуси, каквито има и при сега действащия закон за гражданската конфискация – неясните методики, по които се изчисляват приходите и разходите на проверяваните лица, липсата на ефективен съдебен контрол над решенията на КОНПИ. „Всеки има право да търси правосъдие, тези решения няма да ни провокират да променяме закона в посоката, в която настояват гражданските организации“, коментираха пред „Икономист“ депутати от управляващото мнозинство. Т.е. методиките ще продължат да бъдат неясни, а решенията на антикорупционния орган – да не подлежат на ефективен съдебен контрол и така да се създават подозрения за политическа саморазправа.

Топката е в опозицията

И от ГЕРБ, и от ОП твърдят, че засега позицията им е да защитят закона, но чакали с интерес предложенията на опозицията. Топката очаквано е в БСП и ДПС, от които се очаква да станат инициатори на „технически“ промени в текстовете.

БСП на този етап още не е обсъждала преотстъпената ѝ роля на дребен коректив. Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви в социалните мрежи, че с ветото си Румен Радев дава златен шанс на правителството на Бойко Борисов и мнозинството в Народното събрание да поправят закона. Тя цитира негативния анализ на „Журнал дю диманш“, според който „корупцията в България е навсякъде“, и припомня негативните анализи в „Гардиън“ и „Цайт“, които определят България като най-корумпираната страна в ЕС. Според депутата Крум Зарков е логично при дебатите по ветото в пленарна зала БСП да защитава своя законопроект, който беше отхвърлен и който предвиждаше новият орган да има разследващи функции, а неговият председател да се назначава от президента. На правна комисия на 10 януари ДПС отхвърли ветото на президента заедно с ГЕРБ. А шефът й Данаил Кирилов попита Крум Зарков от левицата защо не са направили предложения между първо и второ четене.

Депутати от опозицията обаче не изключват възможността да се възползват от правото си да внесат промени в новоприетия законопроект, включително и срещу правото на антикорупционния орган, който няма разследващи функции, да иска използване на СРС-та. „Факт е, че има депутати в ГЕРБ и в ОП, които не харесват този закон, и те биха подкрепили промени в такава посока“, споделиха надежди пред „Икономист“ депутати от опозицията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Current day month ye@r *