Анализ за натовареността на съдиите

Автор: Калин Калпакчиев

На 2 октомври 2017 г. съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие анализ на данните, събирани чрез системата за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). Действието на системата през 2016 г. позволява да се посочат позитивите и недостатъците й. Целта е въз основа на този документ новият състав на съдийската колегия и комисията по натовареност да продължат дейността за подобряване на модела за измерване на натовареността на съдиите.

Обективното и справедливо измерване на натовареността на съдиите беше основен приоритет в работата ми като член на Висшия съдебен съвет за периода на мандата 2012-2017 г. Усилията за обективно измерване на натовареността на съдиите срещаха непрестанните обструкции от страна на останалите членове на съвета. Това е така, защото мнозинството във ВСС, а впоследствие и в съдийската колегия, нямаше желание кадровите въпроси да се решават на обективна основа, която изключва лобистките и непотистки назначения. Нововъведената система за измерване на натовареността на съдиите е резултат на доброволния труд на голяма част от съдиите в страната и решаващата помощ на специалистите по емпирични изследвания Лилия Станкова, Живко Георгиев и Екатерина Тошева.

Първият анализ на данните, събирани в системата за изчисляване на натовареността на съдиите показва недостатъците, които трябва да бъдат отстранени, за да се оценява обективно трудът на съдията, така че да се стимулира качеството на правосъдието.

Въпреки тези неточности при въвеждане и отчитане на данните в СИНС може да се обобщи, че системата функционира успешно и генерира информация, която дава възможности за анализ на натовареността на съдиите и съдилищата. Обективното измерване и анализиране на натовареността на съдиите предоставя в ръцете на съдийската колегия на ВСС важен инструмент за модерно администриране на кадровите процеси в съдилищата.

Представям някои по-важни акценти от анализа на данните от системата за изчисляване на натовареността на съдиите, а по-надолу следва и пълният текст на доклада. В краткото резюме се спирам на основните изводи за натовареността на големите съдилища, както за насоките, в които трябва да се развива системата, така че да се отстранят забелязаните към момента несъвършенства:

Основните коефициенти за тежест на делата са резултат от емпиричното изследване, което се проведе измежду повече от половината съдии в страната. Те са въведени в СИНС и автоматично се генерират след въвеждане на данните за делата (код по статистика) при тяхното образуване, с изключение на пропуските при промени в шифрите или коефициентите.

Анализът на данните в СИНС показва, че по прекратените граждански и наказателни дела, не са въведени в системата предвидените по Правилата коефициенти за намаляване на предварително определената тежест на делото. Например, в СГС при приключили общо около 23 000 дела, от които около 2 700 прекратени, няма въведени коригиращи коефициенти на нито едно от прекратените дела. За прекратените през 2017 г. вече се отразяват корекции на основните коефициенти.

Също в СГС не са отразявани корекции и по решените през 2016 г. съдебни дела. От общо около 20 300 решени дела, няма нито едно с корекции на основния коефициент – намаляващи или увеличаващи коефициенти, поради обстоятелства предвидени в Правилата. През 2017 г. все още не се отразяват корекции по делата. Подобна е ситуацията и в други съдилища в страната.

Към момента висящите дела, образувани преди 2016 г. се отчитат като за 2016 г. те остават автоматично с 50% от основния коефициент. От общо 63 200 въведени висящи дела към началото на 2016 г. около 42 300 дела са с дата на образуване през предходната 2015 г. (или 67% от висящите дела), останалите 1/3 от висящите дела са от по-стар период и би трябвало да се отчитат с по-нисък коефициент през 2016 г.

Остава да се реши въпросът дали определените пропорции при разделяне на коефициентите в различни години е достатъчно справедлив и дали трябва да се предприеме диференциран подход при различни видове производства, за да се отчете обемът работа по различни дела в рамките на целия период на делото.

Друга причина е, че видно от данните от СИНС, в СГС не се въвеждат коефициентите за корекция на делата. Особено в случаите на прекратяване на съдебните производства липсата на намаляване на предварително зададените коефициенти за сложност води до невярно завишаване на натовареността.

На следващо място, причина за високата натовареност на съдиите от първоинстанционното гражданско отделение на СГС е, че една значителна част от различни групи дела, близо 100 %, са концентрирани в СГС, а не са сравнително равномерно разпределени между останалите 27 окръжни съдилища. Това са основно делата по статистически код 2100: Искове за права или правоотношения, породени или отнасящи се до търговска сделка /обективна и субективна/ (чл. 26 ЗЗД, чл. 27 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 307 ТЗ, чл. 299, ал. 2 ТЗ, всички искове по КЗ, чл. 124 ГПК, чл. 534 ТЗ, чл. 216 ДОПК и др.). За 2016 г. тези дела представляват половината от натоварването на отделението в СГС – 44% от делата (4366 от общо 9961 дела) и 49% като тежест в натоварването (дял от сбора на коефициентите за тежест на делата). Основната част от тези производства са исковете по Кодекса за застраховането. Концентрацията на тази категория дела основно в СГС и съответно САС съставлява една от основните причини за свръхнатовареността на съдиите в гражданските и търговските отделения. Същевременно делата от тази група са и едни от най-продължителните – 376 работни дни, което е приблизително 1 година и половина. Това означава, че голяма част от делата остават висящи и се прехвърлят за следващ период. Около 70% от делата са с дата на образуване преди 2016 г. и са въведени с коефициенти, които не съответстват на годината на завеждане, поради приетото правило за начална 2016 г. година на отчитане. Това е и групата дела с най-голям дял при свръхнатоварените съдии в гражданското отделение на СГС като 45% от тези дела са съсредоточени при 9 от съдиите в отделението (всеки от тях с над 200 дела от тази група).

Едно от решенията на проблема е законодателна промяна, която да доведе до промяна в подсъдността на исковете по КЗ, така че да се преодолее свръхконцентрацията им в софийските съдилища. Проект в този смисъл беше изготвен от работна група, съставена от съдии и след приемането на проекта от комисията по натовареност и съдийската колегия, заедно с мотиви към него бяха изпратени през месец март на министъра на правосъдието.

В случай, че не се приеме идеята за промяна на законодателството,  следва да се осигури адекватен ресурс за разглеждане на това голямо количество дела – равномерното им разпределение, ако са предимно разпределени при по-малък брой съдии, увеличаване на броя на съдиите, които разглеждат първоинстанционни граждански дела; увеличаване на броя на съдебната администрация – секретари деловодители и осигуряване на адекватни условия за ускоряване на съдебните производства – увеличаване на броя на съдебните зали и ускоряване на призоваването.

Подобно е положението и при делата по статистически кодове 203, 204 – с предмет искове по ЗОДОВ и за обезщетение от деликт – те съставляват почти 10% от общия броя дела за периода, като същевременно в СГС се разглеждат почти 70% от делата от този вид, сравнимо с останалите 27 окръжни съдилища в страната.

Сходно е положението в търговското отделение на съда.

Твърде сходни тенденции и проблеми се наблюдават и в натовареността на съдиите от трите отделения на Софийския апелативен съд. В таблица № 8(Приложение № 8) се вижда, че свръхнатоварени съдии има най-много в търговското отделение – 16 съдии, които са 80% от съдиите в отделението, и 6 съдии от гражданското отделение, които са 30 % от съдиите в отделението. Сред наказателните съдии в САС няма такива, които да са свръхнатоварени, те са със среден годишен индекс от 68, който ги определя като по-скоро ниско натоварени.

Общите проблеми за трите отделения при въвеждане на данните в СИНС са, че не са въведени голяма част от делата, които са образувани преди април 2016 г., както и че не се въвеждат коригиращите коефициенти за отделните видове производства.

Цялостният анализ на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко основни хипотези:

  • Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела в съответния съд, с дълъг период от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно чрез промяна на правилата за подсъдността.
  • Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела само при част от съдиите в отделението и тяхното равномерно разпределение ще намали средната натовареност, както и дела на свръхнатоварените съдии.
  • Натовареността е следствие на надценени коефициенти за тежест при големите групи дела, които могат да бъдат преразгледани. Като пример може да се даде средният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните граждански дела в СГС – 1,68, сравнен с този при въззивни граждански дела – 0,84, търговски дела – 0,98, наказателни дела – 0,95.
  • Натовареността е следствие на ограничените ресурси в съответното отделение, т.е. за разглеждането на делата са необходими по-голям брой съдии.

Решаването на въпроса за свръхнатоварването на част от съдиите е частично следствие от всяка от горните хипотези, като в различните съдилища тя има различна тежест при идентифицирането на проблема.

За доброто функциониране на системата е необходимо коректното и своевременно въвеждане на т.нар. коригиращи коефициенти в СИНС. През изминалата година след промяна на Правилата се създадоха допълнителни основания за корекция, а съществуващите се усъвършенстваха, така че в момента разполагаме със система от основания за корекция на сложността на делата, която отговаря в най-голяма степен на правораздавателната дейност по отделните видове граждански, търговски, наказателни и административни производства.

В по-голяма част от съдилищата е създадена организация, което позволява адекватно отразяване на обстоятелствата, които водят до увеличаване или намаляване на предварително зададения коефициент за сложност на делото. Все пак има съдилища (вече посочени и в този анализ), в които въвеждането на коригиращите коефициенти не се извършва, което се отразява негативно на данните, които се събират в СИНС и по този начин се изкривява картината на натовареността в съответния съд.

Препоръчително е до края на годината във всички съдилища да се създаде организация, която да позволява своевременното отчитане на обстоятелствата, водещи до промяна в първоначалния коефициент за тежест на делото.

Необходимо е да продължи дейността по усъвършенстване и развиване на каталога от основания, които водят до промяна – повишаване или намаляване на тежестта на конкретното съдебно производство. В този смисъл следва да се акцентира върху стимулиране и отчитане на качеството на работата на съдията. Така например следва да се отчитат по наказателните дела дейности, които към момента не са включени в СИНС – произнасяне по веществените доказателства и разноските; постановяване на особено мнение; започване отначало на съдебното следствие по делото поради обективна причина, независеща от волята на съдията (напр. отпадане на член от състава на съда); подробното и мотивирано разглеждане от съдията в постановения съдебен акт на въпроси, които са от изключително значение за развитието на съдебната практика и правото. Голяма част от тези дейности не са свързани с работа по конкретно дело, поради което не могат да се отразят като коригиращ коефициент. В този смисъл е необходимо в информационната система СИНС да се създаде отделен „прозорец”, в който да се въведат посочените допълнителни дейности, които не са пряко свързани с работа по конкретно дело, като се предостави възможност за тяхното периодично обновяване, доколкото изчерпателното им изброяване не винаги е възможно. Първоначално отчитането на тези допълнителни дейности може да се осъществява като се отбелязва техният брой, а впоследствие може по общо съгласие на съдиите (чрез нарочно изследване или чрез постоянно действащите работни групи към комисията по натовареност на ВСС), за тези допълнителни дейности да се определи специфичен коефициент за тежест.

Съществена част от натовареността на съдията се формира от т.нар. допълнителни дейности, които не са свързани с конкретна работа по делата, но отразяват в цялост неговия труд. Тези дейности са отразени и сега в СИНС, като тяхното количествено отражение се отчита на годишна база и се задава в началото на периода за всеки съдия, според спецификата на неговата функция. Каталогът на допълнителните дейности също подлежи на усъвършенстване и промяна. Така например дейността на съдиите в малките районни съдилища, в които няма специализация по материя, а съдиите разглеждат едновременно граждански и наказателни дела, следва да се отчита като им се определя съответен брой часове на годишна база, които да се прибавят към времето, което се отделя за разглеждане на делата (определено като сбор от коефициентите на делата). Също за малките районни съдилища следва да се отчита като допълнителна дейност заместването, което те се налага да извършват по отношение на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители.

Не на последно място, трябва да се анализира и евентуално ревизира алгоритъмът на прехвърляне или разделяне на основния коефициент в различните години от разглеждане на делото. Следва да се отчете, че търговските и първоинстанционните граждански дела в окръжните съдилища имат обективно по-голяма продължителност. По силата на процесуалните закони и други обективни причини първоинстанционните граждански и търговски дела продължават повече от една година и те обичайно не могат да приключат в рамките на календарната година. Това обективно обуславя по-високата натовареност, отчетена за гражданските и търговските съдии в окръжните съдилища. Голям процент от първоинстанционните граждански и търговски дела, които са образувани през 2016 г. и преди това, са продължили да се разглеждат и през 2017 г. Според чл. 36 от Правилата коефициентът за тежест на делото се разпределя в посоченото съотношение между годините, в които се е разглеждало. Един от пунктовете, по който следва да се усъвършенстват правилата е подобряване на нормата на чл. 36, за да се гарантира по-справедливо и адекватно отчитане на делата, които не приключват в рамките на календарната година, в която са образувани.

Освен това следва да се има предвид, че поради по-бавното приключване на делата в търговските и първоинстанционните граждански отделения на окръжните съдилища и на облигационните и вещни искове в районните съдилища, в началото на действието на Правилата и СИНС, по отношение на съдиите, които разглеждат тази категория граждански дела, в системата са въведени голям брой стари дела, което е една от причините, обуславящи по-високата им натовареност за 2016 и 2017 г., спрямо съдиите – наказателни и въззивни граждански, които обективно приключват делата за по-кратни срокове. Това обстоятелство следва да се има предвид при анализ на данните в СИНС за 2016 и 2017 г., защото според § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата разпоредбата на чл. 36 влиза в сила считано от 01.01.2017 г., което означава, че всички съдебни дела, които са образувани преди 2016 г. и неприключили до 01.01.2017 г. се приемат от СИНС като дела, образувани през 2016 г. и получават съответната според чл. 36 част от коефициента за тежест.

Регулирането на натовареността между отделенията в съдилищата е неделима част от въпроса за осигуряване на равномерно разпределение на постъпващите в съда дела между всички съдии. До момента не съществува обвързаност между ЦСРД и СИНС. Според § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата групите на делата, така както са описани в приложения № 1-3 от Правилата, се включват в централизираната система за случайно разпределение на делата от 01.01.2016 г. с цел статистическото им отчитане, но разпределението на делата се извършва по досегашния ред и измежду съществуващите групи във всеки съд. В действащите разпоредби на Правилата възможността за случайното разпределение на делата, според групите на натовареността е предвидена само като възможност. Така в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата е предвидено, че случайното разпределение на делата се извършва посредством централизираната система, въведена от ВСС на 01.10.2015 г., като разпределението може да се извършва измежду групите дела, посочени в Приложения № 1-3 от Правилата. Особеностите на всеки съд (големина на съда, брой съдии, постъпления на дела и тяхното разнообразие) предполагат различен подход при формиране на групите дела, измежду които да се извършва случайното разпределение. При всички положения, за да се гарантира справедливо и равномерно натоварване между съдиите в един съд е препоръчително от следващата година да се въведе свързаност между групите за натовареност по Правилата (Приложение 1-3) и системата за случайно разпределение. Възможно е измежду многото на брой групи по Правилата да се формират по-малко на брой групи, които да се обединяват по тежест на коефициента за сложност на делата в съответната група и да се ползват за случайното разпределение във всеки съд, като по този начин се отчита спецификата на правораздавателната работа по делата.

Пълният текст на анализа, заедно с приложените към него таблици, е публикуван на сайта на ВСС, страницата на комисията по натовареност – http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/17/Analiz-SINS-2017-prilojenia.pdf

Тук представям пълното съдържание на анализа, а приложенията може да видите в посочения по-горе линк.

АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ, СЪБИРАНИ ЧРЕЗ СИСТЕМАТА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НАТОВАРЕНОСТТА НА СЪДИИТЕ

септември 2017 г.

І. Въвеждане в действие на системата за изчисляване на натовареността, наблюдение на нейното първоначално функциониране и стъпки за развитието и усъвършенстването й:

  1. Правилата за оценка на натовареността на съдиите (Правилата)бяха приети от ВСС през месец декември 2015 година и влязоха в сила на 01.04.2016 г.

Правилата имат за цел да осигурят обективна основа за оценка на натовареността на съдиите, като се отчита и сложността на делата, а не само техният брой.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата, оценката на натовареността на съдията има за задача да установи обективен първичен измерител на натовареността въз основа на необходимото присъщо време за разглеждане и решаване на делата от различен тип съгласно предварително изработен класификатор от групи дела. Стойността на този измерител (коефициент) е изчислена стойност на базата на оценка за часове необходима работа и включва различните аспекти на фактическа и правна сложност на делото, т.е. необходимото време на съдията за разглеждане и решаване на делото. Времето е универсален измерител и позволява обективно отчитане на натовареността, независимо от спецификата и различния предмет на делата. Това позволява да се сравнява натовареността на съдии, които разглеждат дела от различна правна материя (граждански, търговски, наказателни и административни), както и в различни по вид инстанционни съдилища.

Установените с Правилата коефициенти за тежест на делата са резултат на проведено през 2014-2015 г. изследване на необходимото време за разглеждане на дела, в което участваха над 60 % от всички съдии в страната. Най-активно в изследването участваха съдиите от административните съдилища, а отговорилите на поканите за участие в проучването съдии от апелативните и окръжните съдилища бяха по-малко. В Правилата са уредени и коригиращи коефициенти, чиято цел е да съобразят значими фактори, които чувствително влияят за намаляване или увеличаване на тежестта на конкретното дело.

  1. От началото на месец април 2016 г. Правилата се прилагат заедно със специално създадената централизирана система за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). Създадената система има за цел да осигурява равномерно разпределение на различни видове дела в съдилищата на съответните съдии, съобразно тяхната специализация и мониторинг на натовареността им в рамките на годината и за по-дълъг период от време. Освен оценката на натовареността на съдиите СИНС дава и допълнителни възможности за събиране на актуална статистика и анализ на потока и видовете дела по определения класификатор в различните съдилища – съществен дефицит на събираната от ВСС статистика до този момент. С включените в системата индикатори може да се прави анализ на:
  • Брой дела по групи и шифри от създадения класификатор;
  • Продължителност на делата по групи и шифри от тяхното завеждане до тяхното приключване;
  • Брой, вид и тежест на делата за всеки съдия и отделните съдилища, включително дял на делата по групи в общата индивидуална и институционална натовареност;
  • Оценка на равномерното натоварване и разпределение на различните видове дела за всеки съдия в рамките на отделен съд;
  • Сравнение на натовареността на съдиите в рамките на един съд, по видове съдилища, както и различните отделения в по-големите съдилища.

С цел наблюдение на приложението на Правилата и тяхното подобряване се създадоха три постоянни работни групи към комисията по натовареност на съдийската колегия на ВСС по трите основни материи дела – наказателни, граждански и търговски и административни. В групите участват съдии от цялата страна и инстанционни нива, а протоколи от заседанията и взетите решения се публикуват на сайта на ВСС – http://www.vss.justice.bg/page/view/4052.

В резултат от дейността на работните групи, изцяло съобразявайки взетите от тях решения, на 20.12.2016 г. съдийската колегия на ВСС прие решение, с което се измениха част от коефициентите за тежест и коригиращите коефициенти, както и се актуализираха статистическите кодове за делата. Наблюдението за приложението на правилата продължава, тъй като промените в законодателството са постоянни, а това налага допълване на групите дела с нови видове съдебни производства и други корекции в Правилата и приложенията към тях.

Освен това някои аспекти от работата на съдията не са обхванати в регламента на Правилата, което предполага както разширяване на регулацията, така и съответните промени в централизираната информационна система за изчисляване на натовареността на съдиите (СИНС). Така например все още не се отчита в натовареността на съдиите времето, през което изготвят особени мнения по дела на друг докладчик; времето през което разглеждат и произнасят съдебни актове по производства, които не се отчитат отделно в съдебната статистика (напр. определенията, с които съдът се произнася отделно от присъдата по веществените доказателства и др.); случаите, в които съдът започва отново съдебното следствие по наказателно дело от общ характер поради обективна причина – замяна на член от съдебния състав, който не може да продължи участието си по делото и др. Едно от възможните решения е тези обективни отклонения в развитието на едно съдебно производство, които не могат предварително и изчерпателно да бъдат предвидени и уредени, да се отчитат в отделно приложение, създадено в СИНС.

С измененията в § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата се предвиди задължение след изтичане на едногодишен период от приложението им съдийската колегия да приеме анализ на данните, събирани чрез СИНС, като след това да постанови решение, с което да се произнесе за ефективността на системата за оценка на натовареността на съдиите.

ІІ. Основни изисквания към СИНС, които гарантират пълнота на събираните данни и пълноценен анализ на данните в системата:

Няколко условия следва да се имат предвид при оценка на данните, събирани в системата за изчисляване на натовареността:

  1. Процес на образуване (завеждане) на делата и разпределението имеднаквият подход при образуване на делата в отделните съдилища е от съществено значение за последователното и еднакво отчитане на натовареността.
  2. Изчерпателност на въведените съдебни дела и данните за тях: следва да се провери доколко всички съдебни дела, които са образувани (заведени) преди 01.04.2016 г. (датата на влизане на Правилата в сила) и са предвидени за решаване в рамките на 2016 г. или следващ период, са въведени в СИНС. Централизираната система за изчисляване на натовареността позволява преглед и анализ на данните, въвеждани от всички съдилища в страната. Сравняването на статистическите данни за броя и видовете на делата и данните за тях, които се въвеждат в СИНС, позволява да се установят висящите дела към 01.04.2016 г., както и за постъпилите дела след този момент. Въвеждането на информацията за всички несвършени съдебни дела към датата на влизане на Правилата в сила е условие за коректното отчитане на действителната натовареност на съдиите.

Освен коректното въвеждане на данните за всички съдебни дела към 01.04.2016  г., участващи в изчисляването на натовареността на съдиите за 2016 г., е важно да се проследи доколко правилно са приложени нормите на чл. 36 и параграф 10 от ПЗР на Правилата. Доколкото към 01.04.2016 г. в съдилищата са били несвършени съдебни дела от различни години, то с правилото на параграф 10 от ПЗР се прие, че всички дела, висящи към 01.04.2016 г. , независимо от годината им на образуване, се приемат като за образувани през 2016 г. и затова намаляващият коефициент по чл. 36 се прилага автоматично за първи път от 01.01.2017 г. Следва да се провери дали това правило е спазено във всички съдилища, тъй като особено в големите съдилища (СРС и СГС) процентът на останалите несвършени дела към края на годината, обичайно е около и над 20% от общия брой на постъпилите през годината нови съдебни дела.

В допълнение, трябва да се проверят и данните за въведените в СИНС съдебни дела: дати на образуване, дати на приключване, липсващи данни за делата (шифри, коефициенти, и т.н.).

  1. Въвеждане на коригиращите коефициенти: отразяването на корекции по всички дела, за които са налице съответните хипотези в Правилата, е друго условие за коректното отчитане на натовареността на съдиите. Комисията по натовареност прие изработените от работните групи примерни образци за работни карти, в които да се отбелязват от съдията-докладчик съответните коригиращи коефициенти. Картите се прилагат към делото, като съдебен служител следва да въвежда данните в СИНС.
  2. Анализ на разпределението и структурата на делата в натоварените съдилища: кои дела и коефициенти за тежест са определящи за натовареността на съдиите в съответните съдилища. Въз основа на тази оценка следва да се направят изводи за възможни корекции на коефициентите (ако са налични факти, които показват наличието на надценени или подценени коефициенти за тежест на определена категория съдебни дела) или необходимостта от допълнителни ресурси в съответните съдилища за решаване на свръхнатовареността на съдии.

В допълнение, от значение за коректното и справедливо отразяване на натовареността на съдиите са и корекциите, които се отнасят за висящите дела – прехвърлянето на част от коефициента за тежест в различните години, в които делото се разглежда. За тази цел следва да се провери средната продължителност на делата в различните групи по класификатора.

ІII. Анализ на данните в СИНС:

  1. Процес на образуване (завеждане) на делата и разпределението им.

Сравнението на статистическите данни за броя на делата в съдилищата за първото полугодие на 2017 г. с данните за броя на делата постъпили в СИНС – показва следното:

В съдилищата съществуват случаи, в които при еднакви изходни предпоставки за образуване на делата се процедира по различен начин. Нормата на чл. 80 ПАС (чл. 76 от отменения ПАС) посочва хипотезите, при които се образуват наказателните, гражданските и административните дела, но доколкото изброяването не може да бъде изчерпателно, не са изключени случаите на проява на различен подход в отделните съдилища за някои категории дела. Така например частните наказателни дела, които се образуват по искания по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) заемат голяма част от наказателните дела, които се разглеждат в районните и окръжните съдилища. В чл. 80, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Правилника за администрацията на съдилищата се определя, че частните наказателни дела се образуват по искания по ЗЕС, което позволява различно тълкуване и противоречива практика при образуване на делата. В някои районни съдилища се образуват отделни частни наказателни дела по едно искане по ЗЕС, което касае различните мобилни оператори. В други районни съдилища по исканията по ЗЕС, които касаят предоставяне на достъп до „трафични данни“ на различни мобилни оператори, се образува едно частно наказателно дело. Това обстоятелство има съществено практическо значение, тъй като делът на частните наказателни дела в общия обем на наказателните дела, значително нараства, а това се отразява на обективното отчитане на натовареността.

Противоречива е практиката и при образуване на частните наказателни дела по искания и жалби към съда в досъдебното производство. При искания по чл. 64 и 65 НПК, които касаят няколко обвиняеми по едно досъдебно производство, в някои съдилища се образува едно частно наказателно дело, докато в други съдилища по искането срещу/на всеки обвиняем се образува отделно производство. Това обстоятелство също води до неоправдано и изкуствено увеличаване на броя на делата, което се отразява на отчитането на натовареността. В голяма част от районните, окръжните и военните съдилищата се наблюдава значително увеличаване на броя на частните наказателни дела, които имат за предмет разпит на свидетели и обвиняеми пред съдия. Доколкото исканията се правят от разследващите органи съдът няма как пряко да влияе върху броя на този вид производства, но това обстоятелство следва да бъде отчитано, като форма на изкуствено увеличаване на натовареността на съдилищата.

От значение за еднаквото отчитане на данните за натовареността е и еднообразната практика по образуването на делата като граждански и търговски в окръжните и апелативните съдилища.

  1. Изчерпателност на въведените съдебни дела и данните за тях

Анализът на данните в СИНС показва, че не всички несвършени (активни) дела са въведени в системата към края на 2016 г. Въведените в системата съдебни дела към края на 2016 г. са 566 430, от които около 63 200 са делата, образувани (заведени) преди 2016 г. – или 11% от всички дела. Има съдилища и отделения, в които няма почти никакви въведени висящи дела. Например, в Търговското отделение на САС има въведено само 1 висящо дело, при общо въведени 1004 дела и останали висящи над 50% от тях за 2017 г.  От всички 180 съдилища в системата има 6, в които няма въведено нито едно дело, образувано преди 2016 г., а в общо 66 съдилища делът на висящите към началото на 2016 г. дела са под 5%.

Въведените в системата и образувани през 2016 г. дела са общо 503 220. От тях делата с дата на образуване преди 01.04.2016 г. са около 59 000 – или 12% от всички дела. По отношение на този показател също има съдилища, в които се предполага, че не са въведени всички дела от 2016 г. и образувани преди датата на официалното въвеждане на системата – в 2 съдилища няма въведено нито едно дело с дата от първото тримесечие на 2016 г., а в общо 29 съдилища делата с дата на образуване преди 01.04.2016г. са максимум 5% от всички заведени през 2016 г. дела.

Анализът на въведените в системата дела показва, че все още в различните съдилища не са въведени всички несвършени (активни) дела, в т.ч. висящите дела в началото на 2016 г. и делата от първото тримесечие на годината (преди официалното въвеждане на СИНС).

Други непълноти при въвеждането на съдебни дела в СИНС:

  • Липса на шифри на делата: около 22 600 дела са без шифър по класификатора, като само половината от тях са дела с дата на образуване преди 2016 г.
  • Грешно въведени дати на образуване/приключване на делата: при над 2000 дела датата на приключване на делото е от период, предхождащ датата на образуване на делото (включително случаи на въвеждане на дата от 2016 г. през 2017 г.); грешно въведени дати – очевидни грешки при въвеждане като 2106 г., 2116 г., 2026 г. и т.н., дела с дата на приключване през 2018 г. или 2019 г.
  • Липса на въведени коефициенти на дела: съществуват и въведени съдебни дела, за които не са отбелязани коефициенти. Например в СГС има 196 дела, на които не са въведени коефициенти. Пример е група 7170: Производство по чл. 249 от НПК (140 от описаните дела), която е прехвърлена в нова група – 7210: Производства по чл. 249, чл. 250, чл. 288 и чл. 289 от НПК и за делата не са отчетени коефициенти (навярно е останала възможността да се въвежда старият шифър, без да се прехвърля автоматично към новия и съответстващия му коефициент на тежест). Подобно на СГС и в САС има 166 дела, за които не са въведени коефициенти.

Неточностите и непълнотите при въведените данни за съдебните дела рефлектират върху изчисленията на натовареността на съдиите и съдилищата основно за 2016 г. През всяка следваща година така съществуващата система ще дава оценка с по-голяма точност при елиминирането или съответното минимизиране на дефицитите на системата най-вече поради времевия фактор – въвеждане на актуалните съдебни дела, намаляване на броя на висящи дела от стари периоди, корекции при въвеждането на коефициентите. Въпреки тези неточности при въвеждане и отчитане на данните в СИНС може да се обобщи, че системата функционира успешно и генерира информация, която дава възможности за анализ на натовареността на съдиите и съдилищата.

 Въвеждане на коригиращи коефициенти

3.1. Коригиращи коефициенти при прекратени и решени дела:

Основни коефициенти за тежест на делата са резултат от емпиричното изследване, което се проведе измежду повече от половината съдии в страната. Те са въведени в СИНС и автоматично се генерират след въвеждане на данните за делата (код по статистика) при тяхното образуване, с изключение на пропуските при промени в шифрите или коефициентите.

Анализът на данните в СИНС показва, че по прекратените граждански и наказателни дела, не са въведени в системата предвидените по Правилата коефициенти за намаляване на предварително определената тежест на делото. Например, в СГС при приключили общо около 23 000 дела, от които около 2 700 прекратени, няма въведени коригиращи коефициенти на нито едно от прекратените дела. За прекратените през 2017 г. вече се отразяват корекции на основните коефициенти.

Също в СГС не са отразявани корекции и по решените през 2016 г. съдебни дела. От общо около 20 300 решени дела, няма нито едно с корекции на основния коефициент – намаляващи или увеличаващи коефициенти, поради обстоятелства предвидени в Правилата. През 2017 г. все още не се отразяват корекции по делата. Подобна е ситуацията и в други съдилища в страната.

3.2. Коригиращи коефициенти при висящи дела:

Проверката на данните в СИНС, показва, че корекциите на висящите дела се отразява автоматично по създадения и описан в Правилата алгоритъм.

Към момента висящите дела, образувани преди 2016 г. се отчитат като за 2016 г. те остават автоматично с 50% от основния коефициент. От общо 63 200 въведени висящи дела към началото на 2016 г. около 42 300 дела са с дата на образуване през предходната 2015 г. (или 67% от висящите дела), останалите 1/3 от висящите дела са от по-стар период и би трябвало да се отчитат с по-нисък коефициент през 2016 г.

Остава да се реши въпросът дали определените пропорции при разделяне на коефициентите в различни години е достатъчно справедлив и дали трябва да се предприеме диференциран подход при различни видове производства, за да се отчете обемът работа по различни дела в рамките на целия период на делото.

 Анализ на разпределението и структурата на делата в натоварените съдилища

За анализ на натовареността на съдиите и особено на свръхнатоварените от тях е необходима оценка на няколко основни индикатора:

  • Обща картина на натовареността на съдилищата – индивидуалната натовареност на всеки съдия и дела на свръхнатоварените съдии (общо и по съдилища);
  • Анализ на разпределението на делата по съдилища с най-голям дял натоварени и свръхнатоварени съдии, за да се определи каква е тежестта на различни групи в натоварването на съдиите от съответния съд и ако е необходимо – от съответните отделения при по-големите съдилища;
  • С цел оптимизирането на коефициентите за тежест, ресурсите, необходими на системата и справедливото отчитане на натовареността на съдиите, може да се направи допълнителен анализ на продължителността на делата със значителен обем в потока от дела (тези групи с натрупване от поне 30 дела за 2016 г.).

В таблица № 1 (Приложение № 1) са посочени обобщени данни за натовареността на съдиите в отделните видове съдилища, както и средното натоварване на съдиите по отделните типове съдилища. Установява се, че средната натовареност на съдиите общо за всички съдилища е в рамките на нормалната натовареност по смисъла на чл. 16, ал.1 от Правилата. Средната натовареност на съдиите е в рамките на индекс около 100 – 104,2 (средна аритметична стойност) или 96,3 (медианна стойност), който се формира като сбор от коефициентите на делата, които съдията е разгледал и решил в рамките на 2016 г. и изчислена осреднена стойност за всички съдии в цялата страна, работили през 2016 г. Обобщената средна натовареност на съдиите в отделните видове съдилища показва, че делата не са равномерно разпределени, съответно това се отразява и на различната натовареност на съдиите. Най-висока е средната натовареност на съдиите в Софийски градски съд – среден годишен индекс 187,5 на съдия в съда, съответно най-ниска е средната натовареност на съдиите във Военно-окръжните и Военно-апелативния съд – със средни стойности на годишен индекс под 50.

От обобщените данни се установява, че делът на свръхнатоварените съдии (годишен сбор от коефициентите над 180), общо за страната е 6%, а слабонатоварените – сбор от коефициентите под 70 е около 21%. Преобладават нормално натоварените съдии – 39% (със среден годишен коефициент от 70 до 110) и натоварените – 33 % (със среден годишен коефициент между 110 – 180). Най-висок е процентът на свръхнатоварените съдии – 43% от съдиите в СГС и 34% – в САС.

В таблица № 2 (Приложение № 2) са предоставени данни за броя на свръхнатоварените съдии по видове съдилища и средния им годишен сбор от коефициентите за тежест на делата. От общо 126 съдии, които са свръхнатоварени, най-голям дял заемат съдиите от СГС, които са 60 и имат среден годишен индекс на натовареност в размер на 321 единици.

От таблица № 12 (Приложение № 12) се вижда средната натовареност на съдиите по отделните административни, окръжни, апелативни и районни съдилища, а в таблица № 13 (Приложение № 13) броят на делата по съдилищата според периода им на образуване.

В следващите пет таблици (таблица № 3 до № 7) са обобщени данните за натовареността на съдиите от Софийски градски съд – както осреднено за целия съд, така и по отделения.

В таблица № 3 (Приложение №3) са приложени данните за свръхнатоварените 60 съдии от съда. Равен брой – по 21 съдии, са свръхнатоварените от първоинстанционното гражданско и търговското отделение – среден годишен индекс на натовареност в размер на 390 и 335  единици. Броят на свръхнатоварените съдии във въззивното гражданско и наказателното отделение е сравнително малък. От тези данни следва, че проблем със свръхнатовареността има търговското и първоинстанционно гражданско отделение, а съдиите във въззивно и наказателно отделение са натоварени до нормално натоварени по изискванията на чл. 16, ал. 1 – 3 от Правилата.

За да се придобие по-конкретна, а не абстрактна представа за натовареността на съдиите в Софийски градски съд, в следващите четири таблици са обобщени данни за движението на делата по четирите отделения. Открояват се следните тенденции:

Таблица № 4 представя обобщени данни за движението на първоинстанционните граждански дела по групи и статистически шифри.

Общият брой първоинстанционни граждански дела, постъпили и разгледани в Софийския градски съд през 2016 г. и въведени в СИНС, е 9 961, като постъпилите преди 2016 г. и останали несвършени и през 2017 г. са  3200 дела. Това показва, че в системата са въведени голяма част от старите и висящи към април 2016 г. граждански дела. Същевременно от общо разгледаните през 2016 г. около 10 000 първоинстанционни граждански дела свършените са едва 3 842, което означава, че близо 70% от делата са пренесени и през 2017 г. Значително по-продължителното разглеждане на първоинстанционните граждански дела, както и началният период на отчитане, при който се натрупват коефициенти и от образуваните преди 2016 г. дела, е една от причините за констатираната свръхнатовареност на съдиите от първо гражданско отделение на СГС.

Друга причина е, че видно от данните от СИНС, в СГС не се въвеждат коефициентите за корекция на делата. Особено в случаите на прекратяване на съдебните производства липсата на намаляване на предварително зададените коефициенти за сложност води до невярно завишаване на натовареността.

На следващо място, причина за високата натовареност на съдиите от първоинстанционното гражданско отделение на СГС е, че една значителна част от различни групи дела, близо 100 %, са концентрирани в СГС, а не са сравнително равномерно разпределени между останалите 27 окръжни съдилища. Това са основно делата по статистически код 2100: Искове за права или правоотношения, породени или отнасящи се до търговска сделка /обективна и субективна/ (чл. 26 ЗЗД, чл. 27 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 307 ТЗ, чл. 299, ал. 2 ТЗ, всички искове по КЗ, чл. 124 ГПК, чл. 534 ТЗ, чл. 216 ДОПК и др.). За 2016 г. тези дела представляват половината от натоварването на отделението в СГС – 44% от делата (4366 от общо 9961 дела) и 49% като тежест в натоварването (дял от сбора на коефициентите за тежест на делата). Основната част от тези производства са исковете по Кодекса за застраховането. Концентрацията на тази категория дела основно в СГС и съответно САС съставлява една от основните причини за свръхнатовареността на съдиите в гражданските и търговските отделения. Същевременно делата от тази група са и едни от най-продължителните – 376 работни дни, което е приблизително 1 година и половина. Това означава, че голяма част от делата остават висящи и се прехвърлят за следващ период. Около 70% от делата са с дата на образуване преди 2016 г. и са въведени с коефициенти, които не съответстват на годината на завеждане, поради приетото правило за начална 2016 г. година на отчитане. Това е и групата дела с най-голям дял при свръхнатоварените съдии в гражданското отделение на СГС като 45% от тези дела са съсредоточени при 9 от съдиите в отделението (всеки от тях с над 200 дела от тази група).

Едно от решенията на проблема е законодателна промяна, която да доведе до промяна в подсъдността на исковете по КЗ, така че да се преодолее свръхконцентрацията им в софийските съдилища. Проект в този смисъл беше изготвен от работна група, съставена от съдии и след приемането на проекта от комисията по натовареност и съдийската колегия, заедно с мотиви към него бяха изпратени през месец март на министъра на правосъдието.

В случай, че не се приеме идеята за промяна на законодателството,  следва да се осигури адекватен ресурс за разглеждане на това голямо количество дела – равномерното им разпределение, ако са предимно разпределени при по-малък брой съдии, увеличаване на броя на съдиите, които разглеждат първоинстанционни граждански дела; увеличаване на броя на съдебната администрация – секретари деловодители и осигуряване на адекватни условия за ускоряване на съдебните производства – увеличаване на броя на съдебните зали и ускоряване на призоваването.

Подобно е положението и при делата по статистически кодове 203, 204 – с предмет искове по ЗОДОВ и за обезщетение от деликт – те съставляват почти 10% от общия броя дела за периода, като същевременно в СГС се разглеждат почти 70% от делата от този вид, сравнимо с останалите 27 окръжни съдилища в страната.

Сходно е положението в търговското отделение на съда. В таблица № 6(Приложение № 6) са представени данните за движение на делата в отделението. Установява се, че значителна част от производствата са отново по статистически код 2100, но за разлика от първоинстанционните граждански дела, техният дял е по-малък – 2 092 дела от общо 13 131 дела. Значителен проблем, който определя висока натовареност на съдиите в отделението е големият брой на дела по несъстоятелност, които имат най-висок коефициент за тежест, както и голямото разнообразие от дела, голяма част, от които основно са концентрирани в София.

Големият брой дела по код 22830 – Молба за издаване на изпълнителен лист по решение или спогодба на местен арбитражен съд (чл. 405, ал.3 ГПК), не следва да представлява проблем за бъдеще време, доколкото в резултат на изменение в ГПК този вид дела вече няма да се концентрират само в СГС.

В таблица № 5 (Приложение № 5) са обобщени данните за движението на делата във въззивното отделение на СГС. Данните сочат, че разпределението на видовете дела е сравнително равномерно, не се наблюдава свръхконцентрация на определена категория дела. Изключение правят делата по статистически код 214 – искове за реално изпълнение на договорно задължение. Това са делата, които заемат най-голям дял от всички производства в отделението, съответно имат най-висок процент от общия сбор на коефициентите за сложност – 21 %. Общият брой на този вид дела – 1 617, в сравнение с общия брой дела – 10 087, не създава дисбаланс в натовареността на отделението, поради което и натовареност на съдиите от въззивните състави на СГС е по-ниска от тези в търговско и първо гражданско.

В таблица № 7 (Приложение № 7) са представени данните за движение на делата в наказателното отделение на СГС. Общият брой на делата, разгледани за периода е 5 002, като постъпилите преди 2016 г. и останали висящи и през 2017 г. са 123 дела. Тези цифри показват, че е вероятно да не са въведени в СИНС всички дела от минали периоди. Прави впечатление, че голяма част от групите дела, които са и с най-големите натрупвания са с ниски коефициенти за тежест, което налага наблюдение и обсъждане от работните групи на възможностите за повишаване на някои от коефициентите, които може да са подценени, основно поради подценяване на определени дейности, характерни за наказателните дела, напр. времето за подготовка и изписване на мотиви по делата. Друг съществен проблем, който се наблюдава за всички материи дела, но при наказателните дела особено отчетливо, са многото на брой групи дела, голяма част от тях с незначителен брой производства. Това налага наблюдение и обсъждане на възможността за редуциране на групите дела, чрез окрупняване на близки по предмет и тежест групи. Констатира се, че значителна част от работата на наказателните съдии не се отчита към момента в СИНС – произнасяне по въпроси, които не са включени в присъдата, постановена от друг състав (веществени доказателства, разноски и др.); писане на особени мнения по присъди; започване отначало на съдебното следствие поради обективни пречки за това и др. Обсъдена е възможността за отчитане на тези дейност в СИНС с допълнително приложение.

Въпреки тези недостатъци на отчитане на натовареността на наказателните съдии в СГС, тяхната натовареност с малки изключения е близка до нормалната, въпреки че в сравнение с наказателните съдии от другите окръжни съдилища, тяхното натоварване е значително по-високо.

Твърде сходни тенденции и проблеми се наблюдават и в натовареността на съдиите от трите отделения на Софийския апелативен съд. В таблица № 8(Приложение № 8) се вижда, че свръхнатоварени съдии има най-много в търговското отделение – 16 съдии, които са 80% от съдиите в отделението, и 6 съдии от гражданското отделение, които са 30 % от съдиите в отделението. Сред наказателните съдии в САС няма такива, които да са свръхнатоварени, те са със среден годишен индекс от 68, който ги определя като по-скоро ниско натоварени.

Общите проблеми за трите отделения при въвеждане на данните в СИНС са, че не са въведени голяма част от делата, които са образувани преди април 2016 г., както и че не се въвеждат коригиращите коефициенти за отделните видове производства.

В търговското и гражданското отделение на САС (таблици № 9 и № 10 – Приложения № 9 и № 10) се наблюдава сходна тенденция, като тази в СГС. Голяма част от делата, които образуват и значителен дял от натовареността, са концентрирани основно в София – искове по ЗОДОВ, искове за обезщетение от деликт, искове за реално изпълнение на гражданско-правна сделка, искове по КЗ и др. И тук решението е – законодателна промяна на подсъдността или увеличаване на кадровия и технически ресурс на гражданските и търговските отделения на съда, както и евентуалното преразглеждане на част от коефициентите за оценка на тяхната релевантност.

В таблица № 11 (Приложение № 11) са представени данните за движение на делата в наказателното отделение на САС. Общият брой на делата, разгледани за периода е 1 490, като постъпилите преди 2016 г. и останали висящи и през 2017 г. са 8 дела. Тези цифри показват, че е вероятно да не са въведени в СИНС всички дела от минали периоди. Прави впечатление, че голяма част от групите дела, които са и с най-големите натрупвания, са с ниски коефициенти за тежест, което налага наблюдение и обсъждане от работните групи на възможностите за повишаване на някои от коефициентите, които може да са подценени, както и преглед на групите дела с цел по-голямо обобщение в статистическите шифри където е възможно.

Цялостният анализ на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко основни хипотези:

  • Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела в съответния съд, с дълъг период от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно чрез промяна на правилата за подсъдността.
  • Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела само при част от съдиите в отделението и тяхното равномерно разпределение ще намали средната натовареност, както и дела на свръхнатоварените съдии.
  • Натовареността е следствие на надценени коефициенти за тежест при големите групи дела, които могат да бъдат преразгледани. Като пример може да се даде средният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните граждански дела в СГС – 1,68, сравнен с този при въззивни граждански дела – 0,84, търговски дела – 0,98, наказателни дела – 0,95.
  • Натовареността е следствие на ограничените ресурси в съответното отделение, т.е. за разглеждането на делата са необходими по-голям брой съдии.

Решаването на въпроса за свръхнатоварването на част от съдиите е частично следствие от всяка от горните хипотези, като в различните съдилища тя има различна тежест при идентифицирането на проблема.

За доброто функциониране на системата е необходимо коректното и своевременно въвеждане на т.нар. коригиращи коефициенти в СИНС. През изминалата година след промяна на Правилата се създадоха допълнителни основания за корекция, а съществуващите се усъвършенстваха, така че в момента разполагаме със система от основания за корекция на сложността на делата, която отговаря в най-голяма степен на правораздавателната дейност по отделните видове граждански, търговски, наказателни и административни производства.

В по-голяма част от съдилищата е създадена организация, което позволява адекватно отразяване на обстоятелствата, които водят до увеличаване или намаляване на предварително зададения коефициент за сложност на делото. Все пак има съдилища (вече посочени и в този анализ), в които въвеждането на коригиращите коефициенти не се извършва, което се отразява негативно на данните, които се събират в СИНС и по този начин се изкривява картината на натовареността в съответния съд.

Препоръчително е до края на годината във всички съдилища да се създаде организация, която да позволява своевременното отчитане на обстоятелствата, водещи до промяна в първоначалния коефициент за тежест на делото.

Необходимо е да продължи дейността по усъвършенстване и развиване на каталога от основания, които водят до промяна – повишаване или намаляване на тежестта на конкретното съдебно производство. В този смисъл следва да се акцентира върху стимулиране и отчитане на качеството на работата на съдията. Така например следва да се отчитат по наказателните дела дейности, които към момента не са включени в СИНС – произнасяне по веществените доказателства и разноските; постановяване на особено мнение; започване отначало на съдебното следствие по делото поради обективна причина, независеща от волята на съдията (напр. отпадане на член от състава на съда); подробното и мотивирано разглеждане от съдията в постановения съдебен акт на въпроси, които са от изключително значение за развитието на съдебната практика и правото. Голяма част от тези дейности не са свързани с работа по конкретно дело, поради което не могат да се отразят като коригиращ коефициент. В този смисъл е необходимо в информационната система СИНС да се създаде отделен „прозорец”, в който да се въведат посочените допълнителни дейности, които не са пряко свързани с работа по конкретно дело, като се предостави възможност за тяхното периодично обновяване, доколкото изчерпателното им изброяване не винаги е възможно. Първоначално отчитането на тези допълнителни дейности може да се осъществява като се отбелязва техният брой, а впоследствие може по общо съгласие на съдиите (чрез нарочно изследване или чрез постоянно действащите работни групи към комисията по натовареност на ВСС), за тези допълнителни дейности да се определи специфичен коефициент за тежест.

Съществена част от натовареността на съдията се формира от т.нар. допълнителни дейности, които не са свързани с конкретна работа по делата, но отразяват в цялост неговия труд. Тези дейности са отразени и сега в СИНС, като тяхното количествено отражение се отчита на годишна база и се задава в началото на периода за всеки съдия, според спецификата на неговата функция. Каталогът на допълнителните дейности също подлежи на усъвършенстване и промяна. Така например дейността на съдиите в малките районни съдилища, в които няма специализация по материя, а съдиите разглеждат едновременно граждански и наказателни дела, следва да се отчита като им се определя съответен брой часове на годишна база, които да се прибавят към времето, което се отделя за разглеждане на делата (определено като сбор от коефициентите на делата). Също за малките районни съдилища следва да се отчита като допълнителна дейност заместването, което те се налага да извършват по отношение на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители.

Не на последно място, трябва да се анализира и евентуално ревизира алгоритъмът на прехвърляне или разделяне на основния коефициент в различните години от разглеждане на делото. Следва да се отчете, че търговските и първоинстанционните граждански дела в окръжните съдилища имат обективно по-голяма продължителност. По силата на процесуалните закони и други обективни причини първоинстанционните граждански и търговски дела продължават повече от една година и те обичайно не могат да приключат в рамките на календарната година. Това обективно обуславя по-високата натовареност, отчетена за гражданските и търговските съдии в окръжните съдилища. Голям процент от първоинстанционните граждански и търговски дела, които са образувани през 2016 г. и преди това, са продължили да се разглеждат и през 2017 г. Според чл. 36 от Правилата коефициентът за тежест на делото се разпределя в посоченото съотношение между годините, в които се е разглеждало. Един от пунктовете, по който следва да се усъвършенстват правилата е подобряване на нормата на чл. 36, за да се гарантира по-справедливо и адекватно отчитане на делата, които не приключват в рамките на календарната година, в която са образувани.

Освен това следва да се има предвид, че поради по-бавното приключване на делата в търговските и първоинстанционните граждански отделения на окръжните съдилища и на облигационните и вещни искове в районните съдилища, в началото на действието на Правилата и СИНС, по отношение на съдиите, които разглеждат тази категория граждански дела, в системата са въведени голям брой стари дела, което е една от причините, обуславящи по-високата им натовареност за 2016 и 2017 г., спрямо съдиите – наказателни и въззивни граждански, които обективно приключват делата за по-кратни срокове. Това обстоятелство следва да се има предвид при анализ на данните в СИНС за 2016 и 2017 г., защото според § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата разпоредбата на чл. 36 влиза в сила считано от 01.01.2017 г., което означава, че всички съдебни дела, които са образувани преди 2016 г. и неприключили до 01.01.2017 г. се приемат от СИНС като дела, образувани през 2016 г. и получават съответната според чл. 36 част от коефициента за тежест.

Регулирането на натовареността между отделенията в съдилищата е неделима част от въпроса за осигуряване на равномерно разпределение на постъпващите в съда дела между всички съдии. До момента не съществува обвързаност между ЦСРД и СИНС. Според § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата групите на делата, така както са описани в приложения № 1-3 от Правилата, се включват в централизираната система за случайно разпределение на делата от 01.01.2016 г. с цел статистическото им отчитане, но разпределението на делата се извършва по досегашния ред и измежду съществуващите групи във всеки съд. В действащите разпоредби на Правилата възможността за случайното разпределение на делата, според групите на натовареността е предвидена само като възможност. Така в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата е предвидено, че случайното разпределение на делата се извършва посредством централизираната система, въведена от ВСС на 01.10.2015 г., като разпределението може да се извършва измежду групите дела, посочени в Приложения № 1-3 от Правилата. Особеностите на всеки съд (големина на съда, брой съдии, постъпления на дела и тяхното разнообразие) предполагат различен подход при формиране на групите дела, измежду които да се извършва случайното разпределение. При всички положения, за да се гарантира справедливо и равномерно натоварване между съдиите в един съд е препоръчително от следващата година да се въведе свързаност между групите за натовареност по Правилата (Приложение 1-3) и системата за случайно разпределение. Възможно е измежду многото на брой групи по Правилата да се формират по-малко на брой групи, които да се обединяват по тежест на коефициента за сложност на делата в съответната група и да се ползват за случайното разпределение във всеки съд, като по този начин се отчита спецификата на правораздавателната работа по делата.

  1. I Предложения за развитие (усъвършенстване) на Правилата и СИНС:

 Технически корекции в СИНС:

  • Разглеждане и коригиране на филтрите и опциите за въвеждане на данни за делата в системата с цел ограничаване на грешките при въвеждане на основни параметри за делата, напр. автоматично не се позволява да се въвеждат по-стари дати на образуване/приключване на делата от настоящата дата при нови дела; не се позволява да се завежда дело без шифър; автоматично на всяко дело се въвежда съответният основен коефициент, при приключване на делото системата нотифицира за евентуални корекции – при прекратяване, при решаване на делото и т.н.
  • Автоматизиране на заявките за промени в групи и шифри дела, както и при промени в коефициентите: за минимализиране на пропуските за отчитане на тежестта на делата, както и промяна при шифрите, може да се създаде автоматизирана справка, която да се подава към специалистите, които поддържат и разработват софтуерното приложение, за адекватното им отразяване в системата.
  • За по-ефективното и полезно функциониране на системата за изчисляване на натовареността на съдиите следва да се разработят и да се предвиди в СИНС автоматично генериране на типове справки подобни на приложените към този доклад: справка за броя дела по съдилища по шифри, според периода на образуване и приключване, според отразените корекции, тежест на делата по групи и шифри; обобщени справки по видове съдилища, както и възможността да се сравняват индикатори за всеки съд спрямо средните стойности за всички съдилища от съответния ранг; справки по съдии и делата за разглеждане със съответстващата им тежест; справки за продължителност на разглеждане на делата; възможност за повече справки за един съдия, който е работил в няколко съдилища за периода на отчитане;
  • Въвеждане на алгоритъм в ЦСРД (единна система за разпределение на дела на случаен принцип) за равномерно разпределяне на дела от различни рангове на сложност, напр. дела с коефициент до 0,5, 0,5-1, 1-2, 2-4, 4+. Допълнителна заявка може да бъде изготвена, на база на реалното количество дела със съответни коефициенти на тежест в различните видове съдилища.
  • Създаване на нова техническа възможност в СИНС, която да позволи отчитане на нови допълнителни дейности на съдията по делото и непряко свързани с разглеждане на делото, така че да обхване цялостно труда на съдията. Например по наказателните дела – изготвяне на особено мнение; произнасяне по разноските или веществените доказателства по дело на друг докладчик; ново начало на съдебното следствие поради обективна причина и др.; Всички тези допълнителни дейности следва да се отчитат с добавяне на коефициент към годишната времева стойност на съдията. Каталогът на тези допълнителни дейности при разглеждане на делата следва да се изработи от постоянните работни групи към комисията по натовареност след консултации със съдиите в страната. Следва да се предвиди периодичната актуализация на каталога с допълнителни дейности. За отчитането на тези дейности следва да се създаде специална секция в СИНС, в която оправомощените по Правилата лица да вписват съответната информация за всеки съдия.
  1. Инструкции към съдилищата за оперативен контрол на системата и адекватното регистриране на делата:
  •  С цел контрол при образуването на делата, трябва да се разработят подробни инструкции за унифициране на подхода при образуване на делата, така че да не се наблюдава изкуствено увеличаване на броя съдебни производства с общ предмет на разглеждане. Периодичната проверка за спазване на правилата за образуването на делата следва да се извършва от ИВСС при осъществяване на проверките в съдилищата. За целта през 2017 г. на инспекторите беше предоставен достъп до СИНС, което е предпоставка за осъществяване на контрол за еднаквото образуване на делата в отделните съдилища. Проверки може да се извършват и от комисията по натовареност на съдийската колегия на ВСС по предварително утвърдена методология.
  • Да се обучат специалисти във ВСС, които да работят с автоматизираните справки в СИНС и да могат да мониторират своевременното въвеждане и отразяване на всички параметри на делата. На тримесечна база да се разглеждат справките за адекватното отразяване на данните по делата.
  • Годишен анализ на събраните данни от СИНС: в началото на 2018 г. трябва да се извърши цялостен анализ на данните от СИНС за цялата 2017 г. За целта е препоръчително да се ангажира ресурсът на експертите, работили до момента, които освен анализ на данните да имат задължение и да обучат съответните специалисти от звеното в АВСС с ресор „Статистика и натовареност”, които да поемат дейността по анализ на данните в СИНС и развитие на системата в следващи периоди.
  1. Промени в Правилата и коефициентите за натовареност:
  • Препоръчва се да се преразгледат коефициентите на делата със значителни натрупвания в СГС, САС и СРС, за всяко от отделенията, за оценка дали някои от тях са надценени или подценени. За подобна оценка е необходима и помощта на външните експерти по провеждането на изследването, за да се прецени до каква степен всяка от отделните процесуални дейности, съставляващи общия коефициент на делата, е релевантно отразена с необходимата тежест в общия коефициент на делото. Група от съдии от различните съдилища (постоянните работни групи към комисията, заедно с пропорционално представени съдии от други съдилища в страната) трябва да участва в обсъждането на необходимите промени, ако такива се налагат.

Основните насоки при преразглеждането на някои от коефициентите са: групи с натрупвания при гражданските и търговски дела с коефициенти по високи от 1,5 и групи с натрупвания при наказателните дела с коефициенти под 1,5. Това не изключва разглеждането и на други групи дела, за които има индикации, че може да са съответно подценени/надценени или промените в законодателството/практиките на разглеждане на дела, предполагат някакви промени.

  • За последващи промени в Правилата, класификацията и тежестта на делата, следва да се въведе автоматизирана система за нотификация на отговорната комисия във ВСС, която на тримесечна база да разглежда и взима решение за адекватността на постъпилите искания и аргументи за преразглеждане на системата за измерване на натовареността. В този смисъл следва да се поддържа и развива механизмът за наблюдение за прилагане на Правилата, включващ работните групи към комисията по натовареност.
  • Развитие и усъвършенстване на СИНС за отчитане на допълнителните дейности на съдиите: по отделните видове дела (наказателни, граждански, търговски и административни) да се създаде в системата самостоятелно поле, в което да се въвеждат предварително определени дейности с надлежен допълнителен коефициент, които са извършени от съдията и не са включени в типичното разглеждане на делото – постановяване на особено мнение; произнасяне по искане или процесуален или материалноправен въпрос след постановяване на крайния акт и др. Описанието на тези дейности, следва да е изчерпателно, за да няма субективни изкривявания, но да подлежи на актуализация през определени времеви периоди.
  • Допълнителни промени в правилата, свързани с дейности, които не са отразени в системата за оценка на натовареността: допълнителните дейности на съдията, които не са част от пряката правораздавателна дейност са включени и към момента при отчитане на натовареността, но тяхното изчерпателно и по-прецизно изброяване, съответно времевото им остойностяване, следва да залегне при следващата промяна в Правилата. Така например дейността на районите съдии в малките съдилища, които разглеждат дела от всички материи, заместват държавните съдебни изпълнители и съдии по вписвания и ред други дейност, следва да се бонифицира с определен коефициент и др. Работните групи към комисията по натовареност след допитване и консултации с максимално широк кръг съдии от цялата страна, следва да предложат промени в Правилата в насока актуализиране и разширяване на т.нар допълнителни дейности на съдията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *