Амортизиране на левите лидери

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

иглика коментар

Две години преди европейските и местните избори в ГЕРБ може да са спокойни за резултата си. Както се казва, ако не вършат излишни движения, най-вероятно пак ще са първи. Не защото са добри, силни, морални и умни, а защото опозицията има проблеми със себе си. Втората по големина политическа сила – БСП, е несигурна и раздвоена и не дава засега заявки, че ще се консолидира до местния вот. „Автентичната” десница, която даже не влезе в парламента заради разцепление, дори и да успее да се обедини, не изглежда да е сериозна заплаха. След многото си събирания и раздели тя не разполага със силни местни структури, а на някои места даже няма такива.

На този фон ГЕРБ изглеждат непоклатими. Дори скандалът „Кумгейт”, предизвикан от БСП, който показа шуробаджанашкия модел на назначенията в ГЕРБ, вместо да разклати, взе че консолидира управляващата партия около лидерите ѝ, които поддържат този порочен, но много харесван от политиците модел.

Ето защо е странно, че вместо да се концентрира върху постигане на единство, за да вземе властта и да промени ситуацията и себе си, БСП предпочита да води приятелски войни. Нещо повече, левите дрязги са напът да прераснат в зрелищно вътрешнопартийно меле на извънредния конгрес на 27 октомври, където единият отбор в партията се кани да вика „Долу Корнелия!”, а другият – „Да живей Корнелия!”. Отборът на недоволните ще иска да се обсъжда плачевното състояние на местните структури, а отборът на Нинова ще настоява делегатите да обсъждат алтернативния бюджет 2018 г., който е писан извън „Позитано” 20. Подобно нещо не може да се случи в ГЕРБ, ДПС, „Атака”, ВМРО и НФСБ.

Но БСП разбира вътрешнопартийната демокрация и като приятелски огън. Нинова обвини вътрешната опозиция в желание за съглашателство с ГЕРБ, а опонентите я обвиниха в кресливост, повърхностност, медиен шум и неглижиране на партийния потенциал. Бизнесменът от Пловдив Георги Гергов даже написа отворено писмо, наречено „Падението на един председател”, в което обвини Нинова в лъжа, че в БСП има хора, които искат съглашателство с ГЕРБ.

Посланието от тези кални битки е, че Столетницата не може да излезе от цикъла на амортизиране на лидерите си и най-вероятно изобщо не желае властта. Във всички тези действия няма нищо вдъхновяващо за избирателите.

Изходите засега изглеждат два. Или в БСП трябва да стане някаква драматична промяна, която да породи доверие между ръководство и местни структури и двата отбора да станат един. Или пък всеки следващ номиниран председател отсега да знае, ако не е мазохист и не носи на приятелски бой, че не бива да приема поста. Бегъл преглед на демократичната история на БСП показва, че от всичките ѝ лидери със сравнително запазена политическа кариера са двама – Георги Първанов, който ако не беше станал президент през 2001 г., щеше да бъде свален от партийния си пост, и Сергей Станишев, който успя да стане председател на ПЕС. Първанов е успешен, защото бе два мандата президент, което не попречи да бъде заклеймен от БСП като предател, след като излезе от партията и създаде АБВ. Станишев пък, преди да поеме към Брюксел, бе призован през 2014 г. от Румен Овчаров да си отиде, защото в противен случай „БСП ще стане история”.

През май миналата година Корнелия Нинова бе избрана за председател с мотива, че на БСП ѝ трябва лидер, който да е толкова гласовит и отразяван в медиите, колкото Бойко Борисов, и който да донесе промяна. „Магията Нинова” досега работеше. Кандидатът на БСП Румен Радев е президент, депутатите в 44-тото НС са двойно повече, а гласът на социалистите се чува, защото за първи път от много време насам обвиняват от парламентарната трибуна, правят разкрития и се опитват да дават алтернативни решения на управлението. По данни на „Алфа Рисърч” от септември доверието в Нинова е 24%, което я прави третият най-одобряван партиен лидер след Бойко Борисов и Красимир Каракачанов. И какво от това? Недоволните в БСП я наричат „пчела майка”, която се къпе в „платена медийна любов”, а действията ѝ са определени като хаос и кресливост. Сайтове, близки до БСП, като Поглед инфо, я определят като „фалшив образ”, а обкръжението ѝ – като „потни за власт бизнес-социалисти, които отблъскват жестоко”.

Бързата амортизация на лидерите не е само проблем на левицата, но и на „автентичната” десница, където през годините текат аналогични процеси. Здравословно е двете крила на политическия спектър да дадат повече време на тези, които избират начело, преди да ги отстрелят, за да има изобщо някаква възможност за партийни промени. Примерно един изборен цикъл – парламентарни, местни, за европарламента и президентски. В противен случай, докато демократичните партии воюват със себе си, устойчивите партии ще продължат да са тези, които са скучни, дисциплинирани, не амортизират лидерите си и крепят шуробаджанащината с всички сили, защото са наясно, че без пчела майка няма кошер.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *