Александър Урумов: Ако не сме християни, какви сме тогава?

Александър Урумов е роден през 1969 г. През 1994 г. завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е зам. главен редактор на седмичника „Македония“, говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР.
През 2002 г. издава първата си книга „Исус Христос – власт и политика“. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие „Приказки в края на времето“.През 2010 г. Александър Урумов дебютира като драматург с моноспектакъла „Лалугер“, който получава получава номинация за „Аскеер“ за постижения в театралното изкуство.През 2013 г. излиза неговата книгата с къси разкази „Тиква! Ботаника на чувствата”.
Сега с него си говорим за първия му роман „Али Безсмъртния“.


– Kажи ми първо как попадна на главния герой от твоя роман – Али?

– Случи се така, че взаимно попаднахме един на друг и сякаш не само аз търсех подходяща история, а някак си самата история намери мен. Запознахме се на семинар, на който имахме време, няколко дни да се запознаем и да общуваме. Там той ме впечатли и заинтригува с историята си. По време на нашите разговори аз чувствах, че преживявам нещата, който той беше преживял и така се роди идеята за книгата.

– Сега Али живее в България. Поддържа ли връзка с близките и роднините си от Иран?

– Да, той контактува с майка си, която се чувства много добре от факта, че синът й живее в България. Сега тя е по-спокойна за него и е щастлива (въпреки, че е мюсюлманка), че той е приел християнството.

– Може ли Али да се върне отново в Иран?

– Не. Ако се върне там, той ще бъде екзекутиран.

– Сходна ли е, според теб, съдбата на така наречените „бежанци“ с тази на твоя главен герой?

– Според мен голямата част от тях бягат от ужасите на войната, защото радикалният ислям убива най-вече мюсюлманите. И когато идваш от място на ужас и смърт е много по-лесно да излъчваш това, от колкото мир и любов. Всъщност, колкото и на нас да не ни се вярва, повечето от тях търсят спокойствието, което в техния свят отдавна е изгубено. Друг е въпросът, че Европа трябва да се справи със собствените си проблеми, които идват от налагането на атеизма и загубата на вярата. Трябва да си зададем въпроса „Ако ние не сме християни, тогава, в крайна сметка какви сме?“

– Знам, че Али също помага на тези изстрадали и бягащи хора?

– Да, разбира се. Той работи към християнска фондация, среща се постоянно с нуждаещите се, носи им помощи, работи с тях, запознава ги с Библията. Десетки мюсюлмани чрез него са станали християни.

– Според теб християнството ли е начинът за тяхната интеграция?

– Един от начините, за тяхната интеграция, безспорно е християнството. Дори бих казал, че от духовна гледна точка това е единственият начин.

– Смяташ ли, че книгата ти ще донесе успокоение на хората, които са толкова наплашени от бежанците?

– Да, защото книгата представя историята на човек, който идва от Близкия изток. Мюсюлманин е, върши лоши неща, но в даден момент от живота си открива христовата вяра и се преобразява напълно.

– Като говорим за християнството и доброто у хората, мислиш ли, че ние българите сме успели да запазим вярата си? И дали това се отнася за останалата част от Европа?

– Да мисля, че ние сме запазили вярата си, защото като цяло ние сме пазители на семейството и традициите си. Това което виждам в Брюксел, Париж, дори Рим е
ужасяващо. Ценностите са потъпкани и хората не се интересуват какво се случва дори със собствените им деца. Западна Европа започна да се превръща в пример за бездушие и бездуховност.

– Дали затова Али е избрал да живее именно в България?

– Това, което самият той ми е казвал е, че чувства силно и необяснимо привличане към нашата страна. Живял е в Англия, живял е в Холандия, имал е възможност да остане там, но винаги се е връщал тук. Смята, че призванието му е да работи в България в името на доброто.

– Как Али прие излизането на книгата за живота му?

– Разбира се с голяма радост. Когато я взе в ръцете си, той се просълзи. Аз също бях много развълнуван.

– Какво бъдеще очаква романа „Али Безсмъртния“?

– Вече има огромен интерес към книгата. Получих запитвания от Германия, Швейцария и Австрия, затова скоро започвам работа по превода й на немски език. Надявам се тя да достигне до много хора.

– Какво послание ще отправиш специално към читателите на Komentator.bg

– Искам да им кажа, че и в най-тежкия момент, и в най-големия мрак има светлинка. Както и в най-злия човек има нещо добро, и ако намерим ключа към това добро можем да променим света. Защото всеки човек е Вселена!

2 коментара за “Александър Урумов: Ако не сме християни, какви сме тогава?

  • 10.04.2016 в 16:05
    Permalink

    Някак ми изглеждат обърнати нещата в интервюто- именно ислямът прави хората добри, всеотдайни към околните за разлика от нас, минали на страната на атеизма и пришпорени към световния класов устрем срещу капитализма…

    Отговор
    • 13.04.2016 в 2:33
      Permalink

      Ако под нас имаш предвид хора, които не познават християнството бих се съгласил. Само Исус каза: да не отмъщаваш, да простиш и да се молиш за враговете си. Исляма, на който хората в близкия изток са учени, не е ислямът на съседна Турция или на българите мохамедани. От личен опит ти казвам- ако поживееш в страна като Иран, Ирак, Египет и т.н. ще видиш друг ислям, който учи на расизъм… В Европа (и Сащ) всеки е приет и расизма не се толерира (като цяло). Миролюбивият ислям в Саудитска Арабия дори не обсъжда идеята за право да бъдеш християнин. Да не говорим за малцинствата в Близкият изток. Там ли си- като тях трябва да си! Дано всички бежанци намерят мястото си в Европа и се интегрират, защото са жертва най- вече на нечии икономически интереси!!!

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.