Абсурдите при избора на нов ВСС

Автор: Тони Димов, сп. Икономист

 

На новия състав на ВСС най-вероятно ще се наложи да препотвърждава избора на председателя на ВАС Георги Чолаков, след като президентът Румен Радев призова за това. Наистина не биха могли да се намерят достатъчно убедителни аргументи защо стар състав на колегиален орган трябва да задължава с избора си бъдещия му състав, при положение че правната уредба позволява изборът да става от новия състав на органа. Когато липсват достатъчно юридически основания и аргументи на здравия разум, винаги остава съмнението за някакви други двигатели на процеса. За всички нас от професионалните среди, които следим процеса, остана усещането, че изборът на новия председател на ВАС от стария ВСС беше проведен, защото резултатите от него бяха ясни изначално, без да се очакват изненади, а при бъдещия ВСС има въпросителни и са възможни неочаквани резултати.

Изслушването в НС на кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота пък изглеждаше като задължителен отегчителен етап от една отдавна решена битка – претупано мероприятие без достатъчно време за представяне на кандидатурите, без много обсъждания и възможност да бъдат чути всички мнения. Стигна се и до куриози – вносителите на една от кандидатурите не бяха разбрали техният човек каква юридическа професия упражнява и каква длъжност заема в момента, при което заместник апелативен прокурор на София беше представен като адвокат с 21 години стаж. Как тогава да не се налага депутати от мнозинството да вдигат ръце като за изказване по време на гласуване, с което да дават знаци на своите съпартийци дали да гласуват за една или друга кандидатура?

Първият абсурд в тази ситуация е съдии или прокурори, които не са получили достатъчно подкрепа от своите колеги, впоследствие да бъдат предлагани от НС и да стават членове на ВСС. Нямам нищо против конкретните колеги, но законът предвижда, че за членове на ВСС освен съдии, прокурори и следователи, които са прерогатив на двете колегии – съдийска и прокурорска, могат да бъдат избирани и хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества. Няма пречка НС от своята квота да предложи прокурор или съдия, но няма логика това да е някоя от кандидатурите, които вече са били отхвърлени от съответната професионална гилдия. Каква ще е легитимността на тези решения и стойността на гласа на един съдия или прокурор, който до вчера е бил част от съдийската или прокурорската гилдия, която не го е одобрила и от утре ще започне да налага своите решения на същата тази гилдия? Когато управляващите предлагат отхвърлени от гилдиите си магистрати, веднага изплува и въпросът дали тези лица не са били предварително посочени или избрани с уговорката, че ако не бъдат приети от своята гилдия, ще бъдат предложени от парламента. А това вече звучи като нарушение на един от основните принципи на демокрацията за разделение на властите.

Доскоро партиите, най-вече управляващите, действаха като инструмент за продуктово позициониране, при което взето в централата решение беше пакетирано като демократичен избор. Днес все по-често политиците дори не се напрягат да бъдат лицемерни.

Най-същественият абсурд е, че всички тези събития, поставени в европейски контекст, изглеждат като „каране в насрещното движение с 200 км в час”. Всеки момент се очаква на базата на резолюция на Европейския парламент от октомври 2016 г. Европейската комисия да предложи сключването на Пакт за демокрация, върховенство на правото и фундаментални права на ЕС във формата на междуинституционално споразумение, което ще означава въвеждането на непознат досега в историята на Съюза задължителен за всички механизъм за наблюдение и отчитане на нарушенията на демокрацията, върховенството на правото и фундаменталните права в страните от ЕС. На практика бъдещият механизъм ще представлява своеобразен „демократичен предпазен конкордат”, в който ще бъдат поставени всички държави членки, като всяка година ЕК, в консултация с панел от независими експерти, ще изготвя доклад, който ще отразява актуалния статус в тези области в отделните държави, включващ и специфични за тях препоръки въз основа на индикатори като разделение на властите, свобода и плурализъм на медиите и достъп до правосъдие. Докладът ще служи за основа за въвеждането на т.нар. „ранно предупреждение” – преди да е извършено сериозно нарушение на основните права и ценности на Съюза и преди да се стигне до крайната стъпка на активиране на чл. 7 от Договора за ЕС, според който държава членка може да бъде лишена от правото си на глас в Съвета. Възможно е пактът и началото на механизма да бъдат обявени по време на българското европредседателство. 

 

*Авторът е доктор на правните науки, председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *