Швеция – изнасилената страна

Автор: превод: Сиси Вълкова

Този текст е преведен на английски език от Ултадсвенск – швед в изгнание. Това е статия, написана от известна шведска журналистка, която води ежеседмична рубрика в датския сайт Снапханен, още от изборите в Швеция през септември 2010 г. Налага й се да пише под псевдонима Юлия Цезар (актриса от средата на 20-ти век), с цел да не бъде тормозена от „добронамерените“ шведски журналисти, политици и по-специално AFA / Antifa (радикалните антифашисти).

Швеция – Изнасилената страна

Красивото лято е към края си. Но това не беше така красиво за всички. През това лято броят на докладваните изнасилвания се е увеличил с 25% в сравнение със същия период на миналата година.

Според BRA (правителствена агенция, уж натоварена със задачата да възпрепятства престъпления) са съобщени общо 1091 случая на изнасилване през месеците юни и юли. Броят на изнасилванията на деца под 15-годишна възраст се е увеличил с 53%. От 192 случая през миналата година до 294 през тази година, отново само за месеците юни и юли. Като цяло, броят на сексуалните престъпления се е увеличил с 18%, в сравнение със същия период на миналата година. BRA смята, че причината за всичко това е красивото лятно време:

„Една от възможните причини, отчасти, е, че това може да се дължи на хубавото лятно време“, казва Свен Гранат, криминолог и следовател в BRA, до TT.

Това са думите на държавен служител, който е станал напълно политически коректен. Аз се моля за душата на Свен Гранат. Той работи в правителствена агенция, която се финансира изцяло от парите на данъкоплатците и има за цел да скрие истината, използвайки всички необходими средства, същевременно успивайки, както населението, така и управляващото правителство. В режим на диктатура, BRA щеше да се нарича „Бордът“ и да бъде заета с това да прави нежеланите факти невидими. Но всъщност, каква е разликата? Швеция се приближава до условията, типични за една диктатура, тоест – правителствени агенции, които крият истината от гражданите и медии, лоялни към правителството и разпространяващи платени лъжи.

Истината си има цена

Може би г-н Гранат се страхува да не загуби работата си, а това е разбираемо. Може би е размишлявал за съдбата, която сполетя г-н Маурицио Рохас, говорител на либералната партия, по въпросите на имиграцията, след като публикува статия в DN (основен всекидневник), където подчерта основните културни причини за преобладаващото присъствие имигрантите сред престъпниците.

Г-н Рохас беше обявен за персона нон грата в политиката, беше подложен на клевети и заплахи и стигна до необходимостта от двайсет и четиричасовата защита на бодигард. Първоначално, през 1974 г., той пристигна в Швеция като политически бежанец от Чили, но през 2008 г. беше принуден да избяга, тъй като отново подразни тоталитарния режим. Премести се в Испания, в Мадрид, където и до днес е директор на училище за интеграция. Можете да прочетете историята му в блога Politiskt Inkorrekt.

Истината си има цена. Практиката за убиването на вестоносеца, когато носи нежелана новина, е толкова стара, колкото и самото човечество. Може би споменът за съдбата на г-н Рохас, е накарал г-н Гранат да продаде душата си на пазара на лъжите. Да се надяваме че отплатата, която получава, щедро компенсира истините, които той е пожертвал.

„Безпристрастният“ държавен служител

Нека също кажем една малка молитва за колегата на г-н Гранат, г-жа Клара Храдилова – Селин, която служи на BRA като „безпристрастен“ експерт по изнасилванията, докато е член на Facebook групата „Социалдемократи в парламента – Не, благодаря“.

Съжалявам. Това, разбира се, би трябвало да бъде „Шведските демократи в парламента – Не, благодаря“. В Швеция такова публично заявяване на политическите възгледи не се счита за проблем от някой, който има претенции да е безпристрастен.

Защо хората от чужд произход са считани за безпристрастни, когато става дума за въпроси, свързани с имиграцията? Те все по-често маршируват като войници на фронтовата линия, борещи се за мултикултурализма на всички нива на обществото. Никой не се осмелява да спори срещу тях, тъй като след това ще бъде белязан като „ксенофоб“. Има ли някой, който вярва, че имигрантският произход на госпожа Храдилова – Селин не ѝ се отразява и не причинява неудобни пристрастия, когато става дума за въпросите относно статистически преобладаващото число на имигрантите, извършители на престъпление? Г-жа Храдилова – Селин даде отличен пример за тънкото изкуство на огъването на истината, в интервюто си за SVT Rapport (новинарска емисия по държавната телевизия).

Ние сме осведомени, че жените, жертви на изнасилване, са просто предубедени (имплицитно расистки), когато твърдят, че извършителят има тъмна коса. Хората, жертви на тежки престъпления, помнят събития погрешно и се контролират от предубеждения. Жените, чиито животи и гениталии са разбити от Ахмед от Ирак или от Мустафа от Сомалия, трябва да бъдат накарани да осъзнаят, че техните спомени са погрешни. В действителност, светлият блондин Кале (типично шведско име) е извършил това отвратително престъпление. Алилуя! Какво чудовищно облекчение за жена, подложена на най-лошата възможна форма на унижение. Благодарим Ви, BRA! Благодарим ви, г-жо Клара Храдилова – Селин и г-н Гранат. Вие вършите работата си като ползотворни идиоти, точно, както се очаква, и със сигурност ще получите медал за дълга и вярна служба в полза на обществените лъжи.

Изнсилвачите сред имигрантите са повече

Това, което г-жа Храдилова – Селин казва, е забележително, тъй като тя противоречи дори на собствените изследвания на BRA. Два са основните доклади – „Престъпления сред първо и второ поколение имигранти, 1996: 2“ и „Престъпления сред лицата, родени в Швеция и в чужбина, 2005: 17“, показващи, че имигрантите сериозно преобладават сред престъпниците. Това са факти. Като цяло, те са свръхпредставени с малко над 100 процента повече, в сравнение с шведските граждани, извършили престъпление. Но когато става въпрос за по-сериозните случаи, като убийства или нападения с убийства на непознати, имигрантите съставляват мнозинството с 400-500 процента повече, спрямо останалия брой. При изнасилванията броят им е с 450% повече.

Лицето, отговорно за двата доклада на BRA, е директор Ян Ахлберг, починал през 2005 г. Заедно с него умряха моралът и куражът на BRA. В гроба господин Алхберг вече не може да отстоява тезите си и сега брегът е чист за безскрупулните му колеги, танцуващи на гроба му и преструващи се, че изследванията не съществуват. Г-жа Храдилова – Селин не трябва да се страхува от последствия, тъй като фактите, че тя е едновременно жена и имигрант, дават на нейните колеги двойна причина да я галят с перце.

Извършители от мюсюлманските страни

Имигрантите, разбира се, не са единна група и по-голямата част от тях не са извършвали престъпления, докато други са го правили в много голям размер. Най-големият дял на имигрантите, извършили престъпление, идва от мюсюлмански страни като Алжир, Ирак, Либия, Мароко и Тунис, както и от Чили. Най-малко престъпления са извършени от имигранти, дошли от Западна Европа, Югоизточна Азия, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия.

Откакто BRA е направила първия си доклад през 1996 г., Швеция е издала разрешения за постоянно пребиваване на повече от 700 000 имигранти. В частност, броят на имигрантите от мюсюлмански държави се е увеличил драстично. С изумително лошата си преценка и наивност, както консервативните, така и социалдемократическите правителства от началото на ’70-те, оставиха шведските граници широко отворени за всевъзможни неидентифицирани авантюристи, военнопрестъпници, както и всякакви други престъпници. При 96 процента от случаите, на хора с липсващи документи и неизвестна самоличност им е позволено да останат в страната и след това да получат разрешение за постоянно пребиваване.

Сомалийците – най-голямата група имигранти, допуснати в Швеция, увеличили се със 70% спрямо миналата година, както и иракчаните, се изкачват бързо в индекса от доклада за изнасилванията. Но ние никога няма да узнаем истината. С изключение на докладите от 1996 г. и 2005 г., от 1994 г., без значение колко верни са те.

Швеция е на второ място в света по брой на изнасилванията

Сериозната престъпност се увеличава до степен, която би трябвало да държи правителството и парламента без сън. Тя е извън всякакъв контрол. Швеция е изнасилена и насилствено разкъсвана държава, разположена в горната част на международните съпоставки и проучвания. Според скорошния доклад на агенцията UNDC на ООН (Служба на ООН по наркотиците и престъпността), Швеция е на второ място в статистиката с 53,2 съобщени изнасилвания на всеки 100 000 жители. Само Лесото, една малка държава в Южна Африка, е с по-голям брой отчетени изнасилвания от тези в Швеция. Таблицата изглежда така:

Лесото: 91.6

Швеция: 53.2

САЩ: 28.6

Зимбабве: 25.6

Норвегия: 19.8

Израел: 17.6

Въпреки високите шведски данни, недекларираните случаи са много повече.

„Проблемът е, че почти няма толкова тежка престъпност, с такъв дял на нерегистрираните случаи, както изнасилванията. В Швеция около 80-90 процента от тях никога не стават известни на обществото. Неточността в доклада се дължи отчасти и на факта, че изнасилването е престъпление, което е заобиколено от срам“, според професор Никлас Лангсторм от Каролинския институт, проучващ сексуалните престъпления.

Чувство на срам у жертвата. Вероятността извършителите да чувстват срам е по-рядко срещана. The Aftonbladet (централен ежедневен таблоид) съобщава новината по този начин. Може да се отбележи, че Aftonbladet демонстрира висока степен на креативност в изкуството на правенето на заглавия: „Швеция в дъното на статистиката на изнасилване.“ На дъното?? Когато статията е за това, че Швеция оглавява списъка с второ място по изнасилвания в света.

Миналата година доклад на ЕС показва, че Швеция има най-голям брой на отчетените изнасилвания в Европейския съюз. 5937 изнасилвания са докладвани на полицията през 2009 г. Това е с 9 процента повече, спрямо 2008 г. Но статистиката за тежки престъпления трябва да се разглежда в по-дългосрочен план. От началото на новото хилядолетие, съобщените изнасилвания са се увеличили с 193 процента. 1975 е годината, в която парламентът единодушно реши, че Швеция следва да се трансформира в едно мултикултурно общество. Един от резултатите е увеличаване на отчетените изнасилвания от 1975 г. с невероятните 1395%. (Графика: Affe)

графика1

Няма нищо лошо в изнасилването на шведка

Социално-икономическите фактори са популярно обяснение за присъствието на имигранти – извършители на престъпления, свързани с блудство. Това е. Ако сте безработен, беден и живеете в грозен бетонен блок в предградията, изцяло в реда на нещата е да изнасилвате, ограбвате, удушавате, нападате и убивате. Но в доклада на BRA от 1996 вече е казано:

„Свръхприсъствието на имигрантите в престъпността не може да се обяснява с неблагоприятно разпределение по пол, възраст и населено място. Както и не може да се приеме фактът, че имигрантите имат по-малко възможности от шведите, от гледна точка на социално-икономически статус.“

Представата на много мъже мюсюлмани е, че няма нищо лошо в изнасилването на шведски момичета и жени. В тяхната култура мъжът има пълното право да се разпорежда с жената, както той намери за добре. Някои млади мъже, интервюирани от ежедневника DN в отговор на груповото изнасилване в Рисне, в предградието Сундбюбери на Стокхолм, го казаха по този начин:

„Не е толкова грешно да изнасилиш шведско момиче, колкото да изнасилиш арабско момиче“, казва Хамид. „Шведското момиче получава помощ след това, а и тя вероятно вече е била „прецакана“ (бел. ред. „имала сексуални контакти). Но арабското момиче ще получи проблеми със семейство си. За нея това е голям срам. Важно е тя запази девствеността си, докато се омъжи.“

„Твърде лесно е да стане курва… момичето, искам да кажа – казва Хамид и смутено се усмихва, заради избора си на думи. – Много имигрантски момчета излизат с шведски момичета, докато са тийнейджъри. Но когато трябва да се оженят, те взимат подходяща жена от тяхната култура, която не е била с нито един мъж. Така ще направя и аз. Не уважавам шведските момичета. Може да се каже, че те ще бъдат чукани, докато бъдат разбити.“ (DN 11 февруари 2000).

Изнасилването е престъпление от омраза

Единичните изнасилвания, както и груповите, са престъпления от омраза, извършени от мъже. Те са демонстрация на мъжката власт и на същата тази омраза. Когато имигрантите изнасилват, то в повечето случаи това е престъпление от расизъм и омраза, насочени специално към шведски момичета и жени. Изнасилванията разкриват дълбоки аспекти в имигрантската мъжка психика. Мюсюлмански мъже, с остаряло виждане за жените и сексуалността, живеещи в западни общества, страдат от културен шок, който очевидно може да предизвика тотално късо съединение в мозъка им. Скандинавските жени са независими и имат същата стойност като мъжете. Ние се обличаме и правим това, което ни харесва. Силата, статусът и превъзходството, на което повечето имигранти се радват в родните си страни, не могат да се приложат тук. Това предизвиква някои мюсюлмански мъже да изнасилват, като израз на тяхната безпомощност и агресия. Жените в новата родина не са под техен контрол. Ето защо, ние сме считани за „курви“, което, според светогледа на тези мъжете, легитимира злоупотребата с нас.

Но това не се отнася само за шведските момичетата и жени, жертви на изнасилване. Имигрантските момичета също са уязвими и за тях изнасилването може да означава смърт. В една култура на честта, за изнасилването се смята, че е по вина на жените. Те се считат за привлекли нарушителя и върху тях са наложени цялата вина и срам. Жената рискува да си навлече смъртно наказание, защото е унищожила така наречената „семейна чест“. Ако една жена не е девствена, когато се омъжи, това ще бъде катастрофално за нея и цялото ѝ семейство и роднини. Мъжът има право да разтрогне брака и да я смени. Честта на цялото семейство е разрушена, а възможността нейните сестри и братовчедки да се омъжат намалява драстично. Честта може да бъде възстановена само със смъртта ѝ.

Изнудване с телефони

Смъртната заплаха за една жена съществува, дори ако тя вече е била изнасилена. В проучването, направено миналата година в Стокхолм (Кикис Ахре – Алгамо и Юлла – Брит Фингал: „Честта, свързана с потисничество и насилие в Стокхолм. Доклад за 2009 г.“., Университета на Стокхолм, катедра „Социални дейности“) 14 момичета на възраст над 17 г. са заявили, че са били изнасилени. Само две от тях са подали оплакване в полицията, а 12 не са се осмелили да го направят, заради необходимостта, при всички положения, да са девствени. В тази група има и случаи на ректално изнасилване, като адаптация към културата и изискванията на честта.

Последиците на това изместване на вината са недокладваните престъпления и извършителите, останали на свобода. Те, в повечето случаи, идващи от една и съща страна с жертвите, заснемат изнасилването с мобилен телефон и използват видеоклиповете и снимките, за да изнудват и заплашват, че ще ги пуснат в интернет или ще ги покажат на семействата на момичетата. Ако една жена разкрие това, което е изстрадала, тя ще подпише собствената си смъртна присъда.

Сбогом на безопасността за жените

Ние, момичетата и жените в Швеция, сме постепенно принудени да ограничаваме свободата си от страх, че ще бъдем изнасилени или подложени на друг вид насилие. Безопасността вече не съществува.

  • Не излизайте сама през нощта;
  • Не карайте колело по неосветени участъци;
  • Не се взимайте автобус или влак до дома в събота вечер. Вземете такси.
  • Не тръгвайте по прекия път през гората.

Това е диктатура на страх и липса на свобода. Това, което се случва в днешна Швеция, е екстремна политика срещу жените. Политика на абсолютно недопустимо насилие и потисничество, конкретно насочено срещу женската половината от гражданите. Свободата и правата на жените, за които шведките са се борили цял век, бяха разпродадени на безценица от парламента и правителството. Ако започнем от приблизителната оценка на BRA, че само 5-10 процента от извършените изнасилвания са докладвани на полицията, то има 30 000 – 60 000 момичета и жени, изнасилвани всяка година. Така шведски политици ежегодно предлагат 30 000 – 60 000 жени като жертвено агне на кървавия олтар на мултикултурализма. Те очевидно смятат, че той си струва. Никой не го е грижа какво мислят жертвите.

Мръсните престъпления – История от полицейски служител

Не само статистиката за изнасилванията в Швеция показва ужасяващи цифри. Нападенията са се увеличили с 45% от началото на новото хилядолетие. Общият брой на отчетените тежки престъпления за същия период нарасна с 47 процента. Ако се върнем в началото – 1975 г. и признаването на мултикултурализма, общият брой на отчетените тежки престъпления се е увеличил с зашеметяващите 312%.

Кражбите също бързо са нараснали. През 2009 г. са били извършени 6730 грабежа. Увеличението, в сравнение с 1975 г., е 234%, но вероятно е и много повече, защото грабежите понякога са класифицирани по други начини. Зад неутрална думата „ограбване“ се крие ужасната реалност, оставяща жертвите с тежки травми. Една много голяма част от тях са беззащитни деца, юноши или възрастни хора. Полицай, който пише анонимно в бившия шведски блог Politiskt Inkorrekt (днес заменен с avpixlat.info) разказва за това, което той нарича „мръсни престъпления“:

„Няколко пъти седмично, аз ходя до домовете на възрастни и слаби хора, станали жертва на мръсната престъпност (където някой нахлува в апартамента и мами / злоупотребява със стария човек, докато не получи всички ценности) и искам описание на дееца, извършил тази ужасна злоупотреба. Всеки път нарушителят е описан като имигрант от определена етническа група. Нито веднъж, през цялата ми полицейска кариера, не съм имал нарушители, описани като шведи. Същото важи и за хилядите грабежи, ставащи на улицата, от които нашите деца са застрашени. 95 процента от стотиците престъпници, които са ми описвали, са били идентифицирани от жертвата като имигранти. Те се характеризират с пълна липса на уважение към човешкия живот. Аз седя пред един стар човек, в чийто очи се чете страх, след като е бил нападнат в собствения си дом – единственото сигурно място, което му е останало. Целият в контузии, натъртвания и белези от нож, свидетелстващ за заплахите, които току-що е преживял, и унижението, което е чувствал, защото не може да се защитава сам.“

Вълна от престъпления срещу възрастните хора

Вълна от престъпления срещу възрастните хора преминава бързо през Швеция. Често те се случват по подобен начин: две или три жени, от чуждестранен произход, следват възрастните хора от банката или магазина. Следят ги до вратата на дома им. Миг по-късно звънят на звънеца, за да поискат чаша вода или помощ да напишат бележка на някого, или с някаква друга измислена причина. Докато една от жените занимава стария човек, другата обхожда апартамента, обирайки парите и ценностите му. В Западна Швеция 15 грабежа на възрастни хора са се случили само през миналата седмица.

Повечето индикации сочат, че престъпленията са извършени при едни и същи обстоятелства и от един и същи типаж престъпници“, каза инспектор Улф Локрантц, който се занимава с този вид престъпления в Западен Гьотеланд. На разбираем език – от роми (известни също като цигани), но един полицай не може да си позволи да каже това, ако иска да запази работата си.

Ние сме във война с шведите

Същото се отнася и за грубите грабежи, жертви на които са юношите. Г-жа Петра Акесон е включила в дисертацията си по социология интервюта с момчета между 15 и 17 години, осъдени за грабеж. Тя е искала да изследва реалността зад вълната от грабежи, засегнала Малмьо. Младите разбойници не показват разкаяние или разбиране, че са направили нещо нередно. Напротив, те се хвалят с това кой е откраднал най-много.

„Когато ние ограбваме, ние воюваме. Ние сме във война с шведите“ – е повтарящият се аргумент. Момче от едно училище ми каза, усмихвайки се: „Когато крада, страхотно чувство обзема тялото ми, усещам, че съм доволен и щастлив. Чувствам го като голям успех.“

Да ограбиш шведски деца и юноши е съзнателен избор. Става въпрос за упражняване на власт: „За мен това е сила, която ще принуди шведите да легнат на земята и да целуват краката ми. Толкова е лесно да откраднеш от швед – казва едно от момчетата. – Когато видим шведи, изглеждащи богати или с хубави телефони, ние ги ограбваме. Шведите не правят нищо, те просто ни дават нещата си, защото са си такива – страхливци.“

Увеличаването на несигурността

Някой изненадан ли е, че несигурността се увеличава? Това е едно от логичните последствия на мултикултурното общество. Според анкетата Citizen 2009 сред 4200 жители на Стокхолм, 72 процента от жителите на Ринкебю и Киста се чувстват толкова несигурни в кварталите си, че не излизат по тъмно. В Спеня и Тенста са 66 процента, в Хеселби и Велингби са по 63 процента, във Фарща са 59 процента. В Шерхолмен 71 процента не излизат вечер. Страхът от нападения и други тежки престъпления е голям. Най-много несигурност и тревогата има в гъсто населените с имигранти райони.

Нека да благодарим на нашите политици, във всички седем политически партии, за факта, че живеем в една все по-агресивна и несигурна реалност, имайки такъв пълен консенсус относно провеждането на имиграционна политика, която те отказват да дори да обсъдят. Всеки от нас, жителите на Швеция, трябва реалистично да пресметне шанса бъде ограбен, бит, измамен или подложен на друг вид насилие. По-специално, една жена не трябва да очаква, че може свободно да се движи навън, без да рискува да бъде изнасилена. Особено, ако времето е хубаво.

Дали политиците някога са обсъждали последиците, преди да прокарат мултикултурализма и масовата имиграция? Дали са очаквали, че ще започне масов внос на престъпници? Аз си позволявам да се съмнявам, поради две причини: автентични наблюдения на възможностите на политическия мозък, както и наблюдението ми, че те са се преместили в безопасното пространство на белите им етнически анклави.

Нито един политик иска да спре процеса

Нито един от двата политически блока, изглежда, не намира изнасилванията и другите престъпления срещу шведите за проблем. Във всеки случай, няма намеци дори за опит за политически действия, които да спрат нарастващото и все по-бруталното насилие. Досега нито един политик, в седемте парламентарно представени партии, не се е изправил, за да каже: „Това развитие е неприемливо. Ние трябва по всякакъв начин да се опитаме да го спрем.“ Нито един! Те смятат, че обсъждането на въпроса е под достойнството им. Това е така, защото знаят, че ако трябва да се справят с престъпността, ще трябва също да се справят с безотговорните си имиграционни политики. А това е свещената крава, която не бива да бъде заклана. Сигурността на населението очевидно по никакъв начин не ги обезпокоява. Епидемията от изнасилвания и други престъпления не съществуват за тях и със сигурност няма да са казус за обсъждане по време на изборите. Но има ли някакъв казус, който да е по-важен от безопасността и сигурността на хората?

Когато се с срещнах с министъра на правосъдието Беатрис Аск през март, за да я интервюирам, аз я попитах дали е загрижена за преобладаващото присъствие на имигрантите в статистиката на BRA. Тя отговори, че не е. Проблемът е самото престъпление, не произхода на извършителите.“ (Паулина Неудинг, в шведския вестник Svenska Dagbladet, 11 април, 2010 г.)

Същата г-жа Неудинг пише в либералното списание Neo:

Изследванията показват, че сексуалното неравенство и социалното между половете са свързани. Със сигурност ще отчетем ефекта на голямата имиграция от страни, където жените имат много по-слаба позиция в обществото, в сравнение с мъжете, върху статистиката за сексуалните престъпления.“ (Magazine Neo № 2 от 2010 г.)

Политиците, които се отнасят към своите хора като към боклуци и дори не са в състояние да осигурят защита на слабите и уязвимите – жените, децата и старите хора – какво доверие заслужават?

Резултатите от изборите ще покажат.

Източник:swedishsurveyor.com

Свързани публикации

7 Коментара по статията “Швеция – изнасилената страна

  • Pingback: kreport.eu 2015©

  • 13.09.2015 at 13:12
    Permalink

    като че ли говори за България и за нашите мангали..

    Reply
  • 11.09.2015 at 23:41
    Permalink

    Дори да са завършили образование мюсюлманите са си същите диваци, поне така съм разбрала дори в Турция. За тях не съществуват жените, като нормални същества. Връщат се порядките от преди столетия. Жената трябва да е само слугинята, без да говори.Не се самозълъгвайте, че образованието има значение Няам 21 век, има дежаву в най- лошия смисъл

    Reply
  • 11.09.2015 at 15:01
    Permalink

    Интересно ми е какъв е прогресът на имигрантите като цяло – колко са успели да завършат висше образование, колко на добре платени длъжности и заради уменията или талантите си са равнопоставени в обществото? Може да звучи предубедено,но ми се струва, че този процент не е голям. В крайна сметка който работи, работи и в собствената си страна и успява. Всичко останало са тълпи от маргирали и лентяи, които чакат западноевропейските социални системи да им уредят живота. В резултат – мъжете все така си седят по цял ден на сладки приказки,жените са вкъщи и паждат деца, разликата с предишния им статус е тоалетната в жилището, течащата вода и чуждоземски дрехи. Не обичат и не искат да работят.Никой от тях не е станал по-беден от преди, единици са станали по-богати.

    Reply
  • 10.09.2015 at 10:41
    Permalink

    Тази паплач не трябва да се допуска до цивилизования Свят по никакъв начин! Меркел, в Ада ще гори курвенската ти душица!!!

    Reply
  • 08.09.2015 at 13:12
    Permalink

    ТОВА са мюсюлманите.Всеки път,който обвиня мюсюлманите,че са терористи,ми се казва,че не всички са такива.Никога няма да се справим с този проблем(който съществува и в България под друга форма)ако не приключим веднъж завинаги с мохамеданите.

    Reply
  • 08.09.2015 at 8:24
    Permalink

    Обратно откъдето са маимуняците и нямате проблеми !!!!!!

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *