100 важни законопроекта отиват в коша

Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист

Над 100 законопроекта, произведени от кабинета „Борисов-2″ и депутати от 43-ия парламент, отиват в коша и ще бъдат извадени оттам, само ако следващият парламент благоволи да ги изтупа от праха и да ги включи в програмата си. Впечатляващото в тази купчина нормотворчество е, че част от законопроектите са необходими, тъй като касаят джоба на данъкоплатците. Като законопроекта за държавните такси, който забранява на банките да начисляват такси за парични преводи за услуга, предлагана от държавата. „Замръзва“ и институцията на запрещението, срещу която се обяви Съдът по правата на човека, както и борбата с антикорупционното законодателство. Най-впечатляващо е отношението на отиващия си парламент към референдума на Слави, които показа желание за промяна на избирателната система. Генералният й ремонт остана за някой друг път. В последните си работни дни депутатите дори не са склонни да разгледат въпроса с намаляване на държавните субсидии за партиите.

Банките остават с високи такси

Сред законопроектите, които се зануляват, са промените в закона за държавните такси. Те забранява се на банките да начисляват такси за парични преводи за заплащане на определена услуга, предлагана от държавата (като си вадиш лична карта например). Законопроектът,внесен от ДБГ, предвиждаше за 1 март 2017г. на всички гишета на държавната администрация и съда да има ПОС-терминали за плащане на услугите. Законопроектът трябваше да реши проблема с банковите такси, който гражданите трябва да плащат за да ползват държавна или съдебна услуга. За изкарване на лична карта в момента гражданите плащат 6 лева банкова такса при цена на документа 36 лв., а тази сума може да се спести, ако се плаща през ПОС-терминал. В различните РПУ таксите за банков превод също вбесяват гражданите, защото са различни. При вадене на свидетелство за съдимост, което струва 5 лева, таксата, която се плаща е 5 лева. Ако проектозаконът беше приет, щяха да се въведат задължително ПОС-терминали на всяко гише, където държавната администрация или съд предоставят услуги и това щеше да спести на гражданите от банкови такси 30 милиона лв. годишно. И второ – банките щяха да бъдат задължени да въвеждат едни и същи такси за гражданите, които правят плащания към държавата и към частно лице. В момента има такава разлика и тя е дискриминационна. Законопроектът вменяваше на Комисията за защита на потребителите да следи и глобява всяка институция, която не спазва закона. Ако беше приет, щеше да допълни действащия Закон за ограничение на плащанията в брой, който регламентира, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност над 10 хил. лв. Законът определя, че за картовите плащания към бюджетните организации юридическите и физическите лица не заплащат банкови комисионни и такси. Независимо от този закон обаче, в много от гишетата на КАТ крият ПОС-терминалите и няма санкции за това.

Без движение остава и проектозакона за частните фалитите, който трябваше да реши въпроса с вечните длъжници. В този парламент бяха входирани два проекта – на АБВ и на ДБГ, а в 41-то НС предложение за опрощаване на задълженията направиха група депутати от ГЕРБ.

В коша отива и проект, на който БСП особено държи – предприятията в несъстоятелност. „Особено държим на този закон“, каза пред „Икономист“ депутатът от Коалиция „Лява България“ Ангел Найденов. Предложението на БСП, което не среща подкрепата на ГЕРБ, е в държавните и общински предприятия да се наложи конкурсно начало при избор на ръководство, за да не се правят непрекъснато политически промени в бордовете. Приемането на тези принципи са и условието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, за да станем неин член.

Референдумът на Слави и Антикорупцията на Кунева

Референдумът на Слави Трифонов, който главният прокурор Сотир Цацаров обяви за задължителен, също става незадължителен за следващия парламент. В Проектът за решение относно проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум, внесен от депутати от ГЕРБ, предвижда подкрепа за въпросите, включени в референдума – за въвеждане на мажоритарна система в два тура, задължително гласуване и субсидия за партиите от 1 лв. на глас. Шефът на правната комисия Данаил Кирилов обяви, че ГЕРБ имат изготвен законопроект и може да се въведе мажоритарна избирателна система, ако животът на това народно събрание се удължи до 10 февруари, което според БСП е противоконституционно. За подобна промяна в избирателната система няма нагласа за подкрепа и в доскорошните партньорите на ГЕРБ. „Следващият парламент не е длъжен да се съобрази с резултатите от референдума“, обясни ситуацията омбудсманът Мая Манолова.

За следващия парламент остава и Антикорупционният закон на Кунева, около когото периодично избухваха скандали в рамките на тази управляващата коалиция. Депутати от различни парламентарни групи, до които „Икономист“ се допита твърдят, че антикорупционен закон ще бъде приет, но няма да е в този вид, в който го предлага екипът на Кунева. Възраженията срещу закона на Кунева, който бе приет на първо четене, са срещу въвеждането на анонимните сигнали като средство за борба с корупцията и обърнатата тежест за доказване на невинност. Законопроектът предвижда проверяваният да доказва произхода на своите доходи, за да се защити, а не това да се прави от бъдещото Бюро за борбата с корупцията. Приемането на такова законодателство е силно препоръчано от Европейската комисия, която ще отбележи липсата му в мониторинговия доклад, който предстои да излезе в края на месеца.

Правосъдие на трупчета

За следващ парламент остава и Законопроекта за физическите лица и мерките за подкрепа, с който отпада институцията на запрещението. Законопроектът бе изготвен по препоръка на Европейския съд за правата на човека и предвижда отмяна на пълното и ограничено запрещение на хора с ментални увреждания, както и въвеждане на комплекс от мерки за самостоятелно упражняване на права. В проектозакона се забраняваше да се настаняват хора с психични разстройства в социални домове, без да се вземе тяхното становище. Законът за детското правосъдие, с който пък се закриваха досегашните интернати, също остава за следващия парламент.

В оставащите няколко дни депутатите няма да се справят с промените в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). С него се уреждат потребителските спорове извън арбитражните съдилища и въвеждането на регистър на арбитражните съдилища към Министерството на правосъдието, както и контрол върху организацията на дейността им. Проблемът с арбитажните съдилищаназря след като бяха изнесени десетки случаи на произвол и рекет върху граждани. Според омбудсманът Мая Манолова има данни, че за две години у нас е била създадена система на частно правораздаване, в която има около 45 частни съдилища. Осъждат се граждани за малки дългове, непогасени по давност. Хора с неплатени сметки за 20 лв. са длъжни да платят по 1200 лв. с адвокатски хонорари и съдебните такси. Предложението е да има забрана потребителските спорове да бъдат уреждани от арбитражни съдилища.

Замразен остава и проектозакона за вероизповеданията на Патриотичния фронт, приет на първо четене, който задължава всички религиозни служби да бъдат водени на български език. В проекта фигурира текст, който забраняваше на представители на чужди държави да участват в ръководните органи на вероизповеданията, както и проповедниците да имат българска диплома.

„При толкова работа така и не стана ясно защо Бойко Борисов реши да подаде оставка“, коментира пред „Икономист“ депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров.

Каре

Цифрите

Народното събрание е приело 158 закона, 157 решения и една декларация. Това сочи справка, подготвена от парламентарния пресцентър и дирекция „Пленарни заседания и финални текстове” на Народното събрание за периода от 1 януари до 22 декември 2016 г. През годината Народното събрание е провело 129 пленарни заседания, като 7 от тях са били извънредни.

Постъпилите през 2016 г. законопроекти са 267, като 143 от тях са внесени от народни представители. Проектите за решения, внесени през изминалата година, са 153, а проектите за обръщения и декларации са 12.

Използваното парламентарно време за осъществяването на контролната функция на Народното събрание през 2016 г. е 132 часа и 57 минути. 114 часа и 57 минути са били посветени на редовния парламентарен контрол и 18 часа – на блиц-контрол. Парламентарният контрол е провеждан в 33 пленарни заседания и в рамките на 9 заседания е имало блиц-контрол. През годината в Народното събрание са постъпили 1976 въпроса и 96 питания. Членовете на кабинета са отговорили на 1647 въпроса и 70 питания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Current day month ye@r *